Определение № 1339 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5024/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №102 от 06.03.2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. №150/2013 г., с което е отменено решение №390 от 12.12.2012 г. на Велинградския районен съд по гр.д. №1099/2012 г. и са уважени предявените от Ц. Л. К. срещу „*** К.” при [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е незаконно, защото работодателят не е мотивирал в достатъчна степен заповедта за уволнение като не е посочил коя точно от разпространената информация е фирмена тайна и защо е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Недоволен от решението е жалбоподателят „*** К.” при [фирма], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси за това нарушено ли е правото на защита на наказания работник или служител ако от писмените му обяснения е ясно, че е знаел за какво нарушение му се налага дисциплинарно наказание. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представено е решение №572 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. дело №1474/2009 г. на ВКС. Ответницата Ц. Л. К., В., оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като повдигнатият въпрос обуславя крайното решение на съда и е решен в противоречие с практиката на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 140.23 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.