Определение № 406 от 20.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Пл. В. в качеството му на пълномощник на И. С. Н. против определение № 52 от 06.01.2010 г. по в.ч.гр.д. № 2646/09 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определението на Варненския районен съд от 13.11.2009 г. по гр.д. № 9636/07 г. за прекратяване производството по делото като недопустимо. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на съществени процесуални правила и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение с твърдението, с него съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос за допустимостта на иск срещу лице, смъртта на което е настъпила преди предявяване на иска и възможността в този случай наследниците му да бъдат конституирани като ответници при условията на чл. 117, ал.3 и 4 ГПК/ отм./, като счита, че същият е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решение № 1640 от 06.11.1998 г. по гр.д. № 1070/97 г. на ІV г.о. на ВКС и в определение № 1683 от 10.06.2008 г. по ч.гр.д. № 620/08 г. на Варненския окръжен съд. По делото е постъпил писмен отговор на частната жалба от адв. Е. К.- К.- служебен защитник на ответника Н. И. И., в която изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид доводите в жалбата във връзка с данните по делото, приема следното: Жалбоподателят в настоящото производство е предявил иск с правно основание чл. 108 ЗС против М. С. Галовска, като исковата молба е постъпила във Варненския районен съд на 27.11. 2008 г. Преди да се даде ход на делото е представено удостоверение, издадено от [община], видно от което ответницата М. Галовска е починала на 27.12.1995 г. С молба от 16.07.2008 г. ищецът е представил удостоверение за наследници, от което е видно, че М. Галовска е оставила единствен наследник Н. И. И. и е поискал същият да бъде конституиран като ответник. Тъй като адресът на последния е бил неизвестен, на основание чл. 50, ал.2 ГПК/ отм./ му е назначен особен представител. С определение № 17 334 от 13.11.2009 г. В. районен съд е прекратил проиводството по делото по делото по съображения, че същото е недопустимо, тъй като ответникът е починал преди предявяване на иска и това би съставлявало основание за недопустимост на евентуално постановеното решение. В подкрепа на извода си е посочил съдебна практика в този смисъл. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд като е приел, че ответникът е починал преди предявяване на иска, поради което не е възникнало валидно процесуално правоотношение и е невъзможно привличането на нов ответник при условията на чл. 117, ал.4 ГПК/ отм./ Настоящият състав приема, че е налице соченото от жалбоподателя основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, тъй като поставеният в частната жалба правен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. В решение № 1640 от 06.11.1998 г. по гр.д. № 1070/97 г. на ВКС, ІV г.о., на което се е позовал жалбоподателят, е прието, че ако е предявен иск срещу лице, което при предявяването не е било живо, не настъпва процесуално правоприемство в лицето на неговия наследник. Но ако му бъде връчен препис от исковата молба и той извършва процесуални действия по делото, процесуалното правоотношение с него е правилно създадено. В определение № 1683 от 10.06.2008 г. по ч.гр.д. № 620/08 г. на Варненския окръжен съд, постановено по същото дело, е прието, че когато искът е предявен срещу починал ответник и в последствие с молба е направено искане за уточнение на претенцията срещу наследниците по закон, това искане следва да се приеме като уточнение на исковата молба въпреки, че в обстоятелствената част не е посочено че иск е насочен и срещу наследниците на ответника. Настоящият състав намира за правила практиката, изразена в обжалваното определение. Процесуалната правоспособност и дееспособност на страните е положителна процесуална предпоставка, условие за допустимостта на процеса. Смъртта слага край на процесуалната правоспособност и иск предявен срещу починало лице е недопустим. Когато смъртта предхожда предявяването на иска, тя е пречка за учредяване на валидно процесуално правоотношение в лицето на починалия. В този случай не могат да намерят приложение правилата на чл. 117, ал.3 и 4 ГПК/ отм./, тъй като заменянето на ответника с друг или привличането на нов ответник наред с първоначалния представляват процесуални способи за изменение на иска и предполагат наличието на вече възникнало процесуално правоотношение, каквото в обсъжданата хипотеза не е налице. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът