Определение № 54 от 23.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1378/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. В., едноличен търговец с фирма „Я. В. - Б. В. – ДИАРТ”, със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 273 от 12.02.2014 г. по т.д.№ 951/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2149 от 14.12.2012 г. по т.д.№ 1367/2011 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу „Главно управление строителство и възстановяване”, [населено място] обективно съединени искове по чл. 93 ЗЗД за сумата 83 000 лв., по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумите 56 000 лв. и за 41 600 лв. – платени на отпаднало основание като цена за офиси № 6 и № 7 по предварителен договор от 15.12.2008 г., по чл.86 ЗЗД за сумата 14 974.78 лв. - обезщетение за забава върху главница от 167 600 лв. за периода 25.05.2010 г. – 05.04.2011 г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 11 132.79 лв. – обезщетение за забава върху главница от 124 600 лв. за периода 25.05.2010 г. – 05.04.2011 г. В хода на настоящето производство, с молба вх.№ 2063/19.02.2015 г. касаторът [фирма], на основание чл.233 ГПК е направил отказ от предявените от него искове и е поискал прекратяване на производството по т.д.№ 1378/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и обезсилване на постановените по тях решения от първоинстанцонния и въззивния съд. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение намира следното по молбата на касатора [фирма]: Съгласно разпоредбата на чл.233 ГПК във всяко положение на делото ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право. Следователно, заявявайки отказа си от иска, материализиран в адресираната до ВКС молба вх.№ 2063/19.02.2015 г., касаторът в качеството си на ищец валидно е упражнил предоставеното му от закона субективно процесуално правомощие и е десезирал съда от разглеждане на възникналия между него и ответника „Главно управление строителство и възстановяване”, [населено място] правен спор, поради което образуваното по касационната му жалба производство следва да бъде прекратено, а постановеното от въззивния съд решение, предмет на касационната жалба на страната - обезсилено. Водим от горното и на основание чл.233 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС