Определение № 819 от 29.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 469/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „В. К.” АД със седалище в гр. София /с предишно фирмено наименование „К. клуб - К. К. Бургас” АД със седалище в гр. Бургас/ - чрез процесуалния му представител адв. Г. А., срещу решение № 11 от 02.03.2010 г. по в. т. д. № 127/2009 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 71 от 25.03.2009 г. по т. д. № 501/2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което по предявени от Община Бургас - гр. Бургас искове, квалифицирани с правно основание чл.71 от ТЗ, са отменени като незаконосъобразни решение по протокол от 17.04.2008 г. на Управителния съвет на „К. клуб - К.К. Бургас” АД за увеличение на капитала на дружеството от 6 461 535 лв. на 16 461 535 лв. чрез издаване на нови 10 000 000 броя поименни акции с право на глас с номинал 1 лв. всяка, които са поемат и записват изцяло по реда на чл.195 от ТЗ във вр. с чл.13 от Устава от „П.М.К.” АД и Б. „Г. Т.” АД, и решение по протокол от 18.04.2008 г. на Надзорния съвет на „К. клуб - К. К. Бургас” АД за одобряване на решението от 17.04.2008 г. на Управителния съвет. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на въззивното решение като се прави искане за неговото обезсилване и за прекратяване на производството по делото. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл при начално отсъствие на право на иск, предвид липсата на признато в чл.71 от ТЗ конститутивно право на отмяна на решения на управителните органи на акционерно дружество и установената в чл.124, ал.3 от ГПК изчерпателност на конститутивните искове. Недопустимостта на съдебния акт е аргументирана и с доводи за произнасяне по непредявен иск и при нередовна искова молба. При условията на алтернативност се правят оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон - чл.71 от ТЗ във вр. с чл.194, ал.1 и ал.4 от ТЗ и чл.196, ал.2 и ал.3 от ТЗ, и необоснованост, с оглед на което се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или разрешаване на спора по същество с отхвърляне на исковете. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с позоваване на всички визирани в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК основания, поддържани по отношение на следните формулирани от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. За съществуването на материално право на отмяна на решение на управителен или надзорен съвет на акционерно дружество, което може да бъде упражнявано чрез конститутивен иск по чл.71 от ТЗ, и за правото на конститутивен иск по чл.71 от ТЗ /п.1 и п.7 от изложението/. Касаторът твърди, че въпросите са разрешени в отклонение от задължителната практика на ВКС - т.4 от ТР № 1/2001 г., в противоречие с конкретни решения на ВКС - решение № 1162/04.02.2007 г. по т. д. № 744/2006 г. на ІІ т. о., решение № 26/12.02.1998 г. по гр. д. № 447/97 г. на 5-членен състав, решение от 28.05.2005 г. по гр. д. № 897/2004 г. на ІІ т. о., и решение № 708/21.10.2008 г. по т. д. № 404/2008 г. на ІІ т. о., и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.; 2. За елементите на фактическия състав на решение на управителен орган на акционерно дружество за увеличение на капитала при условията на чл.196, ал.3 във вр. с чл.195 от ТЗ и възможността хетерогенен правен акт да бъде квалифициран и съдебно третиран като хомогенен /п.2 и п.3 от изложението/ - според касатора, в първата си част въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с изразената в решение № 788 от 07.12.2006 г. по т. д. № 411/2006 г. на ВКС, ТК, константна съдебна практика, а във втората е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.;; 3. За границите на съдебно тълкуване на обстоятелствената част на исковата молба - твърди се, че въззивният съд е процедирал в противоречие с постановени от ВС решения - решение № 620/25.06.1993 г. по гр. д. № 211/93 г., решение № 139/21.02.1983 г. по гр. д. № 1212/82 г. и решение № 1701/20.06.1978 г.; 4. За служебното изменение на иска от сезирания съд - касаторът се позовава на противоречие с решения № 256/25.01.1968 г. по гр. д. № 2165/67 г. и № 309/08.02.1968 г. по гр. д. № 2305/67 г., двете на ВС, І г. о.; 5. За преклузията по чл.370 от ГПК и правомощията на въззивната инстанция при произнасяне с определението по чл.269 от ГПК - релевирано е основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК; 6. За произнасянето на въззивния съд по искане за отвод на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК - приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че становището на въззивния съд противоречи на цитирани в изложението /т.9/ решения. Ответникът по касационната жалба Община Бургас - гр. Бургас е депозирал писмен отговор по чл.287 от ГПК чрез процесуалните си представители адв. Л. В. и адв. П. С., в който изразява становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Производството по т. д. № 501/2008 г. е образувано пред Бургаски окръжен съд по искова молба на Община Бургас - гр. Бургас, с която са предявени искове срещу „К. клуб - К.К. Бургас” АД, понастоящем „В. К.” АД, за отмяна на решение на Управителния съвет /УС/ на ответното дружество от 17.04.2008 г. за увеличение на капитала от 6 461 535 лв. на 16 461 535 лв. чрез издаване на нови 10 000 000 бр. поименни акции с право на глас, всяка с номинал 1 лв., които се поемат и записват изцяло по реда на чл.195 от ТЗ във вр. с 13 от Устава на дружеството от „П.М.К.” АД и Б. „Г. Т.” АД, и на решение от 18.04.2008 г. на Надзорния съвет /НС/ за одобряване на решението на УС. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че решенията на УС и НС на „К. клуб - К.К. Бургас” АД са взети в противоречие с чл.194, ал.1 и ал.4 от ТЗ и чл.196 от ТЗ и нарушават правата на Община Бургас като акционер в дружеството с 4 200 000 бр. поименни акции от капитала, конкретно - правото да придобие част от новите акции, съразмерно на притежавания дял в капитала, поради условието акциите да се придобият по реда на чл.195 от ТЗ от конкретни лица - „П.М.К.” АД и Б. „Г. Т.” АД. Порочността на атакуваните решения е обоснована от ищеца с липсата на компетентност на УС да увеличава капитала на дружеството чрез ограничаване на предимствените права на акционерите по чл.194, ал.1 от ТЗ при условията на чл.195 от ТЗ, като е посочено, че съгл. чл.194, ал.4 от ТЗ подобно ограничение е от изключителната компетентност на Общото събрание /ОС/ и доколкото УС не е овластяван от събранието по реда на чл.196, ал.3 от ТЗ, а и от Устава, да вземе такова решение, решението от 17.04.2008 г. противоречи на цитираните законови норми. При наведените в този смисъл твърдения, формиращи основанието на исковете по см. на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, в петитума на молбата е заявено искане за отмяна на решенията на УС и на НС. С депозирана на 24.10.2008 г. допълнителна искова молба по чл.372 от ГПК ищецът е конкретизирал първоначалната искова, въвеждайки твърдения за нищожност на взетото от УС решение поради липса на компетентност. Тезата за нищожност е поддържана от процесуалните представители на ищеца и в съдебно заседание на 10.03.2009 г., в хода на устните състезания и в представените писмени бележки. Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете като конститутивни искове с правно основание чл.71 от ТЗ. Изложил е съображения, че макар в допълнителната искова молба и в хода на устните състезания ищецът да се е позовал на нищожност на решенията на управителните органи, а защитата срещу нищожните решения да е възможна само чрез установителен иск, дължи произнесяне по заявените като конститутивни искове поради липса на надлежно сезиране с установителни искове за признаване на твърдяната нищожност. Обсъждайки доказателствата и доводите на страните, съдът е достигнал до извод, че решенията на УС от 17.04.2008 г. и на НС от 18.04.2008 г. противоречат на закона и устава, предвид липсата на решение на общото събрание по чл.196, ал.3 от ТЗ и на надлежно овластяване на УС за ограничаване предимствените права на акционерите в „К. клуб - К.К. Бургас” АД по реда на чл.195 от ТЗ, поради което нарушават притежаваното от акционера Община Бургас право по чл.194, ал.1 от ТЗ за придобиване на част от емитираните при увеличението нови акции. С тези мотиви Бургаски окръжен съд е уважил исковете и е постановил отмяна на двете решения на основание чл.71 от ТЗ. Сезиран с въззивна жалба от ответника, Бургаски апелативен съд е потвърдил обжалваното решение като допустимо и правилно с решение № 11 от 02.03.2010 г. по в. т. д. № 127/2009 г. Въззивният съд е обосновал подробни съображения за неоснователност на поддържаните от жалбоподателя оплаквания за недопустимост на исковете и на обжалваното решение. По същество е приел, че исковете правилно са квалифицирани и разгледани на основание чл.71 от ТЗ и законосъобразно са уважени от първоинстанционния съд, тъй като решението на УС от 17.04.2008 г. е взето при отсъствие на решение на ОС по чл.194, ал.4 във вр. с чл.196, ал.3 от ТЗ и без овластяване на УС да увеличава капитала на дружеството чрез ограничаване предимствените права на акционерите по чл.194, ал.1 от ТЗ. Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. Според указанията в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от посочените от касатора основания за достъп до обжалване, ВКС е длъжен да допусне обжалваното решение до касационен контрол, ако съществува вероятност то да е нищожно или недопустимо; Преценката за валидност и допустимост на съдебния акт се извършва с решението по съществото на подадената касационна жалба. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът е релевирал множество процесуалноправни въпроси във връзка с допустимостта на атакувания съдебен акт. Независимо от тях, в съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение - т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и т.10 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради съществуваща вероятност то да е процесуално недопустимо като постановено при нередовна искова молба. Нередовността е свързана с несъответствието между обстоятелствената част на исковата молба, съдържаща твърдения за нищожност на решенията на УС от 17.04.2008 г. и на НС от 18.04.2008 г. поради липса на компетентност на управителните органи за вземането им, и петитума на молбата, в който е формулирано искане за тяхната отмяна, а не за признаване на нищожността им, съобразно разрешенията в т.1 и т.2 от ТР № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС. Останалите въведени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуалноправни и материалноправни въпроси са обусловени изцяло от преценката за допустимост на решението от гледна точка на редовността на исковата молба, поради което произнасянето по тях следва да се извърши с решението по чл.290 от ГПК в зависимост от произнасянето по основния обуславящ въпрос. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,