Определение № 3085 от 18.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2024 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от М. Д. Л., чрез адв. Е. Л., срещу въззивно определение № 3001/29.02.2024 г. на Софийския градски съд, постановено по ч. гр. д. № 2220/2024 г. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Счита, че международната компетентност по спора следва да бъде определена по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), като Регламент (ЕО) 2021/2003 г. на СЕ не се прилага по искове за развод. Твърди също, че страните по делото нямат немско гражданско, ищцата е с българско, а ответникът – с австралийско; нямат родени от брака деца, за да се прилага „Европейския регламент относно родителски права, издръжка и режим на лични отношения“. Поддържа, че няма никакво основание компетентен по делото за развод да бъде немския съд, а и няма заведено дело в Германия. Насрещната страна Ш. Ч. Л., чрез адвокат П. П. П., отговаря че няма основания за допускане на касационно обжалване – липсва правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК в изложението към касационната жалба, нито е налице очевидна неправилност на обжалваното определение. Излага и съображения за неоснователност на частната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното: М. Д. Л. е предявила срещу Ш. Ч. Л. иск по чл. 49 от Семейния кодекс (СК) за прекратяване на брака между тях поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по вина на съпруга. Ищцата е български гражданин, ответникът - австралийски. Исковата молба е подадена на 09.03.2022 г. в Софийски районен съд. Към него момент, отпреди 7 години съпрузите са се установили трайно, живеят и работят в [населено място], Германия. Софийският градски съд, като е потвърдил определението на първостепенния Софийски районен съд, е приел, че не е международно компетентен по предявения иск. Изложил е съображения, че по въпроса относно международната компетентност на спора е приложим Регламент ЕО/2201/2003 г. Съдът се е позовал на решение по дело С-68/2007 г. на СЕС, в което е дадено тълкуване, че цитираният по-горе регламент се прилага и за граждани на трети държави, които се намират в достатъчна тясна връзка с територията на една от държавите – членки, в съответствие с предвидените в този регламент критерии за компетентност, които се основават на принципа, че трябва да съществува действително връзка между заинтересованото лице и държавата-членка, която упражнява компетентността. В случая такава връзка е налице, защото ответникът е с обичайно местопребиваване в Германия. Същото се отнася и до ищцата, като съдът е изяснил, че от значение е обичайното местопребиваване на страните към датата на подаване на исковата молба, а не евентуални последващи изменения на това обстоятелство. Въззивната инстанция изяснила, че компетентността на съда по иска за прекратяване на брака се определя според хипотезите в чл. 3, ал. 1, б. „а“ на Регламент ЕО/2201/2003 и в случая по никоя от тях българският съд не е компетентен да разгледа делото, такъв се явява германския съд на осн. чл. 3, б. „а“, първо, второ и трето тире. Посочено е и това, че в чл. 6 на регламента изрично е установено правилото, че компетентността по чл. 3 има изключителен характер. Предвидената в чл. 7 допълваща или субсидиарна компетентност в случая е изключена, защото е налице компетентност на съд на държава – членка (Германия), а по брачните дела няма изобщо възможност за избор на съд от страните и на по-силно основание – няма възможност и за признаване на компетентност. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК със „съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос – въпросът за подсъдността и кой е компетентният съд да разгледа спора“, който бил от съществено значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК няма, което изключва възможността за допускане на касационно обжалване в която и да е от хипотезите, уредени в цитираната разпоредба (в т. 1, 2 и 3). Кой е международно компетентният съд да се произнесе по иска на М. Л. е резултатът на производството по чл. 15 ГПК/чл. 28 КМЧП, предмет на проверка по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Въпроси, обуславящи фактическите и/или правни съображения на въззивния съд да определи германския съд за компетентен по правилата на Регламент (ЕО) 2201/2003, няма. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване и поради наличие на някое от условията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното определение е валидно и допустимо и от съдържанието му не може да се констатира очевидна неправилност като квалифициран негов порок. Не се установява приложение на несъществуваща правна норма, на правна норма в нейния противоположен смисъл, грубо нарушени основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, видимо от мотивите на съдебното решение не се касае и за явно нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда. В допълнение, доколкото спорът е във връзка с международната компетентност, а тя се проверява служебно от съда ( чл. 28 КМЧП ), съставът на Върховния касационен съд, като извърши служебна проверка, намира, че няма основания за допускане на касационно обжалване. Приема за правилен изводът на въззивния съд, че делото по иска на М. Д. Л. против Ш. Ч. Л. е в обхвата на Регламент 2201/2003 на Съвета, който има предимство пред българското право, включително пред ГПК и КМЧП ( чл. 3 КМЧП ) и, че релевантната юрисдикция за произнасяне по спора е германският съд. За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна - нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от РБ, или от КМЧП, който намира приложение само, ако не са приложими други международни актове. В обхвата на регламента попадат посочените в чл. 1 граждански дела, между които и тези, отнасящи се до развод, законна раздяла или обявяване нищожността на брака. В чл. 3 са въведени различни основания за компетентността на съда, в зависимост от това кой го сезира, като определящ признак във всички случаи е обичайното местопребиваване поне на единия от съпрузите (по делото и двамата са с обичайно местопребиваване в Германия). Единствената възможност, при която обичайното местопребиваване, на който и да е от съпрузите, е ирелевантно, е общото им гражданство – съдът на държавата, чиито граждани са съпрузите, винаги притежава компетентност да разгледа спора. В случая няма законова причина да се определи за компетентен българския, а не германския съд, само поради това, че ищцата е с българско гражданско. При така изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване. Ответникът по частната жалба е поискал да му бъдат възстановени заплатените в инстанцията съдебноделоводни разноски. Представил е договор, в който е уговорен адвокатски хонорар в размер на 300 лв., като е записано, че плащането следва да стане по банков път, в деня на подписване на договора. Платежен банков документ не е представен, поради което се приема, че извършването на разхода не е доказано (задължително тълкуване в т. 1 на ТР № 6/2012 г., обявено на 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Приложен е списък по чл. 80 ГПК, но той не доказва извършването на разходите, описани в него. Този списък, както е разяснено в т. 2 от цитирания тълкувателен акт, съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила, и които счита, че следва да й бъдат присъдени. Доказването е относимо към основателността на искането по чл. 78 ГПК, а не към неговото процесуално въвеждане, поради което и представеното в производството доказателство за направен разход не може да бъде заместен от списъка по чл. 80 ГПК. МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд,