Определение № 5218 от 29.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4397/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А. Ю., Г. М. Ю. и К. А. М., които обжалват решение № 317/24.10.2025 г., постановено по в.гр.д.№ 746/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково, в частта му, с която съдът е потвърдил решение № 415/27.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 310/2023 г. на Районен съд-Хасково, в частта, в която е обявен за недействителен на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД по отношение на „Т. И.“ООД,[ЕИК], договорът по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от ... г., №.., том .., рег.№ .., дело № ... г. по описа на Нотариус К. В., рег.№.., с който Х. А. Ю. и Г. М. Ю. са продали на К. А. М. 1/2 / една втора/ идеална част от Урегулиран поземлен имот № .., в кв.17 по регулационния план на [населено място] бани, [община] бани, област Х., одобрен със Заповеди №....г. и №З-....г. с площ на имота 1917 кв.м., при граници на имота: улица, от две страни алея и УПИ 17 и в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба „Т. И.“ООД я оспорва и моли съда да не допуска касационно обжалване на постановеното решение в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото е установено, че ищецът е кредитор на първия ответник – Х. А. Ю., което качество същият е придобил със сключването на споразумението от 16.04.2022 г., неизпълнението на което от своя страна е довело до предявяването на осъдителен иск за вземането по това споразумение пред ОС-Кърджали на 13.07.2022г. Счел е, че независимо, че постановеното по т.д.№ 35/2022 г. по описа на ОС Кърджали решение № 4/13.03.2025 г. към настоящият момент да не е влязло в законна сила и да касае вземането на ищеца спрямо първия ответник в производството по чл.135 ал.1 от ЗЗД, следва да се приеме че вземането на ищеца съществува, тъй като по делото е установено, че то произтича от твърдените в исковата молба факти. Посочил е, че правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по П. иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношения, които легитимират ищеца като кредитор. В производството по П. иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти в исковата молба. Приел е да е установено от представения по делото нотариален акт акт №.., том.., рег.№.. от ..г. на Нотариус К. В., рег.№.. на НК, район на действие РС-Хасково, който акт е вписан в Служба по вписванията-гр.Хасково под Акт №.., вх. рег.№.., том .., дело №...г. възмездно разпореждане с имущество на длъжника, с което действие той намалява активите си, а това води до увреждане интересите на кредитора, тъй като намалява възможностите на кредитора за удовлетворение от него, поради което действието се явява увреждащо за ищеца. Позовал се е на практиката на ВКС, съгласно която увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт,с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника, в което число е хипотезата, при която длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредиторите. Упражняването на правото по чл.135 от ЗЗД е вид обезпечение на кредитора, което той може да получи както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него.Обстоятелството, че длъжникът разполага и с друго имущество не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество/чл.133 от ЗЗД/, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество. Съдът е приел, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане /сделката е извършена на ... г., т.е. след възникване на кредиторовото вземане от 1...г. и след образуване на т.д.№ 35/2022 г. по описа на ОС-Кърджали на 13.07.2022 г./ Приел е, че тъй като сделката е възмездна, недействителността се обуславя не само от знанието на длъжника за увреждащия характер на действието, но и от знание на третото лице, с което длъжникът е договарял. Приел е да е установено знание у приобретателя на процесния имот поради това, че по делото е установено, че той не се е нанесъл в него, не владее същия, не го ползва, не го е декларирал, както и че го е придобил на изключително занижена цена. Съобразил е при това събраните гласните доказателства и установените близките приятелски отношения между прехвърлителя Х. А. Ю. и приобретателя К. А. М.. Съдът е преценил, че всички условия на хипотезата на чл.135 от ЗЗД са налице и искът с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД като основателен и доказан. Констатирал е, че първоинстанционният съд не е съобразил т.1 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т.д.№5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която прието, че за личен дълг на единия съпруг разпоредителна сделка с имот, притежаван в режим на СИО, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 от ЗЗД за Ѕ идеална част от имота. Посочил е, че материалноправната легитимация на длъжник има единият от съпрузите-ответници, като ищецът по П. иск няма материалноправна легитимация "кредитор" на другия съпруг - ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник, поради което е направил извод, че искът не може да бъде уважен срещу съпруга - ответник, който не е длъжник. При тези съображения съдът е посочил, че първоинстанционното решение се явява неправилно относно обявяване на относителната недействителност на сделката по отношение на Ѕ ид.част недвижимия имот и тъй като Г. М. Ю. не е длъжник на ищеца и не следва да отговаря за личния дълг на съпруга си. В депозирано към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, като в тази вр. са формулирани следните въпроси, преформулирани от съда:. 1. "Допустим ли е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за покупко продажба на недвижим имот, при наличието на провеждано исково производство с предмет вземането на ищеца, на което същият основава качеството си кредитор?"; 2. "Допустим ли е иск по чл.135 от ЗЗД по отношение на сделка с имот в съпружеска имуществена общност срещу съпругът недлъжник"; 3. "Следва ли съобразно задължението на съда по чл.235, ал.2 от ГПК и чл.236, ал.2 от ГПК мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните?“; 4. "При наличие на две експертни заключения с различни изводи, въззивният съд длъжен ли е да изложи мотиви кое от тях възприема?“; 5./ „Допустимо ли е в съдебния си акт съдът да приеме за установен факт, който не е бил спорен между тях в процеса и за който факт страните не са ангажирали доказателства?“ Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, по следните съображения: По делото има данни, че действителността на вземането на кредитора е било предмет на заведено преди приключване на устните състезания във въззивната инстанция спорно исково производство, което е съществувало паралелно с производството по настоящето дело, което е с предмет иск по чл. 135 ЗЗД. В изложението на касационните основания, депозирано към подадената касационна жалба касаторите са се позовали на това обстоятелство, като поддържат недопустимост на постановеното в производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД. Предвид изложеното и с оглед разрешението, дадено в ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, обжалване на въззивното решение следва да се допусне за проверка на допустимостта на обжалваното решение - основание, което е въведено от касаторите с поставения първи въпрос от изложението по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, за което съдът следи и служебно. Предвид изложените мотиви касационно обжалване на решение № 317/24.10.2025 г., постановено по в.гр.д.№ 746/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково, следва да се допусне за проверка на допустимостта на решението. За разглеждане на касационната жалба касаторите следва да представят доказателства за внесена държавна такса на основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, в размер на 170.77 евро, в едноседмичен срок от уведомяването. Воден от изложеното, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение