Определение № 1461 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. К. Н. срещу определение № 535 от 16.01.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 13588 от 2022 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на И. К. Н. срещу определение № 1691 от 31.10.2022 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията, Агенция по вписванията-С., с което е отказано вписване на обявено саморъчно завещание от 07.09.2021 г., по искане с вх.рег.№ 81164 от 31.10.2022 г.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна. Жалбоподателката счита, че определението е постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК във връзка с чл.274 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставени са следните въпроси:

1. Дали заветникът е в кръга на лицата по чл.264 от ДОПК, съгласно който задължението за представяне на декларация е вменено на определен кръг правни субекти, и явява ли се правоприемникът по завещание прехвърлител ? Може ли кръгът от лицата по чл.264 ДОПК да бъде разширяван чрез тълкуване или е лимитативно изброен ? По тези въпроси се сочи противоречие с определение № 98 от 24.01.2023 г. по ч.гр.д.№ 4497 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о.

2.Представлява ли определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване, задължителна практика или с него се изразява правно мнение ?

3. Съдията по вписванията има ли правомощията да проверява материалноправните предпоставки на акта ? По този въпрос се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 7 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о., като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /заявител, чиито права са засегнати от отказа за вписването на завещанието/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който е потвърдено определение на съдия по вписванията и който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на някои от посочените в чл.280, ал.1 и или ал.2 ГПК основания за това.

За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на определението от 31.10.2021 г. на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че отказът на съдията по вписванията за вписване на завещанието на А. Н. С. от 07.09.2021 г. в частта му, касаеща заветницата И. Н., е законосъобразен, тъй като към заявлението на И. Н. за вписване на това завещание не е представено удостоверение за данъчна оценка, в което да е удостоверено дали за недвижимия имот- предмет на завещанието в полза на И. Н. /апартамент № ....., находящ се в [населено място], [улица], бл. .....,ет. ..../ има непогасени данъчни задължения, както изисква чл.264, ал.1, изр.2 ДОПК. Констатирано е, че към заявлението за вписване има представено удостоверение за данъчна оценка № ДОБ22-ДИ11-134/1/ от 14.10.12022 г., издадено от СО, дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП- О.“, но в него не е отбелязано дали за имота има непогасени данъчни задължения.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не е налице соченото от жалбоподателката основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, поради следното:

1. Първата група поставени въпроси /Дали заветникът е в кръга на лицата по чл.264 от ДОПК, съгласно който задължението за представяне на декларация е вменено на определен кръг правни субекти, и явява ли се правоприемникът по завещание прехвърлител ? Може ли кръгът от лицата по чл.264 ДОПК да бъде разширяван чрез тълкуване или е лимитативно изброен ?/ не са правни въпроси по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. №1 от 2009 на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обусловили изводите на съда в обжалваното определение. Мотивът на съда да потвърди отказа на съдията по вписванията е, че в удостоверението за данъчна оценка не е удостоверена липсата на непогасени данъчни задължения за завещания на И. Н. имот, както изисква чл.264, ал.1, изр.2 ДОПК, а не че И. Н. не е измежду кръга на лицата, които могат да подават декларация по чл.264, ал.1, изр.1 ДОПК. Поради това и цитираното от жалбоподателката определение № 98 от 24.01.2023 г. по ч.гр.д.№ 4497 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о., касаещо декларацията по чл.264, ал.1, изр.1 ДОПК, няма отношение към настоящото дело.

2. Вторият поставен въпрос /Представлява ли определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване, задължителна практика или с него се изразява правно мнение ?/ също не е правен въпрос, който би могъл да обоснове допускане на касационното обжалване на определението поради следното: Действително, в обжалваното определение съдът се е позовал на определения на ВКС по чл.288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване, които определения съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС не представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позоваването на тези определения на ВКС обаче не е от значение за правилността на решаващия извод на съда за законосъобразност на постановения от съдията по вписванията отказ за вписване на завещанието от 07.09.2021 г., тъй като този извод на съда е основан преди всичко на тълкуването на разпоредбата на чл.264 ДОПК и на мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ВКС, ОСГТК.

3. По третия поставен въпрос /Съдията по вписванията има ли правомощията да проверява материалноправните предпоставки на акта ?/ няма противоречие между приетото от съда и посоченото Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.6 и т.7 от това тълкувателно решение съдията по вписванията няма правомощията да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. При вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот или права върху недвижими имоти съдията по вписванията не проверява правата на завещателя и няма право да откаже вписването поради това, че не са му предоставени доказателства за такива права. Напълно в съответствие с това тълкувателно решение в конкретния случай съдията по вписванията и съответно съставът на Софийския градски съд, който се е произнесъл по законосъобразността на отказа на този съдия по вписванията, не са проверявали нито материалноправните предпоставки за изготвяне на завещанието от 07.09.2021 г., нито правата на завещателката върху имотите-предмет на завещанието. Направената от съдията по вписванията и от съда проверка за спазване на чл.264 ДОПК и чл.265 ДОПК, изискващи представяне към молбата за вписване на декларация от прехвърлителя на недвижимия имот и данъчна оценка, удостоверяваща наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота, не касае материалноправните предпоставки за издаване на подлежащия на вписване акт. Липсата на такива декларация и данъчна оценка обаче представлява предвидено в закона основание за отказ за вписване на завещанието. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.265 ДОПК и мотивите към т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Определението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, Правилника за вписванията, ДОПК и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение