Определение № 68 от 19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 32/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. К. и П. Б. К. срещу определение № 9677 от 04.10.2022 г. по ч. гр. дело № 8134/2022 г. на СГС, с което е потвърдено определение № 20017498 от 28.02.2022 г. по гр. дело № 69840/2018 г. на СРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена молбата на касаторите за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските. Касаторите поддържат, че атакуваното определение е неправилно, като молят то да бъде отменено и вместо него постановено ново определение, с което първоинстанционното решение да бъде допълнено в частта за разноските, като им бъде присъдено платеното адвокатско възнаграждение в размер на 920 лв.. Твърдят, че са поискали своевременно сторените съдебно – деловодни разноски, като доказателства за тях са представили в рамките на производството по делегация, извършено пред Пловдивски районен съд, но съдът по делегацията не ги е изпратил, ведно с протокола по проведеното съдебно заседание по делегация, като по този начин не е изпълнил свое задължение. В изложението към частната касационна жалба, жалбоподателите К., релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Длъжен ли е съдът по делегацията да представи пред делегиращия съд всички доказателства, които е събрал в качеството си на делегиран съд, вкл. документите, удостоверяващи всички процесуални действия на страните, които са осъществени във връзка със съдебната поръчка, каквито са и процесните документи, касаещи представителната власт и сключения договор за правна помощ, в който са обективирани платените разноски за един адвокат?, който считат, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочват също, че в противоречие с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд неправилно е счел за недопустимо искането за допълване на решението в частта за разноските, доколкото липсата на списък на разноските по чл. 80 ГПК преклудира единствено възможността да се иска изменение на решението, но не и да се иска неговото допълване. Ответницата по частната жалба – Е. М. Н. е депозирала писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на частната жалба. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, т.е. тя е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че по въпросите за разноските съдът не се произнася служебно, като страните са длъжни да следят за своя интерес и да представят доказателства за сторените разноски до приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция, а съдът няма задължения да дава каквито и да било указания на страните. Посочил е също, че целта на производството по делегация е да бъде събрано съответно доказателство, за чието събиране се налагат действия извън района на сезирания съд /делегиращ съд/. Единствената функция на делегирания съд е да събере по надлежния ред съответното доказателство, за което провежда открито с.з. и съставя протокол. Поради това, според СГС, делегираният съд дължи изпращане на делегиращия съд само на протокола от това с.з., но няма задължение да изпраща други документи, представени от страните пред него, вкл. за разноски по делото. Въззивният съд е подчертал, че следва да се има предвид и факта, че в деня на последното заседание пред СРС, но след приключването му, адв. Г. /процесуален представител на касаторите/ е депозирал молба от 05.12.2019 г., към която е приложил втория екземпляр от договора за правна помощ, чийто оригинал е представен пред делегирания съд, което означава, че същият се е намирал в негово държане и е могъл да бъде представен преди приключване на делото пред делегиращия съд – СРС, доколкото ГПК не изисква представянето му в оригинал. Позовавайки се на ТР № 6/2012 г. но ОСГТК на ВКС, е заключил, че с приключване на последното съдебно заседание отпада възможността за представяне на доказателства за сторените съдебно – деловодни разноски. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че поставеният единствен горепосочен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не притежава характеристиките на правен въпрос, удовлетворяващ изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото той не е обуславящ за решаващия правен извод в атакуваното определение. За да приеме за неоснователна, не недопустима, молбата на касаторите с правно основание чл. 248 ГПК за допълване на първоинстанционното решение досежно разноските за адвокатско възнаграждение, платено от тях по делото, въззивният съд е приел, че отговорността за съдебни разноски се реализира по инициатива на страните в процеса, а не по служебен почин на съда. Поради това, при своевременно направено искане за тяхното присъждане, страните следва да представят доказателства, че са ги направили, най – късно до последното съдебно заседание в съответната инстанция /арг. от чл. 80 ГПК/, като не е необходимо доказателствата да са в оригинал, а може да са в заверен от страната препис. Въззивният съд не е обсъждал въпроса дали делегираният съд е бил длъжен да изпрати на делегиращия съд представени пред него доказателства за сторени по делото разноски, доколкото е извел в решаващ правен извод задължение на страната да представи на решаващия съд тези доказателства. Поради неосъществяване на общото основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК по поставения въпрос, не следва да бъде обсъждано наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. СГС не е приемал за недопустима молбата на касаторите по чл. 248 ГПК поради непредставяне на списък по чл. 80 ГПК, поради което дори да беше формулиран въпрос в този контекст, той също би бил без значение за крайния изход на настоящия спор, т.е. също би бил неспособен да обоснове наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. На основание изложеното не следва да бъде допускано исканото касационно обжалване на атакуваното определение, поради което, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение