Определение № 685 от 13.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1885/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Д. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.К. А. срещу въззивното решение № 565/22.10.2019 г, постановено по гр.дело № 1274/19 г на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 24 от 15.4.2019 г по гр.дело № 807/18 г на Районен съд-Чирпан, с което упражняването на родителските права върху децата А. Г. И., Д. Г. И. и С. Г. И. е предоставено на бащата Г. И. А., като е определен режим на лични отношения на майката Р. Д. Д. с децата, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца /с припсипаве/, считано от 10.ч в съботния ден до 17 ч в неделния ден и по 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.

В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му и постановяване на друго, с което упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката.Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба Г. И. А. не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното въззивно решение е прието, че изхождайки от интересите на малолетните деца А. Г. И.-роден на 19.2.14 г, Д. Г. И.-роден на 20.5.15 г и С. Г. И.-род. на 11.10.2017 г упражняването на родителските права по отношение на тях следва да бъде предоставено на бащата Г. И. А..Това е така поради обстоятелството, че той е полагал основните грижи за тях, за което е подпомаган от майка си.Задоволени са жизнените им потребности от дом, храна и дрехи, имат личен лекар, направени са им съответните профилактични прегледи и имунизации.Двете по-големи деца посещават ЦДГ „Здравец“ в [населено място].Бащата и малолетните живеят в къщата на бащата в [населено място], която е в добро техническо състояние, след направен ремонт.Обособени са голяма всекидневна, детска стая, баня и тоалетна.Децата се отглеждат при добри хигиенно-битови условия. Битовите условия за живот при бащата са по-добри, а той самият е отговорен, работлив и целеустремен, желаещ да направи най-доброто за децата си, като в отглеждането им получава подкрепата на своите родители.Бащата за разлика от майката има изградени трудови навици и доходи, което се установява от представените по делото трудови договори, сключени с „Профилинк“-Пловдив за работа на смени и трудов договор от 21.2.19 г за работа като животновъд в кравефермата [населено място], където е започнал работа, за да бъде по-близо до децата си.Въззивният съд е приел,, че майката на децата Р. Д. не разполага с достатъчно добър родителски капацитет и не може да се грижи пълноценно за трите деца.Същата няма изградени трудови навици, което води до невъзможност да осигури финанси за децата си.Обстоятелството, че ги е изоставила в пълна мяра демонстрира нейното безотговорно отношение.Майката живее в жилището на родителите си в [населено място], което представлява къща с три стаи.В едната от тях живее сестра й-И., която е самотна майка на дете с увреждане, което от доказателствата по делото е установено, че неволно би могло да извърши агресивни действия.Пред въззивната инстанция е представен сключен на 1.9.19 г от ищцата договор за наем на жилище в [населено място] и и сключен на същата дата договор за наем на магазинно помещение, където Д. ще развива дейност по продажба на плодове и зеленчуци.Тези доказателства са приети в съдебното заседание, проведено на 2.10.19 г, но ищцата не е поискала от въззивния съд изготвянето на нов социален доклад сред посещение на наетото жилище.По този начин тя действително би убедила съда, че, че е подготвила добро място за живот на трите деца.Освен това не е представила доказателства,че е заплащала наемите на двата обекта, а това тя не може и да направи поради липса на средства.От социалните доклади е видно, че не е заплатила до сега нито една издръжка, т.е не става ясно как за в бъдеще ще заплаща два наема от 450 лв.Според съда същата няма изградени трудови навици за разлика от бащата, който е организирал човешки и финансов ресурс, помагащи му правилно да се грижи за тях и да ги отглежда, поради което те биха се чувствали по-добре при него.

В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Формулирани са следните въпроси:

1.Следва ли при предоставяне на упражняването на родителските права съдът да изхожда от крехката възраст на децата.

2.Как и по какви критерии следва да се преценява интереса на децата и следва ли да бъдат взети предвид всички релевантни по делото обстоятелства.

3.При наличие на наведени нови обстоятелства пред въззивния съд относно промяна в местоживеенето на родителя, който претендира възлагане упражняването на родителските права, следва ли съдът служебно да поиска изготвянето на социален доклад с оглед защита на интересите на децата.

Сочи се противоречие със следните съдебни актове:

-Решение № 108 от 18.6.2019 г по гр.дело № 3665/18 г на ВКС, Четвърто ГО, с което е прието, че в съответствие със задължителните указания на ТР № 1/13 г на ОСГТК задължение на съда в производството по чл.127 СК е служебно да следи за интереса на родените деца, да събира доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допуска поисканите от страните допустими и относими доказателства, без ограничения във времето.Същото е прието и с решение Решение № 8 от 15.2.2019 г по гр.дело № 1953/18 г на ВКС, Трето ГО.

-Решение № 294/11.11.2015 г по гр.дело № 1454/15 г на ВКС, Четвърто ГО, с което е прието, че съгласно задължителната съдебна практика, намерила израз в ППВС № 1/74 г съдът трябва да вземе предвид всички доказателства по делото, за да се произнесе относно най-добрия интерес на детето и направи комплексна преценка на всички обстоятелства от значение за определяне на това кому да бъдат предоставени родителските права.В този смисъл е и приетото с посоченото от касатора решение № 334/6.1.2016 г по гр.дело № 2202/15 г на ВКС, Четвърто ГО.

• С решение № 162 от 27.7.15 г по гр.дело № 7228/14 г на ВКС, Трето ГО е прието, че полагането на грижи за децата само от единия родител до постановяване на решението по чл.127 СК, следва да бъде преценено в комплекса на всички обстоятелства, като преценката следва да е съвкупна.

По поставените въпроси.

Соченото противоречие противоречие в случая и не е налице.Съгласно ППВС 1/79 г съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата- в смисъл- всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин; интересите на децата, следва да се преценяват с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица и др. Въззивното решение не се отклонява от това правно разрешение.Съдът е отчел личните усилия на бащата във връзка с отглеждането на децата и задоволяването на собствените им потребности, както и възпитателските му качества.Не в противоречие, а в съответствие с приложената от касатора практика, въззивният съд е направил подробен анализ на всички установени по делото обстоятелства досежно моралния облик на двамата родители, възрастта и пола на децата, материалните условия и грижите, които полага всеки един от тях. Също в съответствие с приложените решения на ВКС, Окръжен съд-Стара Загора е приел, че трите деца имат интерес упражняването на родителските права да бъде възложено на родителя, който е по –способен да полага адекватни грижи не само за техния бит, но и за доброто им възпитание и изграждането им като личности, за което е нужен родителски авторитет.

Не може да се приеме, че въззивният съд е извършил процесуално нарушение, като служебно не е постановил изготвяне на нов социален доклад, предвид факта, че майката е представила в съдебно заседание договор за наем на жилище в [населено място].Действително съдът следи служебно за интересите на децата като в този смисъл може да събира доказателства без ограничения във времето, за да приеме обаче, че родителския капацитет на майката превъзхожда този на бащата съдът следва да стъпи на комплексни доказателства, а не само на договор за наем.Поради това, фактът, че Д. в продължение на месец от септември до октомври 2019 г е променила местоживеенето си, не е такъв, че да надделее в производството по чл.127 ГПК, в което интереса на децата се изследва на базата не на отделни обстоятелства, а на комплексна преценка на всички релевантни такива.Тази комплекса преценка следва да бъде базирана освен това на трайни, а не на мимолетни впечатления по отношение на родителския капацитет на страната.Соченото от нарушение на процесуално задължение на съда не е налице.Още повече задължение на страната, която в случая се е представлявала от адвокат е да ангажира доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, /както това е сторила противната страна, изисквайки нов социален доклад относно новонастъпили обстоятелства/.Отделно от това следва да се отбележи, че родителят, на когото не са предоставени родителските права има право да поддържа лични отношения с децата, възможност да упражнява възпитателно въздействие върху тях и да следи за задоволяване на техните интереси, а при промяна в обстоятелствата, да иска да бъде постановена промяна относно упражняване на родителските права.

Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд,