Определение № 1274 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4745/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Й. Й. срещу решение №.1014/7.07.22 по г.д.№.918/21 на АС София, 10с., с което е потвърдено реш.№.116/9.07.20 по г.д.№.203/19 на ОС Кюстендил за признаване за установено на основание чл.422 ГПК, че касаторката дължи на А. И. П. 40000лв. неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.05.15, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по г.д.№.2470/18 на РС Дупница. Ответната страна А. И. П. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е приела, в това число препращайки към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, че предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК е основателен. От фактическа страна е изяснено, че на 23.05.15 страните са сключили договор за правна защита и съдействие, по силата на който ищецът /вписан като адвокат в САК/ се е задължил да представлява доверителя /ответницата И. Й./ пред ЗК „Л. И.“ АД, а при необходимост и да заведе дело и осъществи процесуално представителство по преките искове до приключването му с влязло в сила решение, срещу насрещно задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение за резултат в размер на 20% от стойността на обезщетението; с нотариално заверено пълномощно доверителят е упълномощил адвоката да го представлява пред застрахователя и пред съдилищата по искове, които имат за предмет обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на нейния син, починал на 10.05.15 при ПТП; такива искове са били предявени по г.д.№.3277/16 на СГС срещу ЗК“Л. И.“АД и по тях на И.Й. е било присъдено 2000000лв. обезщетение /решението е влязло в сила на 15.11.18/; по горното производство последната е била представлявана от ищцата на основание договор за правна защита и съдействие, сключен на бланка от кочан, издаден от САК, в който е било посочено договорена адвокатско възнаграждение в размер на 11 000лв., от които платени реално 2 000лв.; застрахователното обезщетение 200 000лв. е било преведено ведно със законната лихва на ответницата, тя отказала да плати от тази сума възнаграждение за резултат в размер на 40 000лв. на ищцата и подала възражение срещу издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за тази сума. От правна страна е прието, че адвокатското възнаграждение може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. Делата с предмет преки искове за обезщетяване на неимуществени вреди и/или имуществени такива по КЗ не съставляват граждански дела с нематериален интерес и не попадат в изключението на чл.36 ал.4 ЗАдв. Последната разпоредба не ограничава сключване на повече от един договор за правна помощ между клиента и избрания адвокат. Адвокатското възнаграждение може да се уговори като абсолютна сума – както е уговорено в договора за защита и съдействие, който е на бланка от адвокатски кочан; съобразно посочената в него реално платена сума на страната са присъдени и направените по делото разноски. Разпоредбата на чл.36 ал.4 ЗАдв, обаче, позволява наред с така определеното и платено адвокатско възнаграждение доверителят и избраният от него адвокат да сключат втори договор, с който да се уговори допълнително адвокатско възнаграждение в процент върху определен интерес с оглед изхода на делото. Клаузата на чл.4 е действителна и не са установени пороци, водещи до нейната нищожност-има възможен предмет, не противоречи на и не заобикаля закона, не накърнява добрите нрави и не противоречи на Кодекса на адвоката. При това положение поетото със същата задължение следва да бъде изпълнено към кредитора, който като процесуален представител е извършил всички необходими процесуални действия и съдът е постановил решение, влязло в сила, с което исковете са били уважени в пълните предявени размери. Обстоятелството, че на 23.05.15 доверителят е сключил договор за правна защита и съдействие, а на 25.05.15 договор за разплащателна сметка и пълномощно, опровергава доводите, че не е бил в състояние да разбира действията си. Предвид горните мотиви е намерено, че предявеният иск е основателен. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, всички оплаквания във въззивната жалба? Длъжен ли е, ако ги намери да неоснователни, да обоснове защо ги отхвърля? Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност? В случай, че не го стори, решението ще бъде ли постановено при процесуални нарушения и противоречие с постоянната практика на ВКС?“ /реш.№.60266/23.12.21 по г.д.№.1136/21, ІІІ ГО, реш.№.22/2.07.19 по т.д.№.587/18, І ТО, реш.№.45/5.03.19 по г-д.№.1365/18, ІV ГО, реш.№.47/ 19.06.19 по г.д.№.1012/18, ІІ ГО, реш.№.50/22.05.19 по г.д.№.1441/18, І ГО, ТР 1/13 по т.д.№.1/13, ОСГТК, ТР 1/01 по т.д.№.1/00, ОСГК/; 2.“За съдържанието на мотивите и задълженията на въззивния да обсъди всички доводи и възражения и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора, да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, кои са установените факти и какви са правните последици за правоотношенията между страните? Трябва ли мотивите на въззивното решение да съдържат фактически и правни изводи, преценка на събраните доказателства, обсъждане на исканията, възраженията и доводите на страните? В случай, че мотивите не отговарят на законовите критерии за съдържание, решението ще бъде ли постановено при процесуално нарушение с постоянната практика на ВКС?“ /реш.№.123/29.10.18 по г.д.№.3357/17, ІІ ГО, реш.№.115/17.09.18 по г.д.№.2150/17, ІV ГО реш.№.187/7.07.16 по г.д.№.1332/15, ІV ГО/; 3. „Какви са правомощията на въззивния съд при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото? Дали неправилната правна квалификация на възражение на страна по спора, непосочването на конкретните правнорелевантни факти, които подлежат на доказване или опровергаване от страната, недаването на указания за кои от твърдените или отричани факти страната не сочи доказателства, разпределянето на доказателствената тежест между страните с общата формулировка всяка от тях да установи правнорелевантите факти, на които основава своите претенции и възражения, представлява непълен и неточен доклад?“ /реш.№.32/1003.16 по г.д.№.4741/15, ІІ ГО, реш.№.105/2.10.20 по г.д.№.4648/19, ІІІ ГО реш.№.97/23.07.21 по г.д.№.3986/19, ІІІ ГО, №.69/20.05.21 по г.д.№.1742/20, ІІІ ГО, №.60173/15.02.22 рот.д.№.1724/00, І ТО, реш.№.60095/7.0.2.22 по т.д.№.1728/29 І ТО и др./; 4. „Какви са предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезите по чл.266 ал.2 и ал.3 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на ч.266 ал.3 ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения? При изготвяне на неизчерпателен доклад по делото допустими ли са нови доказателства пред въззивния съд? Следва ли съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна? Може ли страна да поиска събиране на гласни доказателства във въззивното производство, ако не е могла да узнае и посочи своите по-рано? Длъжен ли е въззивния съд на основание чл.26 ал.3 ГПК да допусне изготвяне на комплексна съдебно психиатрична експертиза в изпълнение на чл.195 ГПК с оглед изясняване на делото от фактическа страна, както и сам да назначи такава“; 5. „Длъжен ли е съдът да тълкува клаузите на сключените между страните с договори в тяхното единство и взаимовръзка, с оглед преследваните договорите цели, поведението на страните преди и след сключването им и тяхната добросъвестност, особеностите и конкретиката на случая, като бъде съобразена тяхната действителна, а не предполагаема воля?“ /реш.№.96/22.08.22 по г.д.№.2007/ 21, ІV ГО, реш.№.133/15.03.21 по г.д.№.3595/19, ІІІ ГО, реш.№.64/19.11.20 хо г.д.№.3301/19, ІІ ГО, реш.№.60079/19.01.22 по т.д.№.105/20, І ТО, реш.№.600169/28.01.22 по т.д.№.2012/20, І ТО/; 6.“При възражение за нищожност на договор за правна защита и съдействие поради противоречие с добрите нрави следва ли съдът да извърши оценка на справедливостта и обосноваността на размера на уговореното адвокатско възнаграждение предвид разпоредбите на чл.36 ал.2 ЗАдв и чл.14 ал.2 ЕКА?“ /ТР 1/15..06.10 по тълк.с.№.1/09, ОСГТК, реш.№.61/1304.20 по г.д.№.3153/19, ІV ГО/; 7. „Допустимо ли е искане за унищожение на договор, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, да бъде предявено чрез възражение и преди изтичане на давностния срок?“ /реш.№.59/24.07.13 по г.д.№.392/12, ІV ГО, реш.№.380/15.10.12 по г.д.№.1015/11, ІV ГО, реш.№.1452/29.12.08 по г.д.№.226/08,V ГО, ТР 5/30.05.22 по тълк.д.№.5/20, ОСГТК/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доводи, възражения, оплаквания и доказателства. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; той трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се; освен това следва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Не са необосновани твърденията на касатора, че въззивният съд не е обсъдил наведени от страните доводи и възражения, респективно събрани доказателства. Предвид изложеното касационното обжалване се допуска на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК с оглед проверка съответствието на приетото със задължителната практика на ВКС, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 800лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,