Определение № 226 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 3739/06.02.2014 година на М. А. Н., С. Т. Н., Г. Т. Н., и тримата от [населено място] чрез адв. Д. К.- АК- В. срещу въззивно Решение Nо 23 от 09.01.2014 година по гр .възз.д.Nо 1926/2012 година на ОС-Варна, с което е допълнен диспозитив на Решение Nо 11/03.01.2013 год. по същото дело. С посоченото решение, окръжният съд е правомощията си на въззивна инстанция по чл.196 и сл. ГПК/ отм./ във вр. с чл.193 ГПК/ отм./ е допълнил Решение Nо 23 от 09.01.2014 година по гр.възз.д. Nо 1926/2012 година на ОС-Варна, в частта по предявените искове по чл. 108 ЗС срещу ответниците М. А. Н., С. Т. Н. и Г. Т. Н., като след отмяна на Решение Nо 2418/ 18.07.2008 год. по гр.д. Nо 7844/ 2007 год. на РС-Варна досежно изцяло отхвърлителните искове за собственост на постройките в УПИ Nо VIII-2 кв. 2 по плана на 26 подрайон на [населено място] срещу тези ответници, е постановено ново решение, с което М. А. Н., С. Т. Н. и Г. Т. Н. са осъдени да предадат на И. Г. Т., Д. И. П. и Е. И. Г. 2/6 идеални части следния недвижим имот – жилищна сграда, състояща се от три стаи, антре, кухненски бокс и баня тоалетна, обозначени като помещения Nоо 1, 2, 3 и 4 по скица на в.л., находяща се на л. 121 – производство районен съд, като за разликата до останалите 4/6 идеални части както и по отношение на всички други постройки в ПИ исковете са отхвърлени. За да постанови решението си, въззивният съд изцяло е съобразил указанията на ВКС по решение по гр.д.Nо 3665/2013 год.относно спорния предмет на исковете по чл. 108 ЗС и предметната рамка на висящия спор пред въззивния съд, както и с дадените по предходно решение на ВКС по чл. 290 ГПК разсянения по въпроса за наличие на съсобственост и нейния бездялов характер при извършена прехвърлителна сделка между съпрузи с имот, лична собственост на съпруга прехвърлител и обема на прехвърлените права. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона относно обема права, получени в наследство на наследодателя на ищците- Г. И. Н. и незачитане правата на първата му съпруга А.- поч. 1960 год.,в нарушение на процесуалните правила касаещи необсъждане на релевирано възражения за придобивна давност и е необоснованост, основания за отмяна на неправилно решение по чл. 281 т.3 ГПК. С приложеното изложение се поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по обусловилия изхода на делото въпрос за наследствената маса на наследодателя на ищците Г. И. Н. и правото на наследяване на наследниците по закон, в конктекста на данните по делото за придобитата идеална част от имота от наследодателя, както и по въпроса за решението на въззивния съд, когато с него няма признасяне по релевирано възражение за придобивна давност на правата, които са придобити в резултат на отчуждаване като обещетение и чии са правата на собственост след отмяна на отчуждението респ. на спорните помещения в периода след отмяна на очуждителната заповед, а този въпрос би бил от значение за развитие на правото и прилагане института на давността. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор-възражения от адв. Д. П. – АК- В. като пълномощник на Г. В. Г. и С. Й. Г., с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и се релевират възражения по основателността на касационната жалба. Претендират се разноски за касационното производство. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за данъчната оценка на спорното вещно право касационната жалба се явява процесуално допустима. След преценка на изведените с изложението към касационната жалба правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, посочените основания на т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и преценка в контекста на правния спор и данните по делото, настоящия състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато. Съгласно разясненията на ТР Nо 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да се допусне касационно обжалване на подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд по гражданско дело, с изложението си касаторът следва да изведе онези правни / материално или процесуално / въпроси, които са дали пряко отражение на изводите на съда относно допустимостта или недопустимостта, за основателността или неоснователността на конкретния правен спор. Наред с това, за да бъде извършена правилно селекцията, касаторът следва – поддържайки определено основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, да посочи в приложното поле на кое от установените от законодателя основания иска да се допускане обжалването пред ВКС и защо, да приложи онези съдебни решения, които илюстрират твърденията му за наличие на противоречие със задължителна практика на ВКС, респ. за противоречивото разрешаване на изведения правен въпрос или да посочи и обоснове необходимостта от исканото произнасяне. Изведените правни въпроси нямат качеството на обуславящи изхода на делото, тъй като проблемът за обема на останалите в наследство права на Г. И. Н. е решаван по делото, съобразно релевирани в хода на делото фактически и правни възражения, сред които няма такива, че първата съпруга на наследодателя А., чиито доведен син е наследодателя на настоящите касаторите - ответници по исковете за собственост Т. Н., има права в собствеността на постройките, и тези права намаляват дела на Г. И. Н.. След като смъртта на първата съпруга на Г. И. Н. е през 1960 година, при съществуващ режим на разделност на придобитите вещни права, то няма законови и фактически предпоставки признати вещни права по силата на Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места / ЗУПЛЗПДДМ/- ДВ.бр.90/1956 год. на Г. И. Н. към 1966 година,т.е. след смъртта на първата му съпруга, да се считат отчасти придобити от същата след като няма никакви данни, а и не са събирани доказателства, че правата са придобити от А. Г. преди смъртта и. Поставеният въпрос за обема на наследствените права на Г. Н. не предпоставя необходимост от ново произнасяне, и по причина, че приетият за безспорен факт, че постройките в спорния ПИ, съгласно вписаните в Удостоверението по чл. 4 ЗУПЛЗПДДМ /ДВ. бр. 90/1956 год./ лица Г. И. Н. и Т. Г. Г. / Н./ с права на признатото право на строеж по ½ идеална част, са построили всеки за себе си и семействата си жилищни помещения на условно обособените два административни адреса – [улица]съответно Nо 15 и Nо15а. в тази насока, проблемът за това, че наследствените права на Г. И. Н. са ½ идеална част от ½ идеална част, не е поставян като спор между страните по делото до настоящата / трета / касационна жалба. Не може да обуслови допускане на касационно обжалване и поставеният въпрос за непроизнасяне от страна на съда по релевирано възражение за давност, която е текла и по време на отчуждаването на имота до възстановяването му само и единствено в полза на касаторите-ответници по иска като наследници на Т. Г. Г. / Н./. Непроизнасянето от страна на решаващия съд по релевирано възражение за придобивна давност, съставлява нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правилността на съдебния акт. Непроизнасянето по конкретен довод, не може да се тълкува като неправилно приложение на закона, нито като основания a priori за допускане на касационното обжалване, след като дали това нарушение е налице или, касационният съд може да констатира само и доколкото е допуснал касационно обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр, с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия