Решение № 7149 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3222/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. Н. от гр. София против решение № 1300/12.01.2026 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 10467/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153 -21-290/19.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ - София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/09.07.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът поддържа, че ограничаването на осигурителния му стаж до 14 - дни от влизане в сила на съдебното решение за признаване на уволнението от ДФ Земеделие за незаконно, не държи сметка за тълкуването на чл. 345, ал.1 КТ, дадено в тълкувателно решение на ОСГК на ВКС по т.д. № 3/2019 г. Твърди, че в решението липсва произнасяне по искането му за тълкуване на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т.2 КСО в съответствие с принципите на Хартата за основните права и свободи на ЕС. Счита, че неправилно съдът не е признал осигурителен стаж за периоди, от подаване на искането за възстановяване на работа до съответното уволнение, през които незаконно не е допуснат до работа - от 30.03.2015 г. до 26.05.2015 г. и от 08.03.2024 г. до 29.04.2024 г., на основание чл. 9, ал.3, т.1 КСО. Искането е за отмяна на решението. По реда на чл. 219, ал.1 АПК към касационната жалба са представени съдебни решения по гр.д. 30372/2024 г. на СРС, 74 състав и гр. д. 294/2025 г. на СГС и определение № 55/08.01.2026 г. на ВКС, с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по гр.д. 294/2025 г. Ответникът - директор на ТП на НОИ - София град, чрез юрк. Д. Петрова оспорва и моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. В касационното производство не участва прокурор от Върховна касационна прокуратура на основание чл. 217, ал. 3 АПК. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна. По делото липсват доказателства за датата, на която решението е връчено на К. Н., срокът по чл. 211, ал. 1 АПК не е започнал да тече, поради което касационната жалба подадена на 04.02.2026 г. е процесуално допустима. При разглеждането й по същество съдът приема следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е било решение № 2153 -21-290/19.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е отхвърлена жалбата на К. М. Н. срещу разпореждане [номер]/09.07.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Спорът е относно незачетен осигурителен стаж при пенсиониране за периоди, през които лицето е останало без работа, поради незаконни уволнения от ДФ Земеделие от 01.01.2013 г. до 26.05.2015 г. и от 28.04.2017 г. до 29.04.2024 г. на основание чл. 9, ал.3, т.2 КСО. Първоинстанционният съд е установил следните факти: На 17.09.2024 г. К. Н. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане от 02.12.2024 г. пенсията е отпусната. Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117 КСО пред директора на ТП на НОИ - София град, който с решение № 2153-21-108/23.04.2025 г. го е отменил е и върнал преписката на пенсиония орган за ново произнасяне. Решението е обжалвано по съдебен ред, като жалбата е оставена без разглеждане и съдебното производство е прекратено с определение на АССГ, оставено в сила от Върховния административен съд с определение № 9836/15.10.2025 г. С разпореждане от 09.07.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване на Н. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при зачетен общ осигурителен стаж от 39 г., 06 м и 00 дни, от които 38 години, 03 месеца и 13 дни от трета категория труд и 1 година 02 месеца и 17 дни на основание чл. 9а, ал. 2 КСО. Това разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ - София град, който с оспореното в настоящото производство решение № 2153-21-290/19.09.2025 г. е отхвърлил жалбата, като е приел, че на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал.1, т.1,2,3 и4 и чл. 4а, ал.1 КСО са били без работа, поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 - дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. Съдът е установил, че с решение № 334 от 31.05.2010г. на ВКС е признато за незаконно първото уволнение на жалбоподателя (от ДФ Земеделие). Със заявление от 18.05.2015г. - 5 години след влизане на съдебното решение в сила на 31.05.2010 г., той е поискал да бъде възстановен на работа. Пенсионният орган на основание чл. 9, ал. 3, т.2 КСО, (в ред. преди изменението от 01.01.2013 г.) е зачел за осигурителен стаж периода от незаконното му уволнение на 22.05.2006 г. до 31.12.2012 г., тъй като за този период нормата е предвиждала, че се зачита за осигурителен стаж времето от незаконното уволнение до възстановяването на работа, без ограничение. Периодът от 01.01.2013 г. до 26.05.2015 г., когато повторно е уволнен, не е зачетен предвид промяната в материалния закон - за осигурителен стаж да се зачита времето от незаконното уволнение до възстановяването на работа, но не по-късно от 14 - дни от влизане в сила на акта, с който уволнението е признато за незаконно. На 28.04.2017 г. са влезли в сила съдебните актове, с което е признато за незаконно и второто уволнение на Н. от ДФ Земеделие. Заявлението за възстановяване на работа е подадено на 08.03.2024 г. ( след 7 години). На основание чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО (в приложимата по време ред., в сила от 01.01.2013 г.), за осигурителен стаж не е признат периодът от изтичане на 14-дни от влизане в сила на съдебните решения до 29.04.2024 г. При тези факти, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО, в сила от 01.01.2013 г. поставя ново условие - възстановяването на работа да не е по-късно от 14 дни от влизането в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК е преценил съответствието на акта с материалния закон към момента на издаването му и е приел, че законосъобразно не е зачетен осигурителен стаж за посочените периоди от 01.01.2013 г. когато ограничението е влязло в сила до 26.05.2015 г. и периодът след 12.05.2017 г., когато са изтекли 14 дни, считано от 28.04.2017 г. по отношение на второто незаконно уволнение. Твърденията на жалбоподателя за зачитане на осигурителен стаж поради незаконно недопускане до работа за периодите от 30.03.2015 г. до 26.05.2015 г. и от 08.03.2024 г. до 29.04.2024 г. съдът е приел за неоснователни. Според съда в административната преписка не се съдържат данни жалбоподателя да е поискал възстановяване на работа на 30.03.2015 г. Това е станало на 18.05.2015 г., като датата 26.05.2015 г. се явява произволна и недоказана. По отношение на другия период от 08.03.2024 г. до 29.04.2024 г. съдът е приел, че се подвежда под хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО - за незаконно уволнение, а не в хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 1 КСО - за недопускане или отстраняване от работа. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъборазност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като издадени от компетентни органи, в необходимата форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е правилно като краен резултат. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на чл. 345, ал.1 КТ и тълкувателно решение № 3/2.12.2021 г. на ОСГК по т.дело № 3/2019 г., според което двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал.1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Съгласно тълкувателното решение нормата на чл. 345, ал.1 КТ цели яснота и правна безспорност в отношенията на страните по трудовото правоотношение. Действително съгласно чл. 354, ал.1, т.1 КТ за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Нормата на чл. 9, ал.3, т.2 КСО в редакцията й в сила от 01.01.2013 г. предвижда, че за осигурителен стаж се зачита времето от незаконното уволнение до възстановяването на работа, но не по-късно от 14 - дни от влизане в сила на акта, с който уволнението е признато за незаконно. Следователно трудовият стаж не е равен на осигурителния. Касае се за периоди, в които трудово правоотношение не е съществувало и трудова дейност по смисъла на чл.10, ал.1 КСО не е извършвана, но по силата на законовите фикции периодът от време се зачита за трудов стаж, съответно за осигурителен стаж. Неправилно съдът е приел, че срокът за явяване на работа е ограничен до 14 - дни от влизане в сила на акта, с който уволнението е признато за незаконно. Ограничението е по отношение на периода, който по силата на законовата фикция на чл. 9, ал. 3, т.2 КСО се зачита на осигурителен стаж, а не по отношение на срока за явяване на работа. В отношенията между страните по трудовото правоотношение е приложим срокът по чл.345, ал.1 КТ. Допуснатото нарушение не е засегнало изводите на съда по приложението на материалния закон. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е обсъдил и възраженията на жалбоподателя за противоречие на чл. 9, ал. 3, т.2 КСО с правото на ЕС и по-конкретно с чл. 30 и чл. 34, т.1 от Хартата на основните права на ЕС, по аргумент от решението на Съда на ЕС по съединени дела С-762/18 и С-37/19. Позоваването на Хартата и на цитираното решение на Съда на ЕС, е неотносимо към предмета на спора. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Хартата за основните права на ЕС (ХОПЕС), разпоредбите на Хартата се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. Прогласените в Хартата основни права на ЕС се прилагат в държава-членка само при наличие на реална връзка с право на Съюза, различно от Хартата (в този смисъл решение № 3841 от 6.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 106/2026 г., VI о. и цитираната в него съдебна практика на Съда на ЕС - определение на Съда на ЕС от 3 юли 2014 г., Liliana Tudoran и др. срещу SC Suport Colect SRL, C-92/14, т. 43-48; решение на Съда от 8 маи 2014 г., Pelckmans Turnhout NV срещу Walter Van Gastel Balen NV и др., C-483/12, т. 20; определение на съда от 1 март 2011 г., Claude Chartry срещу Белгийската държава, C-457/09, т. 22-25). В случая правото на пенсия и условията, при които то се признава, в това число и осигурителният стаж при незаконно уволнение, признат при пенсиониране, се уреждат от национални правни норми. Регламент (ЕС) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност в ЕС не намира приложение по отношение на процесното осигурително правоотношение, поради липса на трансграничен елемент. Поради това и допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал.2 АПК, не съставлява касационно основание по чл. 209, т.3 АПК за неговата отмяна. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за наличие на осигурителен стаж в хипотезата на чл.9, ал.3, т.1 КСО за периода от 30.03.2015 г. до 26.05.2015 г. и периода от 08.03.2024 г. до 29.04.2024 г., поради незаконно недопускане до работа, тъй като по делото не са налице доказателства, че в посочените периоди касаторът незаконно не е допускан до работа. По тези съображения, настоящият касационен състав преценява, че обжалваното съдебно решение, с което жалбата на К. Н. е отхвърлена като неоснователна, е валидно, допустимо и правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. При този изход на спора, основателно се явява искането на директора на ТП на НОИ - София град за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100 евро. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят на Националния осигурителен институт - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган - страна по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,