Определение № 15 от 08.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 479/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Ш. А. Ч. и И. Ю. Ч., чрез адв.П.К. срещу решение №2443 от 07.11.2019г., постановено по в.гр.д. №234/2019г. от Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение №5162/27.07.2018г., постановено по гр.д.№16939/2015г. по описа на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от Ш. А. Ч. над сумата от 160 000 лева до размер от 220 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 16.05.2015г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” /смъртта на нейната дъщеря Н. Ч./, както и в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от И. Ю. Ч. над сумата от 140 000 лева до размера от 220 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 16.05.2015г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” /смъртта на неговата дъщеря Н. Ч./, както и в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от Ш. А. Ч. над сумата от 60 000 лева до размер от 180 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 16.05.2015г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” /травматични увреждания в резултат от реализираното ПТП/. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, по-специално разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и с практиката на ВКС по нейното приложение, поради което следва да бъде отменено, а претенциите на ищците за плащане на застрахователно обезщетение да бъдат уважени до пълните предявени размери, ведно със законната лихва. Касаторите поддържат тезата, че въззивният съд необосновано, без преценка на конкретните факти и обстоятелства, без отговор на наведените във жалбата оплаквания и в противоречие със съдебната практика приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер 160 000 лева за първия от тях и 140 000 лева за втория е справедливо и е в състояние да компенсира търпените неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им. Касаторката Ч. намира за необосновано решението и в частта, с която съдът е приел, че обезщетение в размер от 75 000 лева е справедливо за обезщетяване на търпените от нея болки и страдания от причинените й травматични увреждания. Претендират разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2, пр.2 ГПК. Касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, обусловили изхода на спора, като поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., както и в посочените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК - основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Считат, че е въпросите са от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочат като основание за допускане до касационен контрол и чл.280, ал.2 ГПК, но не се уточнява в коя от посочените хипотези, нито се излагат доводи за нищожност, евентуална недупостимост или очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за неговата правилност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм/ за сумата над 60 000 лева- обезщетение за претърпените болки и страдания от травматичните увреждания, получени от ищцата, както и за сумите над 160 000 лева за ищцата и над 140 000 лева за ищеца- обезщетение за претърпените болки и страдания от смъртта на дъщеря им Н. Ч., въззивният съд приема, че справедливото обезщетение за причинените от процесното ПТП неимуществени вреди е в присъдените размери. С оглед влизане в сила на решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част, с която са уважени исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 16.05.2015г. – за сумата от по 90 000 лева за всеки един от ищците, респ. за сумата от 60 000 лева – за травматичните увреждания на ищцата, решаващият съдебен състав намира за безспорно установено по делото основанието /правопораждащите спорните материални права юридически факти/ на предявените осъдителни искове и приема, че спорът е съсредоточен върху правилното приложение на критериите за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, регламентирани в чл.52 ЗЗД, както и дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на ищцата – непоставяне на предпазен колан. Въззивният съд счита, че при определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък – в конкретния случай на дъщеря, е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищците психически страдания от загубата на близък родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”. Доколкото неимуществените вреди не биха могли да бъдат възстановени, заместващото обезщетение се определя съобразно критериите по чл.52 ЗЗД. Като съобразява, че съгласно ППВС №4/1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, решаващият съдебен състав подробно анализира всички доказателства за претърпените от ищците болки и страдания, вкл. свидетелските показания и съдебно-психиатричната експертиза. Приема, че ищците са преживели изключително тежко смъртта на дъщеря си, с която живеели съвместно и били изградили прекрасни отношения на обич и уважение, като и в момента страдат и не могат да приемат загубата. С оглед заключението на СПЕ, решаващият съдебен състав счита за установено, че загубата на дъщеря им е оказала интензивно и трайно отражение върху психичното функциониране на ищците. При ищцата се наблюдава силно изразена депресивна реакция, като вещото лице обосновава извод за наличие на протрахирано депресивно състояние. Ходът на психичната проблематика е проследен амбулаторно и стационарно /с две психиатрични хоспитализации/, като последната диагноза от 2019г. е „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък”. При ищеца стресогенното събитие е породило потиснато настроение, усещане за непоправима загуба, психосоматични проблеми, намалена социална активност, като то е довело до дистрес и е обусловило психотравмено преживяване, което и понастоящем не е напълно преработено. Съдът възприема напълно заключението на вещото лице, че душевните страдания при ищците са със сравнително по-висок интензитет от обичайните при загуба на дете, като се характеризират с голяма продължителност, особено при майката, при което е настъпило рецидивиращо депресивно разстройство, нуждаещо се от системно лечение. При определяне на размера на обезщетението съдът отчита и обстоятелството, че загубата на дете /на 25 години/, към което ищците са били силно привързани, ще ги съпътства през целия им живот, че ще бъдат лишени както от емоционалния контакт, така и от неговата морална подкрепа и духовна опора. Събразява, че починалата е била млад, талантлив и перспективен специалист по финансово дело, като с общественото си положение – инспектор в кандидатски център и административен секретар при висше учебно заведение, с образованието си – магистър по финансово дело, се е ползвала в нейното социално обкръжение с много добро име, което е било повод за гордост у нейните родители. Съдът намира, че ищците са имали по-големи надежди относно професионалните и социални достижения на дъщеря си, изпитвали са духовна удовлетвореност и са били с положителни очаквания за нейното личностно и професионално израстване, поради което внезапната й кончина е причинила болки и страдания с по-висок интензитет от обичайната мъка и скръб. Въззивният съдебен състав отчита, че ищцата е присъствала на трагичния инцидент, като продължава да изживява изключително тежко кончината на своята починала дъщеря, при нея интензитетът на търпените