Определение № 2324 от 21.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1351/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. „Топлофикация София“ ЕАД, представляван от председателя на управителния съвет инж. М. Ц. и изпълнителния директор П. П. чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Т. обжалва определение № 1545 от 22.05.2025 г. по к.т.д. 887/25 г. по описа на ВКС, Второ ТО, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу въззивно решение № 789 от 07.02.2025 г. по в.гр.д. 11154/23 г. по описа на СГС, IV Г състави е прекратено производството по делото. Твърди наличие на формален и непълен подход като не била отчетена същината на спора, нито поставените правни въпроси. Съдът неправилно бил квалифицирал предмета на спора. Казусът бил от значение за развитие на съдебната практика. Процесуалната небрежност на съда се изразявала в отсъствието на задълбочен анализ по отношение на изключенията от общото правило за недопустимост на касационно обжалване, както и непризнание на значимост на разглеждания казус за развитието на съдебната практика. Съдът неправилно бил приложил само критерия относно цената на иска. Следвало било изцяло да провери, след задълбочен анализ по приложимостта на изключенията от общото правило за недопустимост на касационното обжалване. С тълкувателно решение 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС било посочено, че не всички дела с цена на иска под 20 000 лв автоматично били изключени от касационен контрол. Позовава се на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, съгласно която актовете на правораздаването се мотивирали. Тази норма била императивна, каквито по правило били нормите на Конституцията. Предназначението на мотивирането било да обоснове и „оправдае“ приетото от него разрешение на въпроса и да убеди страните в неговата материалноправна и процесуално правна законосъобразност и съответствие със събраните по делото доказателства. Мотивите на изложеното определение не изпълнявали този критерий. Липсата на анализ и обосноваване водел до нарушаване на правото на ефективен достъп до правосъдие. Моли да се отмени определението на състава на ВКС. Към частната жалба е приложено изложение съгласно чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК. Ответникът по частната жалба „Стил проект“ ООД чрез адв. К. Г. е подал отговор на основание чл. 276, ал. 1 от ГПК. Излага съображения за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК, срок. Съобщение с препис от обжалваното определение е връчен на жалбоподателя на 30.05.2025 г. Частната жалба е подадена на 06.06.2025 г. За да остави без разглеждане касационната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 789 от 07.02.2025 г. по в.гр.д. 11 154/23 г., СГС, IV–г отделение, съставът на ВКС е приел, че същата е недопустима, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съставът на ВКС е приел, че разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК изключва от обхвата на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв и по търговски дела, с цена на иска до 20 000 лв. В разглеждания случай ВКС е приел, че предмет на обжалване е решение на въззивен съд, с което е разгледан и уважен осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ, като претендираната сума била в размер на 7 170,42 лв. Искът бил първоначално предявен в размер на 1 250 лв, като в съдебно заседание било допуснато увеличение до претендирания размер, по който било осъществено произнасянето на съда. ВКС е изложил съображения, че страните по спора били търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, поради което разгледаното и разрешено с обжалваното по касационен ред решение от въззивния съд дело било търговско. Цената на иска се определяла на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК в размер на 7 170, 42 лв, поради което била под предвидения праг в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, от 20 000 лв. Това изключвало допустимостта на касационното обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че производството в случая, както е посочено по-горе е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, поради което не намира приложение нормата на чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280 от ГПК. Частната жалба е допустима, тъй като постановеното определение е преграждащо търсената от частния жалбоподател защита. С оглед на обжалвания акт, не може да се приеме, че е налице касационно обжалване на определение на съда, тъй като на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК подлежат само определенията на въззивните съдилища. В случая се обжалва определение на друг състав на ВКС с произнасяне относно допустимостта на касационната жалба. Доводите свързани с допускане на касационно обжалване, изложени от частния жалбоподател и ответника по частната жалба, са неотносими. В производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК съдът действа служебно като прилага императивните правила, предвидени в правните норми. Този принцип подробно е разяснен в Тълкувателно решение 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. 6/19 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно и в настоящия случай, съдът преценява и служебно правилността на обжалвания акт. Правилно съставът на Върховния касационен съд е приел, че цената на иска, определена на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, е цената на претендираното вземане. Видно е от исковата молба, че „Стил проект“ ЕООД е предявил иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД срещу „Топлофикация София“ ЕАД, като е претендирал заплащане на сумата от 7 170,42 лв. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 3 от 23.02.2022 г. по тълк.д. 3/19 г. на ОСГТК на ВКС, търговско дело е делото по търговски спор, разглеждан по реда на чл. 365 и сл. от ГПК. Търговските спорове са дефинирани чрез изброяването им в чл. 365 от ГПК, като това са споровете, които се отнасят до право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. сключване, тълкуване, изпълнение, неизпълнение или прекратяването, както и последиците от прекратяване, както и другите изброени спорове. Търговски спор и търговски дела са понятия, които не се припокриват. Търговските дела, обхващат и споровете, които се разглеждат пред районен съд, когато цената на иска е под 25 000 лв. Търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка. С оглед така разясненото понятие за търговско дело, в настоящия случай следва да се приеме, че е налице функционална обвързаност на предмета на спора с търговското качество на страните. Страните по спорното правоотношение са търговци, предявеният иск е за неоснователно обогатяване, поради това, че ищецът е изградил съоръжение за присъединяване към топлопреносна мрежа, присъединителен топлопровод, дължина по трасе и абонатна станция за нуждите на топлоснабдяване на сграда, находяща се в [населено място], [улица], съоръженията били въведени в експлоатация и ответникът ги ползвал Собствеността е следвало да се прехвърли, но ответникът отказал да изпълни задължениeто си за изкупуване. От въвеждането в експлоатация на съоръженията ответникът се облагодетелствал със стойността на незаплатената цена и е претендирано обезщетение за ползване на съоръженията за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. С оглед така очертания предмет на спора, следва да се приеме, че е налице функционална обвързаност на предмета на делото с търговското качество на страните. Поради това делото следва да се определи като търговско. Правилно въззивният съд е приел, че императивната норма на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК е приложима в случая като е определил, че делото е търговско и цената на иска е под 20 000 лв. Това е наложило и правилният извод относно приложение на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, като е приел, че е недопустимо касационното обжалване на въззивното решение. Не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, че следва да се преценява правния интерес от разглеждане на касационната жалба, както и разрешените правни въпроси по спора, които били от значение за развитието на правото. Законодателят е ограничил касационното обжалване на част от решенията, постановени от въззивните съдилища, като е въвел критериите за допустимост на касационното обжалване с оглед материалния интерес, определен от цената на иска. След като актът не подлежи на касационно обжалване, то не могат да се преценяват предпоставки за наличие на интерес от произнасяне на ВКС. Ограничението е законодателно и не е дадена правна възможност за преценка на съда дали да приеме, че е допустимо обжалването. Съставът на ВКС не се е отклонил от трайното тълкуване на чл. 280, ал.3,т. 1 от ГПК. Изложени са подробни мотиви относно всички релевантни факти и тяхното правно значение, поради което не е налице твърдяното от частния жалбоподател нарушение на чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Р България. Липсва нарушение на правото на защита на частния жалбоподател. По всички изложени съображения следва да се потвърди определението на ВКС. ВКС,