Определение № 18 от 28.06.2022 г. на ВКС по д. № 14/2022 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София- град и Софийския районен съд относно това кой съд- административният или гражданският- е компетентен да се произнесе по искова молба вх.№ 16851 от 23.02.2022 г., подадена от Р. М. Л. срещу А. Н. Д. и К. Х. М., с която е поискано ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 000 лв., частичен иск от общо 200 000 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000лв., частичен иск от претендирани общо 50 000 лв., причинени от нарушаване правилата за обработване на лични данни. С определение № 3305 от 21.04.2022 г. Административен съд София- град е прекратил образуваното пред него дело и е изпратил същото по компетентност на Софийския районен съд. За да приеме, че не е компетентен да разгледа и се произнесе по тази искова молба, съдът е приел, че ответниците като физически лица и синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност, не са държавен или административен орган и длъжностни лица по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Синдиците са органи на масата на несъстоятелността, а не административни органи от държавната или общинската администрация, назначават се с решение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, което решение не е администативен акт. С оглед на това разглеждането на исковата претенция е в компетентността на общите граждански съдилища. С определение № 12380 от 17.05.2022 г. Софийският районен съд е повдигнал спор за подсъдност, тъй като е приел, че чл. 39 ЗЗЛД не разграничава нито качеството на субекта на данни, нито качеството на администратора и/или на обработващия личните данни - публичен орган или частноправен субект. Поради това всеки, който твърди, че е налице нарушение при обработването на личните му данни, независимо кой е администраторът и/или обработващият личните данни следва да предяви претенциите си по реда на чл. 39 ЗЗЛД, чрез които да потърси съдебна защита и/или присъждане на обезщетение за вредите, претърпени вследствие на нарушението. Водещият критерий, въз основа на който следва да се прецени дали спорът подлежи на разглеждане по чл. 39 ЗЗЛД според правилата на АПК, е характерът на спора, а не качеството на страните по него. Предвиденият в чл. 39 ЗЗЛД ред за защита е специален и изключва общия исков ред, установен в ГПК. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС по така повдигнатия спор намира, че компетентен да се произнесе по исковата претенция е Административен съд София- град по следните съображения: Ищецът твърди, че ответниците като администратори на лични данни са обработили неговите лични данни в нарушение на правилата за защита на личните данни, установени в Регламент (ЕС) № 679/2019 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физически лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО и в Закона за защита на личните данни. Според чл. 82, ал.1 от Регламента, съдебните производства във връзка с упражняването на правото на обезщетение в резултат на нарушение на Регламента, се образуват пред съдилища, компетентни съгласно правото на държавата членка. Националната правна уредба за защита на личните данни се съдържа в Закона за защита на личните данни и съгласно чл. 39, ал.1 от същия, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679, субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 39, ал.2 от ЗЗЛД предвижда възможност в производството по ал.1 да се претендира и обезщетение за претърпените вреди от неправомерно обработване на лични данни. Следователно редът за разглеждане на претенцията за вреди от неправомерно обработване на лични данни е този по АПК, като е без значение дали искът за вреди е предявен самостоятелно или в производството по чл. 39,ал.1 ЗЗЛД, защото се касае за един и същ като основание иск. В чл. 39 ЗЗЛД не се съдържа и разграничение относно реда за разглеждане на иска в зависимост от качеството на администратора и/или на обработващия личните данни – дали е публичен орган или частноправен субект, от което и се налага извод, че във всички случаи на причинени вреди от неправомерно обработване на лични данни, искът се разглежда по реда на АПК, към който препраща чл. 39, ал.1 от ЗЗЛД и компетентен да се произнесе по него е административният съд. В този смисъл е и практиката на смесените петчленни състави на ВКС и ВАС - определение № 11 от 07.04.2022 г. по гр.д. № 3 от 2022 г.; определение № 47 от 06.11.2020 г. по адм.д.№ 43 от 2020 г. Воден от горното, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд