Определение № 79 от 19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4367/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. С. Б., чрез адв.Р. Ф., САК, срещу определение № 881 от 28.03.2022 г. по възз. ч. гр. д. № 855/2022 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частната жалба на Х. С. срещу разпореждане от 04.11.2021год. на СГС, І-5, гр.дело №3392/2018год. в частта, в която се претендира отмяна на разпореждането. С разпореждането от 04.11.2021год. на първоинстанционния съд е върната въззивната жалба на Х. С. Б. с вх.№356014/15.10.2021год., подадено срещу решението, постановено по делото, като просрочена. В жалбата е посочено, че обжалваният съдебен акт е неоснователен и незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като не са поставени правни въпроси във връзка с тях. Жалбоподателят прави оплаквания, че поради грешка на адвокатския сътрудник, който е получил съобщение с постановеното по делото решение е отбелязал на екземпляра за страната датата 01.10.2021год., а не 30.09.2021год., когато е връчването, което е довело до подаване на въззивната жалба едва на 15.10.2021год. Също така изтъква, че в периода на срока за обжалване адвокат Ф. е била болна и не е имала физическа възможност да изготви жалбата или да поиска удължаване на срока за подаването й. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. С решение от 15.09.2021год. на СГС, постановено по гр.дело №3392/2018год. е отхвърлен предявеният от В. И. Б., починал в хода на делото, заместен в процеса от неговия правоприемник Х. С. Б., чрез адв. Ф. срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата от 120 000лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършван на престъпление, по което В. И. Б. е оправдан с присъда №27/16..11.2012год. по нохд №430/2006г. на СОС, НО, влязла в сила на 04.12.2012год., ведно със законната лихва от 04.12.2012год. до окончателното изплащане. Отхвърлен е и предявеният иск за присъждане на сумата от 25 000лв.-обезщетение за имуществени вреди в следствие на същото обвинение. Изрично е посочено в решението, че то подлежи на обжалване в двуседмичен сок от връчването му пред САС. Приложено е съобщение до ищеца Х. С. Б., чрез неговия пълномощник по делото адв.Ф. за връчване на препис от решението и в разписката е удостоверено, че същото е връчено на 30.09.2021год. чрез адвокатски сътрудник при кантората И. Ф. и това обстоятелство не е спорно по делото. На 15.10.2021год. с вх.№356014 на регистратурата при СГС е подадена въззивна жалба от Х. С. Б., чрез адв.Ф. срещу постановеното решение на СГС от 15.09.2021год., по гр.дело №3392/2018год. в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди. С разпореждане от 04.11.2021год. СГС при администриране на въззивната жалба след като е направил констатация, че решението, което се обжалва е връчено на страната на 30.09.2021год., срокът за обжалването му е изтекъл на 14.10.2021год., а въззивната жалба е подадена на следващия ден на 15.10.2021год., е приел, че въззивната жалба е просрочена и е върнал същата. На 17.12.2021год. е подадена частна жалба от Х. С. Б., чрез адв. Ф. срещу разпореждането на СГС от 04.11.2021год. за връщане на въззивната жалба срещу решение от 15.09.2021год., постановено по гр.дело №3392/2018год.. С обжалваното пред настоящата инстанция определение от 28.03.2022год. на САС е оставена без уважение частната жалба, в частта, в която се иска отмяна на разпореждането. В мотивите на определението въззивният съд е посочил, че след като жалбоподателят не оспорва, че препис от решението е връчен на 30.09.2021год., макар и да се твърди, че е допусната грешка върху екземпляра за страната, като е поставена дата 01.10.2021год. и няма спор, че въззивната жалба е подадена на 15.10.2021год. правилно първоинстанционният съд е приел, че въззивната жалба е подадена извън предвидения двуседмичен срок за обжалване на решението, който изтича на 14.10.2021год. и подлежи на връщане. Изрично в мотивите си въззивният съд е посочил, че с оглед на това, че в частната жалба се съдържа и искане за възобновяване на срок за обжалването на решението поради заболяване на адвоката на ищеца и в предвид практиката/определение №129 от 26.02.2015год. по ч. гр.дело №3286/2015год., ТК на ВКС/, за да се разгледа молбата е необходимо да е налице стабилен акт относно въпроса изтекъл ли е срока за обжалване и за връщане на въззивната жалба, поради което след влизане в сила на определението на САС, с което е оставена без уважение частната жалба, в частта, в която се иска отмяна на разпореждането за връщане на въззивната жалба, следва да се докладва делото на СГС за произнасяне по искането за възобновяване на срока за обжалване на решението. При тези съображения въззивният състав е потвърдил първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивната жалба срещу решението по делото. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Жалбоподателят изобщо не е формулирал правен въпрос във връзка с цитираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. В изложението към касационната жалба се съдържат оплаквания за допусната фактическа грешка при отразяването на датата на връчване на решението по делото върху екземпляра на съобщението за страната и което е ирелевантно в случая, тъй като от значение е датата, поставена от връчителя върху съобщението с разписка за връчване на решението, приложено по делото. Още повече, че не се оспорва както връчването на книжата, така и отразената дата в разписката за връчване на решението, че действително е станало на 30.09.2021год., които, касаят произнасяне по съществото на въпроса за срока за подаване на въззивната жалба и правилността на обжалваното определение в тази връзка и не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, чийто характер и цел са различни. Направените оплаквания и за наличие за заболяване на пълномощника на страната, като пречка да се подаде в срок въззивната жалба се отнасят до производството за възстановяване на срока за обжалване по чл.64, ал.3 ГПК по което е посочено, във въззивното определение, че следва да се произнесе за първи път първоинстанциинният съд. Съгласно задължителните постановки на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК. Непосочването на правен въпрос, обуславящ правните разрешения на въззивния съд, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.