Определение № 50042 от 26.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1294/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. М. А., чрез адв. Д. П., против въззивно решение № 130/10.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 432/2021 г. на Апелативен съд - Варна в частта, с която е отменено решение № 980/28.05.2021 г. по гр. д. № 3456/2020 г. на Окръжен съд - Варна и вместо това е прогласен за нищожен като привиден договор за дарение, сключен с нотариален акт № 25, том VI, д. № 726/25.10.2018 г. на нотариус Д. В., вписана в НК с рег. № ***, съгласно който Д. И. И. дарява на П. М. Ж. собствените си 4/6 ид.ч. от апартамент № 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-32/26.04.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със Заповед № 18-4633/28.06.2017 г. на началника на СГКК - В., находящ се в [населено място], [улица], ет. 3, ведно с прилежащото му избено помещение № 2, както и 15,1228 % ид. ч. от общите части на сградата, прикриващ договор за прехвърляне срещу положени от приобретателката грижи и издръжка на прехвърлителката в периода 1980 г. - 10.08.2018 г., на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и е обявено на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД, че действителното съглашение между Д. И. И. и П. М. Ж. е договор за прехвърляне на процесните 4/6 ид. ч. от описания имот срещу положени от приобретателката грижи и издръжка на прехвърлителката в периода 1980 г. - 10.08.2018 г. и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявеният иск за разкриване на симулацията. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „При установяване симулативност на договор за дарение чрез подписан обратен документ, имат ли значение твърденията на третото лице, срещу което е насочена сделката, че обратният документ не отразява волята на страните при сключването на договора?“; 2. „Какво значение има обратното писмо, подписано само от страните по договора, чиято привидност се претендира, за неучаствало в сделката лице?“; 3. „Допустими ли са свидетелски показания за установяване привидност на сделката, при наличие на начало на писмено доказателство по делото при оспорване на обратното писмо от трето лице, което не е участвало в сделката?“; 4. „Относно разпределението на доказателствената тежест по иска за алеаторен договор?“ и 5. „Относно задължението на решаващия съд да обсъди като инстанция по същество всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените по него факти и на закона?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 299/22.10.2014 г. по гр. д. № 7298/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 173/06.11.2020 г. по гр. д. № 4404/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 86/17.11.2017 г. по гр. д. № 4710/2016 г. на ВКС, II г. о., решение № 60170/30.07.2021 г. по гр. д. № 124/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 24/28.10.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о., решение № 422/03.06.2010 г. по гр. д. № 8056/2009 г. на ВКС, I г. о. и решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на ВКС, III г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация П. М. Ж., в който излага съображения, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По делото е установено, че страните са дъщери и наследници по закон на Д. И. И., починала на 28.09.2019 г. С нотариален акт № 25, том VI, д. № 726/25.10.2018 г. на нотариус Д. В., вписана в НК с рег. № ***, Д. И. И. дарила на П. М. Ж. собствените си 4/6 ид.ч. от апартамент № 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-32/26.04.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със Заповед № 18-4633/28.06.2017 г. на началника на СГКК - В., находящ се в [населено място], [улица], ет. 3, ведно с прилежащото му избено помещение № 2, както и 15,1228 % ид. ч. от общите части на сградата. Съгласно сключен между прехвърлителката и приобретателката писмен договор от 10.08.2018 г. страните се споразумяват прехвърлянето на имота да бъде оформено и манифестирано пред третите лица като дарение, което да бъде изповядано пред нотариус В. на 25.10.2018 г., но истинските отношения между тях се уреждат с настоящия договор, като описаният в нотариалния акт за дарение апартамент се прехвърля срещу „грижите и издръжката, които приобретателката е полагала към прехвърлителката в периода от 1980 г. до настоящия момент“, оценени от страните на сумата от 100 000 лева. Въззивният съд е приел, че този писмен документ е достатъчно доказателство да обоснове извод за основателност на твърдението на ишцата, че оспорваният от нея договор за дарение е относително симулативен. Посочил е, че авторството на договора от 10.08.2018 г. не е оспорено, поради което и като частен документ същият се ползва с доказателствена сила за това, че обективираните в него волеизявления са направени така и изхождат от подписалите го страни /чл. 180 ГПК/. Отчитайки съдържанието на постигнатите в него договореност съдът е приел, че същият съставлява пълен обратен документ /обратно писмо/ по чл. 165, ал. 2 ГПК – съставен е нарочно за разкриване симулативността на постигатото между страните по нотариален акт № 25/2018 г. съглашение като прикриващо действителната им воля за възмездно прехвърляне на притежаваните от наследодателката права на собственост в процесния апартамент, в това число и съдържанието на насрещната престация – положени до този момент грижи и издръжка от приобретателката към прехвърлителката. В случая не се доказва твърдението на ответницата за симулативност на съглашението от 10.08.2018 г. – свидетелските показания не установяват привидност на обективираните изявления и постигнати договорености. Освен, че не установяват конкретните намерения на страните по прехвърлянето на процесния имот, от показанията на тези свидетели, както и от ангажираните от ответната страна писмени доказателства за получаваните пенсии и доходи от наследодателката и съпруга й, и за поети кредитни задължения от семейството на ищцата, също не могат да бъдат направени изводи за привидност на дисимулираната сделка – прехвърляне на собственост срещу вече положени грижи и издръжка, съответно за недействителност на същата, поради неполагането на такива. Съдът е приел, че само установяването на пълната липса на полагани грижи и издръжка от страна на приобретателката в посочения в писменото съглашение период, би сочило на привидност в отношенията между страните и би лишило прикрития договор от неговата типична кауза /причина за сключването му/ – прехвърляне на право на собственост срещу насрещна престация, изразяваща се в положена от приобретателя грижа/дадена издръжка, но това не е доказано. Установено е, че през 2017 г. здравословното състояние на наследодателката се влошило, същата поискала и се преместила да живее в града в процесния апартамент, а грижите за нея били поети именно от П. М. Ж.. Обстоятелството, че към този момент Д. И. И. имала нужда от помощ и обгрижване се потвърждава и от приетите медицински епикризи, съгласно които в периода от м. март 2017 г. до датата на сключване на договора от 10.08.2018 г. същата е била хоспитализирана неколкократно по повод установена сърдечна недостатъчност. Оказваната помощ на семейството на П. М. Ж. от страна на майка й, изразяваща се в даването на земеделски продукти и приготвянето на храна поне веднъж седмично не изключва полагането на грижа за родителката от страна на дъщеря й. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Поставените въпроси са обусловили правните изводи на съда, но по тях не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Няма колебания в теорията и съдебната практика, обективирана в множество съдебни актове, постановени по реда на чл.290 ГПК, че обратното писмо /пълният обратен документ/ по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен разпоредителен документ за разкриване привидността на сделката,който съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на сделката и действителната им воля.Без значение е кога е съставен – едновременно с явния, преди или след това,тъй като установява вътрешните отношения между подписалите го страни по договора и същият обвързва единствено и само този кръг лица ,и е непротивопоставим на всяко трето лице, каквато се явява ответницата Е. М. А., която не е взела участие в това съглашение и го оспорва. В разглеждания случай обратното писмо има значението на „начало на писмено доказателство“ предпоставящо допускане на свидетелски показания по чл. 165, ал. 2 ГПК на страната по договора, която се позовава на привидността срещу неучаствалата страна. За да уважи иска за разкриване на симулацията въззивният съд е приел, че свидетелските показания не установяват привидност на обективираните изявления и постигнати договорености в съглашението от 10.08.2018 г. Съдът е приел, че само установяването на пълната липса на полагани грижи и издръжка от страна на приобретателката в посочения в писменото съглашение период, би обосновало, че е липсвало основание за сключване на договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане. А в настоящия случай е установено обратното - през 2017 г. здравословното състояние на наследодателката се влошило, същата поискала и се преместила да живее в града в процесния апартамент, а грижите за нея били поети именно от П. М. Ж.. Въззивният съд е обсъдил в мотивите на решението си всички наведени от страните доводи и възражения, събраните по делото доказателства, както и тяхната доказателствена стойност относно подлежащите на доказване факти, съобразно дадената правна квалификация на претендираните права. Предвид изложеното по въпросите не се установява твърдяното противоречие с приложените съдебни актове, което да е довело до нарушаване на процесуалните правила при доказването, включително на правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени сторените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.