Определение № 631 от 07.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. Ж. М., чрез адв. В. Б. срещу въззивно решение № 144/04.10.2016 г. на Апелативен съд В., постановено по в. гр. д. № 354/2016 г. в частта, с която искът му по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 1 500 лв., ведно с лихва върху главницата, считано от 23.11.2012 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски. Излага съображения за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен изцяло иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Счита, че то e определено в нарушение на чл. 52 ЗЗД, като не отговаря и на възприетия критерий за справедливост в съдебна практика. Насрещната страна П.... не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря и на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като изменил решението на първостепенния съд, осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на Р. Ж. М. обезщетение в размер на 1500 лв., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и лихва върху главницата, считано от 23.11.2012 г. до окончателното издължаване. Отхвърлил е претенцията за главница за разликата до претендираните 26000 лв., както и изцяло иска по чл. 86 ЗЗД за периода 21.04.2011 г. – 23.11.2012 г., като погасен по давност. В изложението към касационната жалба касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с произнасяне по материалноправния въпрос как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като твърди, че той е разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика, както и, че е налице противоречива съдебна практика. Материалноправният въпрос е включен в предмета на делото и от значение за постановения резултат по спора, като се установява противоречие между решението на съда и друго решение на Варненския апелативен съд - № 127/19.07.2016 г., постановено по въззивно гр.д. № 310/2016 г. С последното, по иск на Д. Н. В., съдът е определил обезщетение в размер на 7000 лв. В. е привлечен като обвиняем, заедно с Р. Ж. М., по едно и също обвинение, взети са им едни и същи мерки за неотклонение и двамата са оправдани с присъда № 34/2011 г. на Провадийския районен съд, постановена по нохд № 528/2008 г. Налице е хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване следва да се допусне. Мотивиран от горното, съдът