Определение № 50682 от 21.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2381/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Панагюрска медна компания“ АД, [населено място], срещу решение №380 от 28.06.2021г. по т.д.№7/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е потвърдено решение №260 148 от 12.10.2020г. по т.д.№2098/2019г. на Софийски градски съд, ТО, 4 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Панагюрска медна компания“ АД, [населено място], срещу Г. М. С. иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 26 000 лева, частично от 156 660 лева – обезщетение за вреди, произтичащи от действията на Г. М. С., изразяващи се в представляване като управител на „Панагюрска медна компания“ ООД, [населено място], при сключването на допълнително споразумение от 20.04.2016г. с „Й. 2000“ АД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че съдът не се е произнесъл по всички наведени от него твърдения. Наред с това твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като неправилно е преценил предпоставките за уважаване на иска по чл.45 от ЗЗД, а също и погрешно е интерпретирал събраните по делото доказателства. Счита за неправилен извода на съда, че с процесното споразумение от 20.04.2016г. ответникът С. не е признал несъществуващо задължение, а е признал дълг по споразумение от 14.12.2015г. Излага доводи, че договорът за заем от 01.07.2014г. и споразумението от 14.12.2015г., за които съдът е приел, че удостоверяват съществуването на задължение на касатора към „Й. 2000“ АД, са нищожни поради симулация. Поддържа, че същите са сключени единствено за да се претендират пари от „Панагюрска медна компания“ ООД след промяната в собствеността на дружеството, настъпила на 12.04.2016г. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включения в предмета на спора и имащ значение за изхода на делото процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им? Касаторът поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, като се позовава на противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №445/02.11.2011г. по гр.д.№1733/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №443/25.10.2011г. по гр.д.№166/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът по касация Г. М. С. оспорва касационната жалба и поддържа липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, като е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: За да отхвърли предявения иск за присъждане на обезщетение за вредите, причинени от ответника чрез сключването на допълнително споразумение от 20.04.2016г. с „Й. 2000“ АД, в качеството му на представляващ „Панагюрска медна компания“ ООД, [населено място], в периода след като същият е бил освободен като управител, но преди вписването на това обстоятелство в търговския регистър, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на една от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.45 от ЗЗД, а именно настъпили за ищеца вреди от сключването на споразумението. Счел е за неоснователни оплакванията на въззивния жалбоподател за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, като е изтъкнал, че СГС е обсъдил доводите за нищожност на договора за заем от 01.07.2014г. и споразумението от 14.12.2015г. и е приел, че към момента на подписването им ответникът е притежавал надлежна представителна власт спрямо „Панагюрска медна компания“ ООД по аргумент от чл.141, ал.6, вр. чл.141, ал.2, изр.2 от ТЗ. Също е приел за недоказано въведеното от жалбоподателя възражение за нищожност поради абсолютна симулация на сключения между „Панагюрска медна компания“ ООД и „Й. 2000“ АД договор за заем. Изложил е съображения, че макар договорът за заем от 01.07.2014г. да е подписан само от единия представляващ „Панагюрска медна компания“ ООД управител, при предвидено съвместно упражняване на представителната власт от двамата управители, дружеството е извършвало плащания по договора за заем след неговото подписване, с което са потвърдени действията без представителна власт. Допускането на касационното обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Процесуалноправният въпрос относно задължението на съда да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност, е поставен във връзка с оплакването на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът не е обсъдил наведените от него твърдения, че с процесното споразумение ответникът е договорил неустойка за близо 50 000 лева и е уговорил увреждаща касатора арбитражна клауза, а също и не е обсъдил установеното от приетата по делото съдебно – графологична експертиза, че договорът за продажба на изплащане, на базата на който е издадена фактурата, посочена в процесното споразумение, не е подписан от ответника С. и е нищожен. Процесуалноправният въпрос се отнася до правомощията на въззивния съд и е релевантен за спора. По поставения въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, в цитираните от касатора решения - решение №445/02.11.2011г. по гр.д.№1733/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №443/25.10.2011г. по гр.д.№166/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о., както и в служебно известните на настоящия състав решение №55/03.04.2014г. по т.д. №1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка на съответствието му с практиката на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им? Доколкото е обосновано наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за достъп до касационно обжалване, не следва да бъде обсъждано соченото основание по чл.280 ал.2 пр.3 от ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 520 лв. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд