Определение № 765 от 07.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 631/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр. чл. 280 ал.1 т.3ГПК. Образувано е по повод постъпила частна касационна жалба от Г. Д. Г. срещу определение №205/05.07.2012 г. по ч.гр.д.№481/2012 г. на Хасковския окръжен съд. Ответникът по частната касационна жалба А. А. И. не взема становище по нея. Частната касационна жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение. По частната касационна жалба настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното: С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на районния съд, с което е прекратено производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на окръжния съд-гр.Хасково. Жалбоподателят закупил от ответника недвижим имот- апартамент, който от своя страна продал на трето лице.То било евинцирано с влязло в сила решение от действителния собственик и жалбоподателят му възстановил получената продажна цена и направените разноски по сключване на договора.Предявявил е иск въз основа на чл.189 ал.1 ЗЗД и иска от своя страна ответникът да му заплати платената от него продажна цена, разноски по сключване на първата и втората продажби, платения местен данък за периода от 2002 г. до 2010 г. общо в размер на сумата 17 379,50. С допълнителна молба уточнява, че предявява и иск въз основа на чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба, по силата на който е придобил имота.По разпореждане на съда представил удостоверение за данъчна оценка на същия в размер на сумата 48 835,90 лв. Определяйки въз основа на това писмено доказателство цената на допълнително предявения иск съгласно чл.69 ал.1 т.4 ГПК и въз основа на чл.104 ал.1 т.4 ГПК районният съд счел, че спорът е подсъден на окръжен съд, прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на съответния окръжен съд. С обжалваното определение определението на първоинстанционния съд е потвърдено. В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е изразил становище,че са налице такива по чл. 280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.Счита, че неправилно е определена цената на иска за разваляне на договора за покупко-продажба въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот в противоречие със задължителна съдебна практика.Приложените към частната касационна жалба решения на различни по степен съдилища и определения на ВКС не представляват такава.Съответно уточнен и конкретизиран от съда извежда следния процесуалноправен въпрос: допустим ли е иск за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, в случай че купувачът е съдебно отстранен.Счита,че той представлява касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ІV г.о. намира, че отговорът на така поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и следва да бъде допуснат до касационно обжалване. По така поставения въпрос съдът намира следното: Процесуалните действия, извършвани от съда са насочени към правилното започване, развитие и завършване на исковия процес.Съдът е длъжен служебно да следи за допустимостта на производството, което се обуславя от допустимостта на предявения иск.Исковият процес е недопустим, когато липсва право на иск. Когато купувачът е съдебно отстранен от имота, то договорът въз основа на който го е придобил се счита развален по право. Поради това и искът за развалянето му е недопустим, тъй като с факта на съдебното отстранение е настъпил и фактът на развалянето му. В този смисъл са и решение № 922/10.12.2008 г. по гр.д.№6342/2007 г., ІІІ г.о. и решение № 591/06.01.2006 г. по т.д.№ 907/2004 г., ІІ т.о. По частната касационна жалба настоящият състав на ВКС, четвърто г.о. направи извод,че тя е основателна. С оглед отговора на така поставения въпрос, следва че обжалваното определение е неправилно. При отстраняване на купувач на недвижим имот с влязло в сила решение договорът за придобиването му се счита за развален по право.При това положение иск за развалянето му е недопустим.Без значение е дали евинцираният е първият или последващ купувач на имота. Първоинстанционният съд е следвало да направи констатации в тази насока и да се произнесе по допустимостта на иска по чл. 87 ал.3 ЗЗД. Следва да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на районния съд за по-нататъшни действия съобразно дадените указания.. По тези съображения ВКС, четвърто г.о.