Определение № 661 от 08.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3903/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Д. Г. и Е. Р. Г. чрез техния пълномощник адв. Р. П., против решение № 87 от 17.02.2014 г. по в.гр.д. № 702/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които жалбоподателите поддържат, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/Нищожна ли е продажбата на имот, придобит по чл. 35, ал.1, т.2 ЗППДОбП/, извършена в нарушение на чл.41, ал.2 ЗППДОбП/ отм./; 2/ Има ли правен интерес продавачът по такава сделка да се позовава на нищожност срещу купувача по нея. 3/ Необходима ли е специалната форма на упълномощаване по чл. 37, ал.1 ЗЗД на вписан в Търговския регистър член на съвета на директорите за продажба на имот на дружеството, ако има решение на съвета на директорите за продажбата и дали ако не е налице специално упълномощаване, се касае за липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2 ЗЗД или за действие без представителна власт/ чл. 42 ЗЗД/. 4/ Допустимо ли е дружеството да се позовава на нищожност на продажбата, когато има решение на съвета на директорите за продажба на имота и от поведението на дружеството може да се заключи, че не е оспорвало валидността й в продължение на значителен период от време. 5/ Приложима ли е разпоредбата на чл. 301 ТЗ при твърдение за нищожност на договора за продажба на основание чл. 26, ал.2,изр.2 ЗЗД. 6/ Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по основания за нищожност, които не са въведени с изменение на иска и са направени след първото по делото заседание. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма] / в несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление в [населено място] изразява становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Прието е за установено по делото, че ищецът [фирма]/ в несъстоятелност”- [населено място], е правоприемник на [фирма]. С договор за продажба на общински нежилищен имот по реда на чл. 35, ал.1, т.2 ЗППДОбП /отм./, сключен на 02.10.1995 г. с [община], [фирма]- [населено място] закупило недвижим имот- магазин със застроена площ 162.12 кв.м, находящ се на партера на четириетажна монолитна сграда, построена в кв. 376-І зона, ЦГЧ, с административен адрес [населено място], [улица]. Съгласно чл. 9 от този договор купувачът се е задължил да не продава обекта в продължение на 5 години от изплащането му. Установено е, че окончателно цената по договора е платена на 26.05.1997 г. С нотариален акт № 152, т.І, нот.дело № 1677/ 01.09.2001 г. [фирма] продало магазина на ответника Г. Д. Г. за сумата 110 500 лв., като в акта е посочено, че част от цената е платена по банков път на продавача, а останалата част ще бъде заплатена на равни месечни вноски, последната от които в срок до 30.03.2002 г. При сключване на договора дружеството- продавач е било представлявано от М. Х. Д.. Към този момент Г. Г. и М. Д. са членове на съвета на директорите на [фирма]. Установено е, че с протокол от 20.05.2001 г. съветът на директорите е взел решение магазинът да бъде продаден на Г. Г. за сумата 110 500 лв. и е упълномощил М. Д. да представлява дружеството при извършване на сделката. Този протокол е описан сред документите, представени пред нотариуса. При така установените факти по делото въззиввният съд е приел, че упълномощаването на М. Д. да представлява дружеството не е било извършено в предписаната от закона - чл. 37, ал.1 ЗЗД, писмена форма с нотариална заверка на подписите, поради което упълномощаването не е породило представителна власт да представлява дружеството. В качеството си на член на съвета на директорите тя също не би могла да представлява дружеството, тъй като съветът на директорите е колективен орган и представителството му е колективно от всички негови членове, съгласно чл. 235, ал.1 ТЗ, доколкото в устава на дружеството не предвидено друго. Оттук въззивният съд е направил извод, че липсва надлежно изразена воля на дружеството за извършване на продажбата и сключеният на 01.09.2001 г. договор е нищожен поради липса на съгласие. На следващо място е приел, че договорът е нищожен и на друго основание- поради противоречие със закона, тъй като продажбата е извършена в нарушение на чл. 41, ал.2 ЗППДОбП/ отм./ преди изтичане на 5 години от окончателното изплащане на цената на придобития по реда на чл. 35, ал.1, т.2 ЗППДОбП/ отм./ имот. Намерил е за неоснователно възражението на ответниците, че доводът за нищожност на това основание не е наведен своевременно от ищеца и не може да се обсъжда, като е посочил, че за валидността на сделката съдът е длъжен да следи и служебно. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по следните повдигнати от касаторите правни въпроси: Има ли правен интерес купувачът по приватизационна продажба по чл. 35, ал.1, т.2 ЗППДОбП/ отм./, който се е разпоредил с придобития имот преди изтичане на срока по чл. 41, ал.2 ЗППДОбП/ отм./, да се позовава на нищожност на извършената от него разпоредителна сделка, и дали е допустимо въззивният съд да се произнася по основания за нищожност, които не са въведени с изменение на иска и са направени след първото по делото заседание. Това са предварителни въпроси, отговорът на които ще определи и необходимостта от разглеждане на останалите правни въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Първият въпрос е разгледан в решение № 449 от 19.03.2012 г. по гр.д. № 1482/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, и е прието, че с продажбата на обекта на приватизационната продажба в срока по чл. 41, ал.2 ЗППДОбП/ отм./купувачът, който е закупил предприятието или обособената част при преференциални условия по реда на чл. 35 ЗППДОбП/ отм./, е нарушил законовата забрана да не продава имота и не може да се ползва от противоправното си поведение, поради което искът му за нищожност на сделката е неоснователен. По втория въпрос касаторите се позовават на решение № 267 от 03.10.2011 г. по гр.д. № 1362/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е прието, че незаявените основания /фактическите твърдения, от които се извличат доводите за порок на сделката/ не могат да бъдат разглеждани, тъй като съдът служебно не може да променя предмета на иска. Доколкото даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси е в друг смисъл, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от гореизложеното съдът