болки и страдания е по-изразен и с по-голяма сила, като това правнорелевантно обстоятелство трябва да бъде взето предвид при определяне размера на дължимото заместващо обезщетение. С оглед изложеното и като отчита обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие /2015г./ и наложилите се морални норми в обществото, решаващият съдебен състав приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на неговата дъщеря, е в размер на 140 000 лева, а на ищцата – в размер на 160 000 лева. При определяне на заместващото обезщетение за причинените на ищцата травматични увреждания въззивният съд взема предвид обстоятелството, че от процесното ПТП тя е преживяла черепно-мозъчна травма /мозъчно сътресение/; травма на главата; фрактура на дясна ключица в средна трета с дислокация на фрагментите; фрактура на лява лонна и седалищни кости на таза вляво; фрактура на напречния израстък на пети поясен прешлен двустранно; малък плеврален излив и малък пневмоторакс вдясно без клинични данни за дихателна недостатъчност, като целият лечебен и възстановителен период от получените травматични увреди е продължил около 3-4 месеца. Отчетени са както периодите на възстановяване от всяка една травма, така и трайните последици- ограничено движение на десен горен крайник. С оглед заключението на приетата във въззивното производство допълнителна СМЕ съдът приема, че болките в двете тазобедрени и двете коленни стави са вследствие на установени възрастови дегенеративни промени, като фрактурите и обездвижването по време на лечебния и възстановителния период биха могли да ускорят във времето дегенеративните промени на тези стави, което се лекува с периодично приемане на болкоуспокояващи лекарства, мазане на обезболяващи кремове, физиолечение и рехабилитация, вкл. балнеолечение. Въззивната инстанция намира, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 75 000 лева. За основателно е счетено възражението от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата вследствие на нейното противоправно поведение – неизползване на предпазен колан. След изследване на механизма на ПТП съдът приема, че предпазният колан би задържал тялото към седалката, не би позволил счупването на таза, респ. уврежданията на тази част на тялото на ищцата не биха били толкова тежки. Като не е използвала наличния предпазен колан при настъпване на процесното застрахователно събитие, ищцата чрез своето противоправно и виновно поведение е допринесла за настъпване на тежките травматични увреждания, но само в областта на таза. Съдът стига до извод, че приносът на водача на лекия автомобил и на пострадалия в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на процесното травматично увреждане възлиза на 1/5, поради което заместващото обезщетение на ищцата за причинените й вследствие на телесните увреждания неимуществени вреди следва да се редуцира в размер на сумата от 60 000 лева /75 000 лв. х 80%/. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е валидно, като не е налице основание да се допусне до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост съгласно чл.280, ал.2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съдът счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значими за спора като обуславящи неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси, свързани с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените от касаторите въпроси не са решени в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. възрастта на починалия, социалното му положение, съществувалата емоционална връзка и близост между ищците и починалата им дъщеря, негативните психологически преживявания и страдания, претърпени от тях и продължителността им, неотзвучалата емоционална травма от внезапната загуба, както и икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г. Не е налице противоречие и с практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, вкл. и с цитираните в изложението на касаторите решения на ВКС. При определянето на обезщетението съдът е съобразил както общите критерии като обществено-икономическите условия, намиращи проявление в лимитите на отговорността на застрахователя по застраховка ГО, така и специфичните, конкретните факти по делото /интензитета на болките и страданията на ищците, обусловени от естеството и интензитета на връзката им с починалата дъщеря и обстоятелствата, при които е настъпила загубата й/. Въззивният съд е изложил изключително подробни мотиви, обсъдил е всички доказателства, относими към релевантните факти за определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Съдът е обсъдил всички наведени в жалбата доводи, като е съобразил както изключително близките и сърдечни отношения между ищците и дъщеря им, така й нейната възраст, образование и заемана длъжност, обществено положение, които са били повод за гордост у нейните родители, както и основание за по-големи надежди относно нейните професионални и социални достижения и за положителни очаквания за нейното личностно и професионално израстване. След съвкупна преценка на всички доказателства, вкл. за емоционалото и психическо състояние на ищците, въззивният съд стига до извода, че душевните им страдания са със сравнително по-висок интензитет от обичайните при загуба на дете, като се характеризират с голяма продължителност. При определяне на по-голям размер на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищцата, съдът е съобразил, че тя е присъствала на процесното ПТП, че душевните й страдания са с по-висок интензитет и голяма продължителност, че е била хоспититализирана два пъти в психиатрична клиника и страда от рецидивиращо депресивно разстройство, нуждаещо се от системно лечение. При определяне на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищцата в резултат от травматичните й увреждания, са отчетени тежестта на всяка една травма, продължителостта на лечението и трайните последици за здравето. Въззивният съд е изложил изрични мотиви, относно определения от законодателя висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди при две и повече пострадали лица, какъвто е настоящият случай – арг. чл.266, т.1, б „б” КЗ /отм./, като е приел, че по този начин се цели заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Изложил е доводи, че съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение е в присъдените размери. Доколко конкретният размер на определеното обезщетение е точно определен, това е въпрос на преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото, който е относим към правилността на обжалвания акт, подлежаща на проверка само при вече допуснат касационен контрол. По отношение на поставените въпроси не е налице и допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторите твърдят, че поставените въпроси за от значение за правилното приложение на закона и за развитието на правото, но не излагат никакви конкретни доводи относно необходимостта от ново тълкуване на приложимите правни норми, наложено от изменения в законодателството и обществените условия. По отношение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД има не само трайна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна или от осъвременяване и на която и самите касатори се позовават в жалбата, но е налице и задължителна съдебна практика, изключваща основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касация. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд