Определение № 57 от 04.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 782/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по подадена от Е. М. К. и Н. М. К. частна жалба против определение № 49 от 10.02.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 20 от 2022 г. на Смолянския окръжен съд, I въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение № 188 от 15.12.2021 г. на Районен съд- Златоград за прекратяване на гр.д.№ 222 от 2021 г. на основание чл.299 ГПК.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.

Като основания за допускане на касационното обжалване на определението на Смолянския окръжен съд се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Какъв е обхватът на обективните предели на силата на пресъдено нещо по отношение на ищеца и включват ли се в него основания, които ищецът не е зааявил и не е поддържал ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 10 от 18.03.2019 г. по гр.д.№ 1527 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 60185 от 03.11.2021 г. по гр.д.№ 552 от 2021 г. на ВКС, ГК, III г.о. и определение № 9 от 17.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 4725 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. Каква е правната същност на мотивите на влязло в сила съдебно решение и ползват ли се същите със сила на пресъдено нещо ? По този въпрос се сочи противоречие с т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС и решение № 57 от 26.02.2018 г по гр.д.№ 2736 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни /ищци по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното определение на 15.02.2022 г., а частната жалба е подадена на 22.02.2022 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

Не са налице обаче посочените в жалбата основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Смолянския окръжен съд по поставените въпроси поради следното:

1. По първия поставен въпрос, напълно в съответствие със закона и с практиката на ВКС /включително посочената от жалбоподателите/, в обжалваното определение Смолянският окръжен съд е приел, че съгласно чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Зачитането на силата на пресъдено нещо на решенито предполага пълно тъждество, както на страните, така и на предмета на делото. Само в този случай страните изгубват правото си да предявят нов иск относно правото, предмет на силата на пресъдено нещо, и разрешеният спор не може да се пререшава.

Според въвзивният съд, а и видно от приложеното дело, исковата молба по прекратеното дело и уточненията към нея, в конкретния случай е налице пълна идентичност между страните и предмета на прекратеното от Районен съд- Златоград гр.д.№ 222 от 2021 г. и гр.д.№ 33 от 2019 г. на Районен съд-Златоград, завършило с влязло в сила решение № 177 от 28.11.2019 г.: Прекратеното дело е било образувано по подадена от Е. М. К. и Н. М. К. срещу Ф. М. Х. иск за собственост върху реална част от недвижим имот, представляваващ имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], за който е отреден парцел ....., кв.19 по действащия подробен устройствен план на [населено място], която реална част неправилно е била заснета като част от имота на Ф. М. Х. с идентификатор ....., вместо като част от имот с идентификатор ...... По предходно дело № 33 от 2019 г. на Районен съд- Златоград е постановено и е влязло в сила решение № 177 от 28.11.2019 г., с което е отхвърлен предявен от Е. М. К. и Н. М. К. срещу Ф. М. Х. иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за част с площ от 65 кв.м. от имот с идентификатор ...... Напълно в съответствие със задължителната практика на ВКС /т.5 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г.на ОСГК на ВКС/, съдът е приел, че установителният иск за собственост и иска за установяване на грешка в кадастралния план или в кадастралната карта имат един и същ предмет- установяване правото на собственост. Напълно съответства на практиката на ВКС и изводът на съда, че е налице пълна идентичност между делата, тъй като по второто образувано дело ищците не са посочили и не са се позовали на нови юридически факти, които да са настъпили след влизане в сила на решението по първото дело и да са довели до придобиване на вещни права на ищците върху претендираната част от имота.

Не противоречи, а съответства на практиката на ВКС и приетото от въззивния съд, че основанието на иска по второто дело не е различно от основанието на иска по първото дело и че по първото дело съдът се е произнесъл и по основанието, което е посочено като основание на иска и по второто дело: Както бе посочено и по-горе, първото дело е с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР. Съгласно приетото в т.5 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г.на ОСГК на ВКС, за да разреши спора по чл.54, ал.2 ЗКИР и определи къде минава точната имотна граница между имотите на ищеца и на ответника по иска, съдът е длъжен да проследи, разгледа и вземе предвид всички настъпили след придобиването на имотите промени в техните граници по регулация- в резултат на приети нови и приложени дворищно-регулационни планове, предвиждащи придаване по регулация. Това е необходимо, защото с решението по иска с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР се установяват правото на собственост и конкретните имотни граници на имотите на ищеца и на ответника, не към момента на придобиваното им, а към момента на постановяване на решението. В съответствие с тази практика на ВКС, във влязлото в сила решение по първото дело / решение № 177 от 28.11.2019 г. по гр.д.№ 33 от 2019 г. на Районен съд- Златоград, потвърдено с решение № 20276 от 03.08.2020 г. по в.гр.д.№ 54 от 2020 г. на Смолянския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване от ВКС, ГК, II г.о. с определение № 233 от 31.05.2021 г. по гр.д.№ 3630 от 2020 г./ съдът се е произнесъл и по това дали с регулационния план на [населено място] от 1982 г. са настъпили промени в границите на имотите на ищците и на ответницата- в този смисъл стр.10 от въззивното решение. Тоест, посоченото в исковата молба по второто дело основание за придобиване на правото на собственост върху процесните кв.м. /придобиване въз основа на влезлия в сила регулационен план от 1982 г./ не е ново, а е разгледано и по него се е произнесъл съда с влязлото в сила решение по първото дело.

2. По втория поставен въпрос /Каква е правната същност на мотивите на влязло в сила съдебно решение и ползват ли се същите със сила на пресъдено нещо ?/ в посочената от жалбоподателите задължителна практика на ВКС се приема, че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. Приетото в обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС по този въпрос. В него Смолянският окръжен съд също е приел, че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. С такава сила се ползва само диспозитивът на решението по отношение на спорното право, така както същото е признато или отречено, с всичките му индивидуализиращи белези. Ако обаче в диспозитива спорното право не е достатъчно индивидуализирано, липсващите в диспозитива индивидуализиращи спорното право белези могат да се извлекат от мотивите на решението.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Определението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Смолянския окръжен съд не следва да бъде допускано.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение