Определение № 179 от 29.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3229/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение от 2.06.2015г., постановено по в.гр.д. №4650/2014. по описа на Софийски градски съд, ГО,ІV-Б състав. В касационната жалба, депозирана в деловодството на Софийски градски съд на 17.07.2015г., се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че въззивният състав неправилно е приложил общата петгодишна погасителна давност. Според касатора неизпълнените негови задължения към [фирма] имат периодичен характер, поради което вземанията по тях се погасяват с тригодишна посагителна давност, която е изтекла към датата на подаването на исковата молба. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касация без да формулира конкретен правен въпрос. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касация [фирма] – [населено място], в който се твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като от една страна липсва поставен правен въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК, а от друга – въпросът за давността е решен в съответствие с константната практиката на ВКС. Претендират се разноски в размер на 720 лв. – заплатен адвокатски хонорар за изготвяне на отговора на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Предмет на спора, образуван по исковата молба на В.-2006”ООД против [фирма] е иск по чл.422 ал.1 ГПК за установяване на задължението на ответника да заплати на ищеца сумата 14 208 лв., представляваща неплатени възнаграждения за предоставени услуги - работа с бобкат и багер, за които възнаграждения ищецът е издал 3 бр. фактури. И двете страни имат качеството на търговци. Претендираната сума е за възнаграждение за услуги, възложени от ответното дружество и извършени от ищеца в рамките на осъществяваната от него търговска дейност, което обуславя търговския характер на сделките по см. на чл.286 ал.1 ТЗ и определят делото като „търговско” по см. на чл.280 ал.2 т.1 ГПК. От изложеното следва, че в настоящото производство ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 20 000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 т.1 ГПК /ДВ бр. 50 от 3.07.2015г. в сила от 7.07.2015г./ производството по тези дела е двуинстанционно. Съгласно пар.14 от П. /ДВ бр. 50 от 3.07.2015г. / подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби се разглеждат при досегашните условия и ред. В случая касационната жалба е подадена на 17.07.2015г. /т.е след влизане в сила за изменението на чл.280 ал.2 ГПК на 7.07.2015г /, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.280 ал.2 т.1 ГПК в сегашната й редакция. На основание чл.78 ал.4 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата 720 лв. – доказани разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. Мотивиран от горното и на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,