Определение № 3625 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2283/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. С. Н., чрез В. А. П., пълномощник по чл. 32, т. 2, пр. 1 ГПК, приподписана от адв. Б., против определение № 436 от 18. 02. 2026 г. по ч. гр. д. № 224/2026 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 260011 от 11. 12. 2025 г. по гр. д. № 192/2018 г. на РС – Карлово, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата на С. С. Н. по чл. 247 ГПК, за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1 от 03. 01. 2019 г. по гр. д. № 192/2018 г. на РС – Карлово. Не е подаден отговор на частната касационна жалба от насрещната страна Г. В. М.. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за допустимост на частната касационна жалба и за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, прие следното: Частната жалба е допустима – подадена е от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното определение. Производството по чл. 247 ГПК е образувано по молба на С. С. Н., с която е поискано допускане на очевидна фактическа грешка в решение № 1 от 03. 01. 2019 г. по гр. д. № 192/2018 г. на РС – Карлово, с което е уважен предявен от С. С. Н. против Г. В. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС - за приземния етаж от двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ет. 1, с площ от 117 кв.м., както и за постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***по КККР на [населено място], както и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Поискано е вместо написаното: „ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място]“, да се чете: „ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***“. За да остави без разглеждане молбата по чл. 247 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че решение № 1 от 03. 01. 2019 г. по гр. д. № 192/2018 г. на РС – Карлово е отменено с решение № 265 от 26. 02. 2020 г. по в. гр. д. № 512/2019 г. на ОС – Пловдив в частта, касаеща приземния етаж от двуетажната жилищна сграда, недопуснато до касационно обжалване с определение по чл. 288 ГПК. С отмяната на решението същото престава да поражда правни последици в отменената част и няма правно действие. Производството по чл. 247 ГПК е допустимо само за действащи съдебни актове, пораждащи правни последици, но не и за отменени актове. В обжалваното въззивно определение също е възприето становището, че молба по чл. 247 ГПК, за поправка на отменен съдебен акт по реда инстанционния контрол, е недопустима. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: допустимо ли е съдът да формира извод относно собственост и обем на правото на собственост върху недвижим имот, когато кадастралният идентификатор на обекта на собственост е сгрешен. Съдържа се и позоваване на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставеният от жалбоподателя въпрос не е обсъждан от въззивния съд, не е обусловил решаващите му изводи и не е от значение за изхода на делото. Молбата по чл. 247 ГПК не е разгледана по същество, тъй като е преценена за недопустима, поради което релевантен би бил въпросът дали е допустима молба за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебен акт, който е отменен по реда на инстанционния контрол с влязъл в сила съдебен акт на горната инстанция, с решаване на спора по същество. Липсата на формулиран въпрос, отговарящ на характеристиките на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което би могло да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение, е достатъчно основание за недопускане до касационен контрол на обжалваното определение. Независимо от това, следва да се посочи, че изводите на въззивния съд за недопустимост на молбата по чл. 247 ГПК са правилни. При отмяна на обжалваното първоинстанционно решение от въззивния съд като неправилно и пререшаване на спора, влязлото в сила решение на въззивния съд е единственото решение по делото – източник на присъщите на решението правни последици, във връзка с което би било допустимо производството по чл. 247 ГПК. Обжалваното определението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се осъществява само в случай на допускане до касационно обжалване на определението. В случая обжалваното определение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, тъй като изводите на въззивния съд съответстват на данните по делото и не противоречат на правилата на формалната логика. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,