Определение № 460 от 07.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3002/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Деари фууд България“ АД срещу въззивно решение № 38 /26.04.2021 г. по въззивно гр. д. № 75 /2021 година на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 11.01.2021 г. по гр. д. № 378 /2020 г. на Севлиевския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу И. М. Я. иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ за сумата 11 604.54 лева, представляваща обезщетение за щета от липса. Ответникът по касационната жалба И. М. Я. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск, за който не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вредата е с неустановен произход, т.к. парите са били откраднати. По-подробно за мотивите на въззивния съд: Искът е с правно основание чл.211 вр. чл.207, ал.1, т.2 КТ. Към 04.09.2019 г., когато се твърди установяването на липсата на парични средства, ответникът е бил в трудово правоотношение с дружеството и е изпълнявал отчетническа дейност. За да се реализира пълната имуществена отговорност на работника, изпълняващ отчетническа функция, следва липсата да е с неустановен произход. Въззивният съд се е позовал на приетото с ППВС 5 /15.10.1955 г., че ответникът може да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност, като докаже, че липсата не се дължи на негови действия и бездействия. Ответникът не отговаря за щетите, ако има обективна причина, която той не е могъл да предотврати и престъплението кражба е такава обективна причина. С представена по делото справка от 07.08.2020 г. се установява, че по сигнал на ответника от 04.09.2019 г. е образувано досъдебно производство по чл.194, ал.1 НК за кражба, извършена на 04.09.2019 г. от товарен автомобил, управляван от ищеца, паркиран на посочен паркинг в населено място, като за престъплението няма посочени лица и с постановление на прокурор производството е спряно. От изложеното следва, че щетата не е с неустановен произход, а в резултат на извършено престъпление – кражба. Обстоятелството, че извършителят към момента неизвестен, не означава неизвестност на произхода на щетата. В случая ответникът е оборил презумпцията за неговата виновност като отчетник, защото е доказал, че липсата е резултат от престъпление. За изводите си въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС: решения по гр.д. № 970 /2015 г., IV г.о., по гр.д. № 1464/ 2018 г., на III г.о., по гр.д. № 1736 /2019 г., IV г.о.. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по изведения от жалбоподателя въпрос: образуването на наказателно производство за кражба по НК, спряно до намирането на извършителя, оборва ли презумпцията по чл.207 от КТ за отговорност на отчетника? Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът е обуславящ. Настоящият състав намира, че той е разрешен в противоречие с приетото в посочените от жалбоподателя решение № 121 от 23.11.2018 г. по гр.д. № 5010 /2017 г. на III г.о., че самото образуване на наказателно производство за кражба по НК без да се вземат предвид действията /бездействията на МОЛ не е достатъчно, за да се освободи отчетника от отговорност. 3а да се случи това е необходимо по несъмнен начин да се установи както престъплението кражба, така и, че поведението на отчетника е било правомерно, тоест - положил е дължимата грижа за опазване на имуществото. Изведеният въпрос е разрешен в противоречие и с приетото в посоченото от жалбоподателя решение № 22 от 08.04.2020 г. по гр.д. № 1736 /2019 г. на IV г.о., на което се е позовал и въззивният съд, че само образуването на досъдебно производство за извършено престъпление не е достатъчно за да се освободи отчетника от отговорност за липсата, без да се вземат предвид неговите действия и/или бездействия, като бъде установено полагането или неполагането на дължимата се грижа за опазване на повереното имущество на работодателя. При неполагането на тази грижа, което е в причинна връзка с извършеното престъпление, отчетникът не може да бъде освободен от отговорност за настъпилата от престъплението липса, а ще носи отговорност за нея наред с извършителя на престъплението. От изложеното настоящият състав приема, че е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното съдът