Определение № 127 от 26.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1724/2013 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 НПК. С разпореждане от 09.08.2013год. по нчхд № 7119/2013год. на Софийския районен съд съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е изпратил същото на ВКС на РБ, който да прецени редовността на тъжбата, а след това-налице ли са предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното: Искането за промяна на подсъдността се основава на нормата на чл. 43, т. 1 НПК, съгласно която ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, равен по степен съд, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд. Искането е неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 248, ал. 1, т. 1 от НПК определеният съдия-докладчик, на когото е възложено наказателно дело, е длъжен да провери подсъдно ли е на съда, в който е образувано, като на основание чл. 42 от НПК се произнесе по този въпрос, изхождайки от обстоятелствената част на обвинението в обвинителния акт или в частната тъжба. Като не е сторил това, определеният по нчхд № 7119/2013год. на СРС докладчик е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В случая, той е следвало да извърши проверката по чл. 81, ал. 1 от НПК и установи, съдържат ли се в тъжбата фактически данни за времето и мястото на извършване /довършване/ на сочените в нея престъпления, въз основа на които да може да се определи местната подсъдност по чл. 36 НПК и съответно-кой съд следва да разгледа делото. При констатирани пропуски в тъжбата, докладчикът следва да укаже на тъжителя да ги отстрани в подходящ срок /стига да не е настъпил посочения в ал. 3 на чл. 81 от НПК шестмесечен срок/, което ако не бъде изпълнено ще доведе до последиците по чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК-прекратяване на образувано по тъжбата на пострадалия наказателно производство/виж. т.2 от ТР № 34/03.08.1990год. по н.д. № 29/90год. на ОСНК на ВС, което не е загубило своята актуалност/. В цялата тази дейност, регламентирана в гл. ХІХ- „Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”, раздел І- „Предаване на съд”, първостепенният съд не може да бъде заменен от касационната инстанция, защото на нея законодателят не е предоставил идентични правомощия. Останалите съждения на докладчика, че е безпредметно да се дават указания за отстраняване нередовността в тъжбата, тъй като частният тъжител и трите лица, срещу които тя е насочена, са с местоживеене в населени места, попадащи в района на РС-гр.Велики Преслав и доводът, че това „неминуемо ще доведе до провеждане на наказателното производство от всеки друг районен съд”, са произволни и необосновани изводи и вероятностни предположения, които в настоящия стадий на производството са неотносими за определяне местната подсъдност на делото. Воден от изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 43, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение