Определение № 3212 от 12.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2192/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК. „РОД-2“ ООД обжалва Определение № 2722/25.09.2025 г. по ч.к.т.д. № 1802/2025 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., с което поради ограничението на чл. 274, ал. 4 ГПК е оставена без разглеждане касационната му частна жалба срещу постановеното по реда на чл. 396, ал. 2 ГПК Определение № 1258/12.05.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1117/2025 г. на АС-София. Частният жалбоподател заявява оплакване за неправилност на атакуваното определение и моли за отмяната му. Поддържа, че разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК е неприложима, когато се обжалва допуснато за първи път от въззивния съд обезпечение. В подкрепа на тезата си сочи практика на ВКС, според която правилото на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК е специално спрямо горепосочената разпоредба и е недопустимо разширителното му тълкуване. Допълва, че обжалваемостта на акта гарантира правото му на защита като страна, неучаствала в производството по неговото постановяване. Ответникът по частната жалба сдружение „МУЗИКАУТОР“ я оспорва. Заявява становище и по основателността на касационната частна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от легитимирано лице в срок срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт. Следователно е допустима. Установява се, че сдружение „МУЗИКАУТОР“ е поискало при условията на чл. 390 ГПК обезпечаване на бъдещите му искове по чл. 95 ЗАПСП, предявими срещу „РОД-2“ ЕООД. Искането е отхвърлено от първоинстанционния съд и уважено от въззивния. Срещу въззивното определение бъдещият ответник е подал касационна частна жалба, която е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящото производство определение. За да постанови акта си, върховният съд е приел, че цената на всеки от бъдещите искове е под прага на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и поради това обжалваемостта е изключена от разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Настоящият състав, споделяйки посочената от частния жалбоподател практика (напр. Определение № 315/26.06.2017 г. по ч.т.д. № 690/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о.), намира, че жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: Съгласно отменената редакция на чл. 396, ал. 2 ГПК, обн. ДВ бр. 59/2007 г., препис от частната жалба срещу първоинстанционното определение по обезпечението се връчва на „насрещната страна“, т.е. и на ответника. При действието на тази уредба е постановено Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, с което разяснено, че производството по обжалване на определенията по чл. 389 и чл. 390 ГПК е двуинстанционно. След постановяване на тълкувателния акт разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК е изменена (ред. ДВ бр. 100/2010 г.), като промяната е в две насоки: 1. Предвидено е, че при обжалване на определението за отхвърляне на молбата за обезпечение препис от частната жалба не се връчва на ответника, и 2. Уредена е касационна обжалваемост на въззивното определение, с което след отмяна на първоинстанционния акт е допуснато поисканото обезпечение. Тази актуална и понастоящем редакция на чл. 396, ал. 2 ГПК е израз преди всичко на законодателната воля да се осигури ефективност на обезпечението (поради това ответникът не се уведомява за частната жалба на молителя). Тъй като обаче осигуряването й води до ограничаване участието на ответника не само в първоинстанционното, но и във въззивното производство (щом първоинстанционният съд е отказал обезпечаване), е въведена изрична обжалваемост на позитивния въззивен акт пред касационния съд, където ответникът би могъл за първи път да заяви възраженията си против допустимостта и основателността на искането за обезпечение. Ако правото на ответника да стори това се отрече с оглед ограничението на чл. 274, ал. 4 ГПК, той би бил лишен от каквато и да е инстанционност в обезпечителното производство (дори от една инстанция, в която да релевира своите доводи). Такъв резултат според настоящия състав не е съответен нито на втората проведена с изменението на чл. 396, ал. 2 ГПК цел - ефективността на обезпечението да не засяга ефективността на защитата, нито на смисъла на чл. 274, ал. 4 ГПК, който действително цели да ограничи триинстанционността, но не и изключвайки изцяло инстанционността за една от страните по делото. Впрочем, подобен извод може да бъде направен и от текста на разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК, която съдържа изрично препращане към чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Препращането само към част от правилата за касационното обжалване сочи на изключителност на нормата (изключение от общите правила), а това от своя страна налага стриктното й тълкуване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,