Определение № 3074 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2448/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „НИТРАМ+“ ЕООД, [населено място], чрез адв. С. С. срещу решение № 3873 от 28.06.2024 г. по в.гр.д. № 6658/2023 г. на Софийски градски съд. Ответникът по касация – „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД, [населено място] – оспорва жалбата по същество, както и наличието на предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. „НИТРАМ+“ ЕООД, [населено място] е предявил против „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД, [населено място] иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 225 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от неправомерни действия на служители на ответника, които издали документ и видеозапис с невярно съдържание, като същевременно в устна форма въвели в заблуждение купувача Л. Г., в резултат на което сключената между последния и ищеца сделка била развалена и ищецът претърпял вреда, в размер на 9225лв., претендирана, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Предмет на спора е вземане, което произтича от непозволено увреждане за търговец във връзка с търговската му дейност. Ищецът претендира обезщетение за вреди като търговец във връзка с упражняваното от него занятие търговия на употребявани автомобили – чл.286, ал.1 ТЗ. Постановеното по делото решение е във връзка с търговски спор по смисъла на чл.365, т.1 ГПК, което обосновава извода за търговския характер на делото. Предявеният осъдителен иск в размер от 9 225 лв. е под размера, до който е ограничен достъпът до касационен контрол за дела по търговски спорове. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК касационното производство следва да бъде прекратено. С посочената норма са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв. с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 20 000 лв. Съобразно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение,