Определение № 35 от 01.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5873/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. Т., М. Б. К. и Е. Б. Г., подадена чрез адв. С. К. С., срещу въззивно решение № 351 от 21.07.2015г. на Окръжен съд - Хасково, постановено по в.гр.д.№ 437/2015 год., с което е отменено решение № 201/21.05.2015г. по гр.д.№ 81/2015г. на Районен съд - Димитровград, вместо което е уважен предявеният от К. Н. Х., Я. Х. А., М. Х. Т., Н. Х. Г., Добра Т. П., М. Т. Г., Т. Д. Д., М. К. М., П. Т. П. и И. Т. Д. против В. С. Т., М. Б. К. и Е. Б. Г., иск, с правна квалификация чл. 439 ГПК, за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците като наследници на И. Т. Н. не дължат на ответниците - наследници на Б. З. Т., взискател по изп. д. 343/2013г., сума в размер на общо 7 693,01 лева, от която главница в размер на 2 760 лева и законната лихва от 16.07.2001г. до окончателното й изплащане, както й разноски по изпълнителното дело, представляващи вземане по изп. дело № 343/2013г. на ДСИ при РС-Димитровград, образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.09.2006г., издаден по н.о.х.д. № 503/2004г. на РС - Димитровград. В полза на ищците са присъдени и направените, в производството пред двете съдебни инстанции, разноски. Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като касационната жалба е процесуално недопустима.Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Предявените от касаторите искове са с правна квалификация чл.439 ГПК. Предвидената в нормата на чл. 439 ГПК защита на длъжника има за предмет оспорване на вземането чрез иск, основан на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, цената на този иск се определя от размера на вземането, чиято недължимост се цели да се установи в процеса. Ищците са сезирали съда с три обективно съединени иска, както следва главница в размер на 2 760 лева, лихва в размер на 4 224,64 лева, изчислена за периода от 16.07.2001г. до 28.10.2013г. – датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение и за такси и разноски в изпълнителното производство, в размер на 708,37 лева. Следователно тези суми, като цена на исковете, обосновават извода на настоящия състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК. С оглед на изложеното, подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.,