Определение № 1386 от 20.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1399/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Месфууд“ АД, [населено място], Пловдивска област срещу определение № 188 от 5.05.2023 г. по ч. т. д. № 262/2023 г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено определение № 132 от 8.02.2023 г. по ч. т. д. № 647/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба, инкорпорирана в становище вх. № 33693/16.12.2022 г., на „Месфууд“ АД за присъждане на направените от дружеството разноски в обезпечителното производство по посоченото дело и в изпълнителното производство по изп. д. № 1366/2022 г. на ЧСИ С. К.. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва се извода на въззивния съд, че разноските, направени в обезпечителното и изпълнителното производство, е следвало да бъдат присъдени във висящото исково производство. Изразява се становище, че тъй като в случая необходимостта от водене на исково производство е отпаднала с оглед извършеното от ответника „Мултимес груп“ ЕООД плащане на претендираните суми, направените разноски от частния жалбоподател в обезпечителното и изпълнителното производство следвало да се присъдят с приключващия обезпечителното производство акт. Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът „Мултимес груп“ ЕООД, [населено място] изразява становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на въззивния съд. Поддържа също, че обжалваното определение е правилно. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна в производството, но е недопустима. Първоинстанционното определение на Пловдивски окръжен съд е постановено в обезпечително производство по чл. 390 и сл. ГПК. С определение № 1171 от 21.11.2022 г. по ч. т. д. № 647/2022 г. е допуснато обезпечение на бъдещи искове на „Месфууд“ АД, предявими срещу „Мултимес груп“ ЕООД. С молба от 29.11.2022 г. „Мултимес груп“ ЕООД е поискало на основание чл. 402, ал. 1 ГПК обезпечението да бъде отменено, тъй като е отпаднала нуждата от същото с оглед заплащането на сумата от 127 490, 59 лв., предмет на обезпечените искове. „Месфууд“ АД е признало извършеното плащане и не е оспорвало молбата за отмяна на обезпечението, но в становището си по същата от 16.12.2022 г. е поискало да му бъдат присъдени направените разноски в обезпечителното и изпълнителното производство във връзка с издадената обезпечителна заповед в размер на 7 949, 50 лв. С определение № 1272 от 19.12.2022 г. по ч. т. д. № 647/2022 г. на Пловдивски окръжен съд е отменено допуснатото обезпечение. С потвърденото с въззивното определение, предмет на обжалване в настоящото производство, определение № 132 от 8.02.2023 г. по ч. т. д. № 647/2022 г. на Пловдивски окръжен съд е оставена без уважение молбата на „Месфууд“ АД за присъждане на разноски. Посоченото определение е с характера на определение по чл. 248 ГПК, с което е отказано допълването на постановеното приключващо обезпечителното производство определение по чл. 402 ГПК с присъждане на молителя „Месфууд“ АД на разноски. Определението на Пловдивски апелативен съд не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, според който не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Това разрешение намира приложение и случаите, в които приключващият съдебното производство акт не е решение, а определение, какъвто е настоящият. Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 2, изр. 2 ГПК определението на съда по отмяна на обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба пред въззивната инстанция. Въззивното определение обаче не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС обезпечителното производство е двуинстанционно. То не е от категорията и на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на производството, в който смисъл са и разясненията, дадени в мотивите на посоченото тълкувателно решение. С постановяване на въззивния акт се осъществява предвиденият в ГПК въззивен контрол на първоинстанционното определение по чл. 402 ГПК и се изчерпва инстанционният контрол по отношение на това определение. Поради това процесното обжалвано определение попада в хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК и подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разноски за производството не се дължат и не следва да се присъждат, тъй като производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение