Определение № 5526 от 28.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 726/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Г., действаща със съгласието на своя баща Г. П. Г., чрез адв.В. Т., срещу въззивно решение № 1275/14.11.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 324/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 263236/03.11.2022 г. по гр. д. № 16433/2019 г. на Софийския градски съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против ЗД „БУЛ ИНС“ АД – София иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от настъпилата при ПТП на 15.07.2018 г. смърт на баба й А. П.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателката поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) „какво обуславя трайността в отношенията между роднини от втора степен по права линия, а именно баба и внучка, съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС”; 2) „допустимо ли е да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди с оглед настъпила съществена трайна промяна във вътрешния мир на физическото лице, съгласно решение № 118/24.10.2023 г. по гр. д. № 953/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о.”. Ответната страна по жалбата – ЗД „БУЛ ИНС“ АД – София в писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за касационно обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 15.07.2018 г., около 05.50 ч., по път II-21, на км 45+100, между [населено място] и [населено място], в посока Р., е настъпило ПТП, при което е загинала А. П. – баба на ищцата. Установено е, че П. П., при управление на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. [рег.номер на МПС], при движение със скорост над допустимата /129,67км/ч/, движейки се по пътно платно с две ленти, при преминаване през крива на десен завой, не е спазил траекторията на завоя, навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се е движел седлови влекач марка „Скания“, модел „Р450/Л. ЛВФС 3“, с рег. [рег.номер на МПС], с прикачено полуремарке марка „Ламберет“, модел „LVFS 3“, с рег. [рег.номер на МПС] и се ударил в ремаркето на товарния автомобил. Посочено е, че с присъда по нохд № 59/2019 г. на Силистренския окръжен съд водачът на лекия автомобил е признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на пътуващата в лекия автомобил А. П.. Не е спорно, че е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между виновния за настъпилото ПТП водач на МПС и ответното дружество. Спорен по делото е бил въпросът за материалноправната легитимация на ищцата да получи претендираното обезщетение за неимуществени вреди, респ. дали в отношенията между нея и починалата й баба е имало изградена такава духовна и емоционална връзка, която да е била дълбока и силна, като болките и страданията от загубата да са с по-висок интензитет от обичайните, както и да са продължили в относително дълъг период от време, предвид задължителните разяснения в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. За да отхвърли предявения иск съдът е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че между ищцата и нейната баба е съществувала емоционална връзка, която е била трайна и близка, съответстваща на обичайната връзка между баба и внучка. Починалата живеела в [населено място], а ищцата с майка си и баща си в [населено място]. Двете поддържали редовни контакти по телефона, ходили са си на гости, времето по Коледа и през ваканциите ищцата прекарвала при баба си. Според заключението на приетата по делото КСПСПЕ, смъртта на А.П. й е причинила на ищцата интензивни негативни емоции, скръб, тъга, чувство на празнота, но тези реакции по характер и продължителност не се отклоняват от обичайните за подобна загуба. Внезапната смърт на баба й е довела до силен шок и тъга у ищцата, но не и до влошаване на нейното здраве. Не е установено внучката да е била зависима за отглеждането и издръжката си от грижите на баба си, респ. смъртта на последната не е довело до съществени неблагоприятни промени в бита и начина на живот на ищцата. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът е приел, че емоционалната връзка и отношения между Е.Г. и баба й не се характеризират с изключителност, а са традиционните за такива роднини в българското семейство. Счетено е, че по делото не е доказано смъртта на А.П. да е причинила на ищцата болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка. В заключение е направен извод, че ищцата не е материално легитимирана да получи обезщетение за понесените неимуществени вреди, доколкото не е установена особено силна емоционална връзка с баба й, извън присъщите традиционни и общоприети добри взаимоотношения, основани на обич, грижа и подкрепа в семейството. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата. Отговор на поставените в изложението въпроси е даден в цитираното от жалбоподателката ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, в съответствие с което е постановен и обжалваният акт, поради което не е налице поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В тълкувателния акт на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. След анализ и оценка на събраните по делото писмени доказателства, на установените със свидетелските показания факти и обстоятелства, касаещи отношенията между ищцата и баба й, както и кредитирайки неоспореното експертно заключение, решаващият съд е приел за недоказано да е налице изключителна по характера си емоционална връзка и взаимоотношения между починалата и нейната внучка. Това изключва материалноправната легитимация на ищцата за получаване на претендираното обезщетение. Този извод е съответен на приетото в мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение, че само когато поради конкретни житейски обстоятелства е установено, че привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, неимуществените вреди вследствие на смъртта на техния близкия подлежат на обезщетяване по чл. 52 ЗЗД. Доколкото тези конкретни житейски обстоятелства са различни по всяко дело, те не подлежат на дефиниране, категоризиране или примерно изброяване (в какъвто контекст е формулировката на въпросите в изложението), а решението на съда по всяко дето е обусловено от съвкупната преценка на конкретно установените и релевантни за спора факти и обстоятелства. При този изход на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноските за производството, които съгласно приложените доказателства за направени разходи възлизат на сумата 9 918 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение