Определение № 89 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 212/2009 г.

Производството е по чл. 304 ГПК, образувано по молбата на В. П. В. и Е. П. В. от София с искане за отмяна на Решение Nо 3349 от 16.11.2007 година по гр.д. Nо 9602/2006 година на Варненския районен съд ,в установителната част, с която е признато за установено на основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./, по отношение на В. В. и Е. В., че П. Г. Т. от гхр. Варна е собственик ан имот Nо 1235 по КП „Б” част 2 от 1990 година, с площ от 890 кв.м., по наследство от баща си Г, на основание чл. 303 ал.1 т.5 ГПК, като се поддържа ,че решението на районния съд/ в установителната част / е постановено при съществени закононарушения на процедурата по призоваването им в първата инстанция, нарушено е правото им на защита. В срока по чл. 306 ал.3 ГПК не е постъпило писмено възражение от другата страна по молбата за отмяна. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, състав на ВТОРО отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: Съгласно действащата правна уредба - чл. 303-309 ГПК, отменителното производство е уредено като двуфазно производство, като разглеждането на молбата за отмяна по същество, се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта на молбата за отмяна/ но не и по допустимостта на самото отменително производство/. При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел за касационното обжалване с разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че проверката на допустимостта на молбата за отмяна, следва да се ограничи в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от гл.т. спазване на установените в чл. 305 ГПК процесуално преклузивни срокове за предявяване на молбата за отмяна, както и от гл.т. на наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 ГПК. Молбата за отмяна, подадена от В. П. В. и Е. П. В. от София е вх. Nо 48437 от 18.12.2008 година/ без данни да е изпратена по пощата/, като се иска отмяна на Решение Nо 3349 от 16.11.2007 година по гр.д. Nо 9602/2006 година на Варненския районен съд ,В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./, по отношение на В. В. и Е. В., че П. Г. Т. от гр. В. е собственик на имот Nо 1235 по КП „Б” част 2 от 1990 година, с площ от 890 кв.м., по наследство от баща си Г. От данните по делото е безспорно, че решението на районния съд не е обжалвано пред въззивната инстанция/ в тази насока има постановен изричен дипозитив на въззния съд/, поради което и при данни, че решението на районния съд е съобщено на назначения от съда особен представител за ответниците В адв. Т на дата 26.11.2007 година и законоустановеният 14-дневен срок за обжалване е изтекъл на 10.12.2007 година / понеделник, присъствен ден/. Разпоредбата на чл.305 ГПК, визираща процесуално преклузивните сроковете, в който заинтересованата страна може да подаде молба за отмяна в т.5 / редакция ДВ. бр.50/2008 година в сила от 1.03.2008 год./ определя, че в случаите когато се иска отмяна на основание чл. 303 т.5 и 6 ГПК и чл. 304 ГПК, срокът е тримесечен от узнаване на решението, чиято отмяна се иска. При данните по делото- а именно, че до приключване на въззивното производство в т. н. осъдителна част на решението, молителите- въззиваема страна са представлявани от назначения от съда особен представител и едва с подаване на касационна жалба и молба за отмяна лично са ангажирали защита, следва че молбаза за отмяна е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.305 т.5 ГПК и същата съдържа точно и коректно формулирано основание за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия