Определение № 166 от 07.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 184/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на И. В. Алексиева, П. Я. А. и Я. П. М., всички от [населено място], срещу решение № ІІІ-154 от 17.11.2011 г. по гр. д. № 1420/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което e потвърдено постановеното от Айтоски районен съд решение № 72 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 1078/2010 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване за недействителен по отношение на него сключеният между касаторите договор за дарение на два недвижими имота – апартамент № 32 и апартамент № 33, находящи се в [населено място], [улица], вх. В, ет. 4, обективиран в нотариален акт № 63, том ХVІІ, рег. № 12564, нот. д. № 2132/2008 г. на Нотариус Б. Д., № 324, с район на действие – района на Айтоски районен съд. С оглед отговора на поставения от касаторите и приет за релевантен за изхода на делото въпрос, даден в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е в отклонение от цитираната задължителна съдебна практика. К. контрол следва, обаче, да бъде допуснат само за частта от въззивния акт, с която е прогласена за относително недействителна процесната сделка за собствената на ответницата И. В. Алексиева ½ идеална част от имотите. В останалата част, касаеща собствената на ответника-длъжник П. Я. ½ идеална част от същите имоти, не е налице основание за допускане на касационното обжалване предвид съответствието на въззивния акт с цитираната задължителна съдебна практика и липсата на друг поставен въпрос, релевантен към тази част от въззивното решение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК