Определение № 271 от 02.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1202/2016 г.
ВКСII търговско отделение02.06.2016 г.докладчик Камелия Ефремова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за спиране изпълнението на въззивно решение № 427 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 3029/2015 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2985 от 14.08.2015 г. по гр. д. № 8813/2014 г. на Пловдивски районен съд за уважаване на предявения от П. А. П. от [населено място] срещу банката-молител иск за сумата 6 245.39 евро – платена без основание по договор за банков кредит № 2614 от 08.04.2008 г. Да се върне на [фирма], [населено място] сумата 12 214.93 лв., внесена по сметката на ВКС за обезпечения с преводно нареждане от 11.05.2016 г. като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, след посочване на банкова сметка, по която същата да бъде преведена. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 282 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], [населено място] молба за спиране изпълнението на въззивно решение № 427 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 3029/2015 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2985 от 14.08.2015 г. по гр. д. № 8813/2014 г. на Пловдивски районен съд за уважаване на предявения от П. А. П. от [населено място] срещу банката-молител иск за сумата 6 245.39 евро – платена без основание по договор за банков кредит № 2614 от 08.04.2008 г. С молбата за спиране са представени копия от посочените решения и от подадената от [фирма] касационна жалба вх. № 14 894/13.05.2016 г., а също и преводно нареждане от 11.05.2016 г. за внесено по сметката на ВКС обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на 12 214.93 лева, представляващи равностойност на присъдената с обжалвания акт сума. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на представените с молбата доказателства, приема следното: Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, приложима в редакцията й, обн. в ДВ бр.50/03.07.2015 г.,не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 – за търговски дела. Именно такъв е и настоящият случай, тъй като се касае за иск, цената на който е в размер на 12 214.93 лв., т. е. под установения в закона минимален размер. Търговският характер на спора произтича от неговия предмет – връщане на сума, събрана по договор за банков кредит, който е една от абсолютните търговски сделки (чл. 365, т. 1 ГПК във връзка с чл. 1, т. 7 ТЗ). Предвид обстоятелството, че цената на уважения осъдителен иск е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима. Поради необжалваемостта на решението и обусловената от това процесуална недопустимост на касационната жалба молбата по чл. 282, ал. 2 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед неоснователността на молбата, внесеното обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на сумата 12 214.93 лв. следва да се върне на молителя [фирма], след като същият посочи банкова сметка за превод на тази сума. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение