Определение № 1874 от 17.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3403/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. И. Д., против решение № 333 от 17.03.2023 г. по гр. дело № 2248/2022 г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 260317 от 17.06.2022 г. по гр. дело № 4389/2018 г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявен от нея иск по чл. 34 от ЗС.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй като въпросът за силата на пресъдено нещо на решенията по предходно воден процес е разрешен с определение по гр. дело № 1525/2019 г. на Варненски окръжен съд за отмяна на прекратилното определение по производството пред Варненски районен съд и връщане на делото разглеждане от първата инстанция на предявения от нея иск за делба на съсобствен с „Елемент 9“ О., „А. гроу“ О., „В. кредит груп“ О., В. Ж. И. и В. Ж. И. недвижим имот в [населено място], представляващ ПИ с идентификатор -..... с площ от 1065 кв.м по КККР на [населено място], а по акт за собственост 1240 кв.м, за който е възникнала нова съсобственост на друго придобивно основание, прекратяването на която се цели. Поддържа, че предмет на съдебната делба по гр. дело № 2641/2001 г. на Варненски районен съд е бил само част от процесния имот, като със съставения констативен нотариален акт № ...../2006 г. е възникнал нов юридически факт, пораждащ право на собственост за нея за 240 кв.м от имот, включващ и имота по приключилото делбено производство. Настъпилите промени в допуснатия по предходното делбено производство имот след постановяване на решението по допускането на делбата влияе на силата на пресъдено нещо на решението, с което е извършена делбата, тъй като приобретателите на частите, придобити след решението, не са обвързани от решението. Иска отмяна на решението.

Обосновава искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК, и очевидна неправилност на решението по чл. 280, ал. 2 от ГПК, като поставя следните правни въпроса:

1. Разпростира ли се силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по допускането на делбата и по отношение на правоприемниците на съделителите, ако по делото са представени доказателства за осъществили се след влизането му в сила факти и обстоятелства - съставени по реда на обстоятелствената проверка нотариални актове за придобиване по давност на имота, предмет на делбата, който въпрос се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение по гр. дело № 4332/2017 г. на ВКС, ГК, Първо г. о.;

2. При разлика в площта на процесния имот поради прибавяне към него и отразяване в действащата кадастрална карта на придаваема част по регулационен план, която е била налице и към момента на постановяване на решенията по предходен делбен процес, но не е взета предвид, доколкото не е била приключила процедурата по придобиването на тези части по регулация, съставлява ли основание да се счита, че не е налице сила на пресъдено нещо (СПН) по отношение на делбата на съсобствения имот и нов делбен процес е допустим поради липса на идентичност на обекта на делба. Правен въпрос, изложен от касатора, като значим за допускане на въззивното решение до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Обосновава очевидната неправилност на въззивното решение с разрешението за СПН, дадено с определение на Варненски окръжен съд за отмяна на прекратилното определение на Варненски районен съд на настоящото делбено производство поради липса на идентичност на имота с имота по предходното делбено производство.

Ответниците по касация - „Елемент 9“ О. и „В. кредит груп“ О., оспорват наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване, а останалите – „А. гроу“ О., В. Ж. И., Ж. В. Й., В. Ж. И. и И. И. И., не са подали отговор в законоустановения срок.

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на предоставена на страната правна помощ – така определения от 16.07.2018 г. и 26.10.2018 г., постановени по гр. дело № 4389/2018 г. на Варненски районен съд, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 от ГПК.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от касатора Ж. Докторова иск по чл. 34 от ЗС за допускане и извършване на съдебна делба на съсобствен с ответниците „Елемент 9” О., „А. Г.” О., „В. кредит груп” О., В. Ж. И., Ж. В. Й., В. Ж. И. и И. И. И. (част от тях конституирани в хода на делбеното производство) недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ....... по КККР на [населено място] с площ от 1065 кв.м по картата, находящ се в [населено място], район „Приморски”,[жк], със стар идентификатор ПИ 3521, образуван от сливане на УПИ VI-3521 и УПИ VII- 3521 в кв. 5.

За обосноваване на искането ищецът Ж. Д. излага твърдения за: придобиване на дял от имота въз основа на сключени с родителите й И. И. и Д. И. договори за дарение и покупко-продажба по нотариален акт № ..... от 29.01.2007 г. и нотариален акт № ..... от 29.01.2007 г.; възстановяване на собствеността върху част от имота, представляващ имот със стар пл. № ..... по КП на [населено място], действащ към 09.11.1994 г., въз основа на решение № 1539 от 24.03.1993 г. на кмета на [община] и за който е осъществен въвод във владение с протокол от 09.11.1994 г.; прехвърляне на по 104.17 кв.м идеални части от възстановения имот от съсобствениците В. И. и В. И. на нейния баща – И. И., през време на брака му с Д. И., за изравняване на дяловете им в съсобствения имот; снабдяване на съсобствениците на имота с нотариален акт № ..... от 12.09.2006 г. за придобиване по давност на 240 кв.м, придадени по изменена регулация, от които 104 кв.м към УПИ VI-...... и 136 кв.м към УПИ VII-......, и придобиване на дялове в имуществената общност от ответните дружества въз основа на прехвърлителни сделки, включително и по нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за ново строителство, и на постановления за възлагане на имот по осъществено индивидуално принудително изпълнение по ГПК. Обосновава допустимостта на иска за делба с липсата на идентичност на имота, предмет на предявения иск, и този, за който е допусната и извършена съдебна делба по гр. дело № 2641/2001 г. на Варненски РС.

По така предявения иск ответниците са навели възражения и за неговата недопустимост поради приключило за същия имот и между същите страни (предвид настъпилото приемство на част от страните) делбено производство по гр. дело № 2641/2001 г. на Варненски РС, което на основание чл. 186 от ГПК е изискано от първата инстанция за преценка на тяхната основателност.

С решение от 11.03.2002 г., постановено по приложеното делбено производство, Варненски РС е допуснал извършване на съдебна делба на недвижим имот, представляващ дворно място с пл. № ......, с площ от 1000 кв.м, находящо се в [населено място], м. „С.“, при граници: път; имот пл. № ....., № ..... и № ....., при квоти: по 333.33/1000 идеални части за В. И. и В. И., които са придобити от тях по реституция по ЗВСВНОИ; 125/1000 идеални части за И. И. - придобити от него по реституция по ЗВСВНОИ, и 208.34/1000 идеални части за И. И. и Д. И. - придобити въз основа на покупко-продажба и представляващи семейна имуществена общност.

При разглеждане на делбеното производство във фазата по извършването на съдебната делба на имота делбеният съд е установил, че същият не е нанесен в кадастралния план и по ЗРП на жилищна група между ВМИ-В. и [жк], одобрен със заповед № Г-290 от 21.11.1995 г. на кмета на [община], попада в отреждане за УПИ VII и УПИ VI в кв. ..... с придаваеми части от 240 кв.м, за които не е заплащано паричното обезщетение, а в северната му част за „Охранна зона“. При тези данни и след приемане на заключения по технически експертизи с решение от 31.08.2004 г. Варненски РС приема, че имотът е неподоляем и на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.) изнася същия на публична продан.

По подадена въззивна жалба от трима от съделителите срещу решението е образувано пред въззивната инстанция производство по гр. дело № 2080/2004 г. на Варненски ОС. При разглеждането на делото е представена скица на част от КП на ж.к. Изгрев в [населено място] за одобрено със заповед № 114 от 05 май 2004 г. попълване на кадастралната основа на имот № .... по плана на [жк], който по приетите заключения на експертизите е идентично с делбения имот с пл. № ..... и за който след изготвяне на варианти за обособяване на реални дялове на основание чл. 201 във вр. с чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е дадено предписание № 0090 от 10.02.2006 г. от главния архитект на [община] за изготвяне на проект за подробен устройствен план (ПРЗ) за ПИ № ...... по ЗРП на жилищна група между ВМИ-В. и ж.к. Изгрев на [населено място]. Такъв проект не е изготвян, като съделителите по делбеното производство са направили изрично изявление в тази насока и са представили пред въззивната инстанция нотариален акт № 152 от 12.09.2006 г., с който всички те - съделителите И. И., Д. И., В. И. и В. И., са признати за собственици по изменена улична регулация, възстановяване на собствеността по чл. 2 от ЗВСВНОИ, наследяване и давностно владение на 240 кв.м ид. части от ПИ № ..... по плана на жилищна група западно от ВМИ, находящ се в [населено място], местност „С.“, образуван от сливането на УПИ VI-3521 и УПИ VII-3521, и идентичен с ПИ № ...., целият с площ от 1240 кв.м.

Въззивното производство по гр. дело № 2080/2004 г. на Варненски ОС е приключило с решение № 1608 от 15.12.2011 г., с което обжалваното решение за изнасяне на публична продан на делбения имот, идентичен след попълване на КП през 2004 г. с ПИ № ....., е оставено в сила. При постановяването му са разгледани настъпилите след постановяване на решението по допускане на делбата факти за нанасянето на имота в кадастралния план и съставянето на констативния нотариален акт № .... от 12.09.2006 г., доказателствената сила на който е приета за опровергана с прекратяване на отчуждителното действие на ЗРП от 1995 г. за придадените към имота 240 кв.м поради неуреждане на сметките по регулация в срока по пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ - до 30.09.2001 г., което ги правило общинска собственост, и непровеждане от правоимащите на процедурите по чл. 15 и 17 от ЗУТ за изменение на границите чрез изкупуване от общината на тези 240 кв.м. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 45 от 28.01.2013 г. по гр. дело № 961/2012 г. по описа на ВКС и същото по арг. от чл. 296, т. 3 от ГПК е влязло в сила.

След връщане на новото делбено дело въз основа на определение от 13.09.2019 г., постановено по гр. дело № 1525/2019 г. на Варненски ОС, за продължаване на съдопроизводствените действия по същото поради отмяна на определението за прекратяването му на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК и в резултат от настъпило в хода на производството пред първата инстанция универсално и частно правоприемство по отношение на ответниците по делбеното производство, Варненски РС е конституирал с определения от 08.04.2021 г. и 03.11.2021 г. като ответници по производството съответно И. И. (съпруга на съделителя В. И.) и Ж. Й. (дъщеря на починалата в хода на производството С. Ж. – съпруга на съделителя В. И.), а с определение от 19.05.2022 г. като трети лица помагачи – Л. Г. и К. Г. (правоприемници на съделителя В. И. по договор за замяна по нотариален акт № 54 от 11.06.2018 г., сключен с него и съпругата му С. Ж., след завеждане на делото на 21.03.2018 г.).

Варненски РС е приел, че увеличението на площта поради настъпили промени в регулационни и кадастрални обекти не влия върху делбения имот и съсобствеността, в която са налице последващи приобретатели на съделителите, също обвързани от решението от 31.08.2004 г., постановило ликвидирането на съсобствеността помежду им, поради което е отхвърлил предявения от Ж. Докторова иск по чл. 34 от ЗС за съдебна делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], Район Приморски, кв. Изгрев, с площ от 1065 кв.м, а по актове за собственост 1240 кв.м, съответно представляващ УПИ .... в район Приморски, кв. 5 по регулационен план на жилищна група между ВМИ-В., [жк], одобрен със заповед № Г-290 от 21.11.1995 г. на кмета на [община], с площ от 1240 кв.м, образуван от сливане на УПИ VI-...... и УПИ VП-..... в кв. 5.

С въззивното решение, предмет на касация, Варненски ОС е обезсилил първоинстанционния съдебен акт, с който е отхвърлен предявеният иск по чл. 34 от ЗС за съдебна делба на горепосочения недвижим имот, като процесуално недопустимо.

За обосноваване на извод за недопустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел обвързване на страните, правоприемници на съделителите по предходното делбено производство, от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по допускане и извършване на съдебната делба на имот пл. № ..... по КП от 1972 г. с площ от 1000 кв.м, идентичен на имот ПИ № ...... по плана на ж.к. Изгрев с площ от 1000 кв.м по одобрено през 2004 г. попълване на кадастралната основа, който е образуван от сливането на УПИ VI-.... и УПИ VII-..... по неприложения ЗРП от 1995 г. и идентичен на процесния ПИ с идентификатор 10135.2555.2624 по КККР на [населено място] с площ от 1065 кв.м. Изложени са съображения, че наведените от ищеца Ж. Докторова обстоятелства за придобиване от нейните праводатели през 2006 г. на още 240 кв.м идеални части от имота, за които е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка № ...../2006 г., и извършените в нейна полза разпоредителни сделки от 2007 г., не представлявали нововъзникнали обстоятелства поради обсъждането им от делбения съд при преценката им за поделяемостта на имота и обвързването от приетото от делбения съд за опровергаване на доказателствената сила на констативния нотариален акт както от страните по предходното (първото) делбено производство, така и от техните универсални и частни правоприемници, сред които е и ищецът Ж. Д.. Затова е приел, че освен че не представлява нов факт възникнал след приключване на първата делба (продължила в периода от 2001 г. до 2013 г.), констативният нотариален акт № ...../2006 г. не е породил право на собственост нито върху идеални части, нито върху реални части от процесния имот, поради което не може допустимо да обосновава твърдения за възникване на нов обект на правото на собственост, чиято делба да се претендира да бъде допусната и извършена.

Изложил е също, че всички съделители по делбеното производство са такива придобили права по отношение на идеални части имота с идентификатор ...... по КК на [населено място], идентичен съобразно гореизложеното на имот с пл. № ...., предмет на делбата от 2001 г., от съделителите по последната. Така ищецът и касатор Ж. Д. е придобила право на собственост по отношение на идеалните части, притежавани от нейните праводатели - И. И. и Д. И., които са съделители в делбата от 2001 г.; „Елемент 9“ О. е придобило идеални части от процесния имот въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за ново строителство по нотариален акт № ..... от 16.02.2007 г ., по който прехвърлители са В. И. - съделител по делбата от 2001 г., и ищеца Ж. Д. - приобретател на съделител по същата делба, както и въз основа на постановление за възлагане от 05.08.2014 г. от длъжника Ж. Д. по принудителното изпълнение; „А. Г.“ О. е придобило права с нотариален акт № ...../2016 г. и нотариален акт № ...../2016 г. от прехвърлителя „Елемент 9“ О., който е приобретател на съделители по делбата от 2001 г.; „В. кредит груп“ О. е придобило идеални части от имота въз основа на постановление за възлагане от 24.11.2015 г. от длъжник В. И. по принудителното изпълнение - съделител по делбата от 2001 г., а останалите съделители по делбеното производство са В. И. и В. И., които са и съделители и по делбата от 2001 г., както и лица с предполагаеми права в съсобствеността - И. И. и Ж. Й. (съответно съпруга и низходящ наследник на съпруга на съделители, предвид твърденията за придобиване от последните на право на собственост и върху придаваемите части от 240 кв.м. по констативния нотариален акт № ...../2006 г.).

При така приетото от въззивния съд в обжалваното решение формулираният първи правен въпрос в изложението за обосноваване на неговото допускане до касационно обжалване, макар и да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите му изводи по възражението за недопустимост на делбеното производство, е постановен в съответствие, а не в противоречие с решение № 147 от 25.10.2018 г. по гр. дело № 4332/2017 г. на ВКС, ГК, I г. о. Силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по допускане на делбата, съгласно чл. 298, ал. 1 и 2 от ГПК, се разпростира и по отношение на правоприемниците на съделителите по въпросите между кои лица и при какви квоти е съществувала съсобственост към момента на влизане на решението в сила. Според разрешението, дадено в посоченото решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, последващ делбен процес между правоприемниците на съделителите е допустим само ако след влизане в сила на решението по допускане, респективно на решението по извършване на делбата, са се осъществили нови факти и обстоятелства, имащи значение за принадлежността на правото на собственост, в това число съставяне на нотариален акт, с който след извършена обстоятелствена проверка е признато придобиване на правото на собственост върху същия имот по давност. Осъществяването на нов факт, имащ значение за принадлежността на правото на собственост, сочи на наличие на ново придобивно основание, което не следва да се счита преклудирано с влизане в сила на предхождащото го решение по допускане, респективно извършване на делбата. Легитимиращите се с последвалите осъществяването на това придобивно основание действия по разпореждане с идеални части от правото на собственост върху имота лица нямат качеството „правоприемници“ на съделител, участвал в предходното делбено производство, тъй като извеждат правата си от последващото придобивно основание. Приетото от въззивният съд за обвързване на правоприемниците на съделителите по предходното делбено производство от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по допускането на делбата по предходния делбения процес поради липса на осъществили се след влизане в сила на решението по допускане, респективно на решението по извършване на съдебната делба, нови обстоятелства, значими за принадлежността на правото на собственост върху имота, обосновано не само с момента на осъществяване на наведените от касатора Ж. Д. обстоятелства, но и от тяхното изрично обсъждане от делбения съд при преценката им за поделяемостта на имота във фазата по извършването на делбата в предходния делбен процес, е разрешение на правния въпрос от Варненски ОС за силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата, което е еднакво на даденото в решението на ВКС.

Извод за отсъствие на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване следва и от сходството на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС по въпроса за значимостта на придаваемите части по регулация при действието на З. (отм.) относно обекта на право на собственост, респективно за принадлежността на правото на собственост върху него - решение № 283 от 29.03.2010 г. по гр. дело № 390/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 143 от 16.03.2012 г. по гр. дело № 913/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., и други. Придаваемите части не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, а принадлежност към главната вещ по смисъла на чл. 97 и 98 от ЗС и не влияят върху правото на собственост върху главната вещ, тъй като същите стават собственост на собственика, на който тя (главната вещ) принадлежи (т.е. те не стават и съпружеска имуществена общност при придаване на части от съседен имот към имот в индивидуална собственост на единия съпруг). Следователно с частите от имоти, които по силата на влязъл в сила дворищно регулационен план се придават от един имот на съседен имот, нов обект на собственост не възниква. Такъв не може да се обоснове и с данните в кадастрални карти и кадастрални регистри, тъй като те имат само декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имота, видно и от тълкувателните разяснения, дадени в мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 8/2014 от 23 февруари 2016 г. по тълк. дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.

Изложените съображения и съществуваща практика на ВКС по приложимия за случая закон обосновават отсъствието и на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по формулирания от касатора втори правен въпрос за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.

Не е налице и твърдяната в изложението очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 от ГПК на обжалваното въззивно решение. Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В конкретния случай въззивното решение е валидно и допустимо. Не се констатира и твърдяната от касатора очевидна неправилност. Това основание за допускане до касационно обжалване е налице, когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт, без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението, когато въззивният съд е допуснал нарушения на приложима за конкретния спор императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Описаните пороци на съдебния акт не са обосновани от жалбоподателя, а и не се констатират от настоящата инстанция при запознаване със съдържанието на обжалваното въззивно решение. Те не могат да се изведат и от наведеното в изложението на касатора противоречие с даденото в обратния смисъл разрешение за допустимостта на производството в определението по чл. 278, ал. 2 от ГПК на въззивния съд при осъществения инстанционен контрол на прекратилното определение на Варненски РС. Такива тежки пороци не се извеждат не само поради необсъждане на посоченото разрешение на Варненски ОС, дадено в производството по обжалване на определения по чл. 274 – чл. 278 от ГПК с определение по гр. дело № 1525/2019 г. на Варненски ОС, в мотивите на обжалваното въззивното решение, но и поради правната възможност този въпрос да се релевира отново пред въззивния съд при осъществяването на инстанционния контрол на решението на първата инстанция по разглеждания правен спор (определение № 119 от 11.07.2017 г. по гр. дело № 2233/2017 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 4451 от 29.12.2022 г. по гр. дело № 3650/2022 г. на ВКС, ГК, I г. о., и други).

Предвид тези съображения не се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненски ОС. При този резултат на ответниците по касация – „Елемент 9“ О. и „В. кредит груп“ О., следва да се присъдят своевременно претендираните от тях разноски по производството пред касационната инстанция, съответно в размер на 800 лева и 1440 лева, установени с представените договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо г. о.