Определение № 2292 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 64/2025 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Д. Г. чрез пълномощник адв. Г. С. срещу решение № 806 от 18.06.2024г. по в. гр.дело № 499/2024г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава решение от 27.12.2023г. по гр.д. № 5240/2022г. на Районен съд Пловдив. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявения по реда на чл. 277, ал. 1, б. „в“ ЗЗД иск против Р. Г. Г., починал след завеждане на иска и заместен от наследниците М. Р. Г. и Г. Р. Г., за отмяна на дарение на недвижим имот, сключен на 28.02.2017 г., обективиран в Нотариален акт № ***, ***, дело № *** от 28.02.2017 г. на Службата по вписванията, с предмет следните недвижими имоти: ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на община Р., село Л., одобрени със Заповед за одобрение на КККР № *** г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: село Л., с площ 189 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), ведно с целия втори етаж от построената в имота жилищна сграда с идентификатор ***.1, със ЗП от 57 кв.м., брой етажи: 3, с предназначение на сградата: жилищна сграда – еднофамилна, ведно с ½ ид.ч. от тавана на същата къща, с декларирана площ от 29 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от избата, с декларирана площ от 29 кв.м., както и от стълбището, от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, като неоснователен. Въззивният съд е приел, че между ищцата и първоначалния ответник е бил подписан договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение ***, ***, рег. № ***, дело *** от 28.02.2017 г. на Нотариус при ПРС, по силата на който Й. Д. Г. е дарила на Р. Г. Г. процесните недвижими имоти, както и че този договор е валиден. Като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, които са възприети и от втората инстанция, районният съд е определил, че ищцата има роднини по права линия (нейни внуци) - Д. И. А., М. И. А., И. И. А., Р. Е. А. и Р. Е. А. – всички пълнолетни и, че от продажбата на недвижим имот, описан в отговора на исковата молба през 2018 г. същата е получила 45 000лв. По делото е установено, че Й. Г. е отправила покана до ответника през м.октомври 2021г., получена от него на 10.12.2021г. с молба да я подпомогне с издръжка от 500лв. месечно, необходима й за покриване на минимални базови потребности. Последният с отговор на поканата от 14.12.2021г.се е позовал на своя невъзможност с мотива, че е безработен, няма доходи и страда от редица болести, така също е изразил желание да върне на ищцата обратно дарения имот. За изясняване на фактическата обстановка по делото са приети писмени доказателства относно здравословното състояние на ищцата, включително ЕР на ТЕЛК, че същата е със 100% неработоспособност, както и справка за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991г. – 09.08.2022г. на ищцата. Такава справка е представена и за ответника, както и доказателства за неговото здравословно състояние, така също удостоверение за раждане, от което е видно, че същият има ненавършило пълнолетие дете, на което дължи издръжка. Изготвена е СОЕ, която е определила месечен наем за жилището в гр. П., находящо се на ул. „Ф.“ ***, с площ от 55 кв.м., което ищцата е продала на ответника през 2016г., но е запазила правото си на ползване върху него и живее там. Приета е и ССЕ, чиято задача е била да посочи размера на средствата за месечна издръжка, необходима за покриване нуждите на ищцата за периода на първото и второто тримесечие на 2023г., както и движение по разплащателна сметка на ищцата. Здравословното състояние и на двете страни в спора е предмет на приетата съдебно-медицинска експертиза. За ищцата е установено, че през 2009г. е освидетелствана от ТЕЛК с водеща диагноза: гонартроза на коленните стави, алопластика на дясното коляно поради гонартроза, тежка артроза на лявото коляно, исхемична болест на сърцето, захарен диабет, глаукама с катаракта и др. заболявания, като й е определена 100 % с чужда помощ пожизнено. Вещото лице посочва, че всички описани заболявания са хронични, не могат да бъдат излекувани. За времето от освидетелстването от ТЕЛК са изминали 15 години, което предвид възрастта на ищцата – 91 години само по себе си води до по-трудно справяне с ежедневните житейски нужди. През 2015г. е напраВ. социална оценка на нуждите на Й. Г. и тя е с констатации, че има потребност от медицинска рехабилитация, назначена от лекар специалист;няма запазени възможности за професионална реализация поради възрастта; има потребност от социална рехабилитация за възстановяване и поддържане на психическото и физическо здраве. В открито съдебно заседание вещото лице заявява, че безусловно има обстоятелства (от медицинска гледна точка), на които отговаря ищцата, за да й бъде отпусната социална помощ,и осигурен социален асистент безплатно.За целта обаче ищцата би следвало да се установи постоянно в жилището в гр. П. ,докато към момента пребивава значителна част от времето в с. А.. За ответника се установява, че е поставена диагноза „увреждания на лумбално-сакралния плексус“.Посочени са следните придружаващи заболявания: увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб; радикулопатия. Заключението е, че Р. Г. е в задоволително умерено компенсирано общо състояние. От общата оценка от прегледа, извършен от вещото лице, е видно, че се касае за обичайни за възрастта болестни симптоми на опорно-двигателния апарат, които не са свързани с необходимост от активно или болнично лечение или диагностика. Вещото лице, обаче отбелязва, че Р. Г. е имал сериозни психични проблеми с фиксиране върху собствено заболяване и справянето с него, водещи до десоциализация, усещане за налична болест и абдикиране от социални задължения .От разпита на свидетели по искане и на двете страни е изяснено, че надареният е упражнявал лекарска професия ,но след инцидент /пътнотранспортно произшествие/ при който негови близки са загубили живота си ,е преустановил работата си,няма постоянни доходи ,фиксиран е върху здравословното си състояние, абдикирал е от социалните си задължения ,не е осигурявал дължима издръжка на своето дете и е разчитал на издръжка от дъщеря си. При така устаноВ.та фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до извода, че ищцата действително има заболявания, които са хронични и не подлежат на излекуване, като с възрастта още повече се задълбочават здравословните проблеми, посочена е и необходимостта от непрекъсната здравна грижа с оглед двигателните затруднения, изразяваща се в постоянна грижа от друго лице, като изрично е подчертано, че отпускането на социален асистент е напълно възможно, доколкото ищцата отговаря на условията, за да бъде отпусната социална помощ чрез социален асистент безплатно. В мотивите си съдът сочи, че безплатен асистент, който да се грижи за нея, е трудно да се осигури поради факта, че ищцата пребивава почти поравно в с.А. и гр.П. След като сама е избрала този начин на живот и отседналост, констатира се, че при назначаването на такъв асистент като безплатна социална услуга, на която ищцата има право, средствата, с които разполага месечно от пенсията си - 1068,38лв. биха били достатъчни, за да задоволява останалите си потребности за храна, отопление, лекарства, топливо и консумативи, тъй като разходите й за първата година на 2023г. са средно около 650лв. месечно. При изследване на възможността на ответника да дава издръжка, без да се постави в по-неблагоприятно положение спрямо дарителя е от значение, че същият, макар и в не толкова влошено общо здравословно състояние, е имал сериозни психически проблеми. Поради тези причини в продължение на дълго време е останал безработен. Съгласно кредитрираните от съда свидетелски показания е разчитал изцяло за издръжката си на своята дъщеря и до известна степен на В. А., като дори не е изплащал издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. От така събраните по делото доказателства не се установява ответникът да разполага с достатъчно финансови средства, които да му позволяват да предоставя на ищцата поисканата издръжка - не получава постоянни доходи, не работи по трудово правоотношение, а единствените средства, които получава са с непостоянен характер – сезонно, от разсад през лятото. При тези изводи, инстанцията по същество е постановила, че не е налице основание за отмяна на дарението поради отказ на надарения ответник да дава издръжка на дарителката ищец, от която последната се нуждае. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно и необосновано – противоречащо на императивни материално и процесуалноправни норми. В приложеното съм жалбата изложение поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Дължат ли издръжка наследниците на надарения и до каква степен отговарят – до възможностите на наследодателя си или до техните възможности – по иск за отмяна на дарение – поради отказ на надарения ответник да дава издръжка на дарителката – от която последната се нуждае?“ Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение по този въпрос с решение № 1031/30.12.2009 г. по гр.д. № 4849/2008 г. на ВКС, Първо г.о.,решение по гр.д №352/2010г на Четвърто г.о и решение по гр.д № 909/2010г на Трето г.о На следващо място се поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „Чия е тежестта на доказване – в случай – че не са заявени възражения за липсата на възможности за издръжка на дарителя от наследниците на починалия наследодател – ответник? Налице ли е признание на иска – при липса на възражения срещу исканията за издръжка на наследниците?“; „При покана за гледане в натура /каквато има и е предстаВ. по делото – необсъдена от ПОС, като правен факт/ следва ли надареният – в качеството му на бенефициент да престира такова гледане лично, т.е. ако няма възможности да наеме социален асистент – лично да гледа дарителя си?“; „Надарения не следва ли да се грижи за дарителя си – лично при покана? Дължи ли издръжка в натура, ако няма заявено възражение от ответника за невъзможност за престиране и води ли до презумпция за основателност на иска за отмяна на дарение и дали това задължение възниква с оглед личността на надарения и само при невъзможност на надарения лично да може да бъде заместен?“; „Налице ли е признание на иска, при заявено писмено възражение от надарения за връщане на имота по дарстВ.та сделка?“. Ответниците по касация М. Р. Г., В. А. А. в качеството на майка и законен представител на малолетния Г. Р. Г., чрез адв. И. Л. – Г., оспорват жалбата. Заявяват, че не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а разгледана по същество жалбата е неоснователна. Претендират се сторените в касационното производство разноски. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Формулираните от касатора въпроси не отчитат решаващите съображения на съда, съгласно които искът е отхвърлен не защото наследниците са били освободени от възникнало за наследодателя им правно задължение ,а поради приетото от съда ,че за наследодателя им то не е възникнало като правно задължение при установените обстоятелства Първият поставен в изложението въпрос „до каква степен отговарят наследниците - до възможностите на наследодателя си или до техните възможности“ изразява теза на защитата ,че трансформиране в правно задължение, основание на иска по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД и санкцията на закона срещу наследник на надарения може да настъпи и по време на процеса срещу отказания поискана издръжка надарен ако след завеждане на делото същият е починал и е заместен от наследник, независимо че получилият дарение не е имал възможност да я дава без да се постави в по-неблагоприятно положение. Въпросът не е решаващо разглеждан от въззивния съд при постановяване на решението, същевременно изтъкваната от касатора съдебна практика на ВКС не кореспондира с него ,нито подкрепя поддържаната теза. За да бъдат обвързани наследниците с последиците от неизпълнение на задължението да се осигури издръжка на дарителя ,това задължение трябва да е възникнало, т.е да се е превърнало от морално в правно задължение именно за надарения .За пълнота следва да се изтъкне ,че при наследници, заместили наследодателя си след завеждане на иска ,който е оспорван от надарения поради невъзможност да дава издръжка, отговорът на така поставен въпрос е пряко следствие от очертания с исковата спорен предмет, т.е спорното материално право. Приемството в процеса по правило не променя спорното материално право. Променя се носитея на правото,или на кореспондиращото задължение. Със смъртта на надарения наследниците му встъпват само в правните му задължения, те нямат правното задължение да са признателни на дарителя за дарението, както е разяснено в решение №96/2011г по гр.д №гр.д. № 352 /2010г на Четвърто г.о, решение №201/2011г по гр.д№909/2010г на Трето г.о и изтъкнатата в тези решения съдебна практика на ВКС, цитирана в изложението,но възприемана от касатора в обратен смисъл .Не е налице основание на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Същите съображения следва да се изтъкнат и по въпроса „чия е тежестта на доказване – в случай, че не са заявени възражения за липсата на възможности за издръжка на дарителя от наследниците на починалия наследодател – ответник” Не е отговорено на общо изискване в чл. 280,ал.1 ГПК за относимо поставен правен въпрос, обуславящ за изводите на съда по решението.Останалите формулирани въпроси в изложението с изтъкнато основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК също не кореспондират с действителната правна и фактическа рамка на делото, а са изведени от собственото разбиране на касатора за релевантните факти. Поставените въпроси за „издръжка в натура” необосновато търсят аналогия с разрешения, разглеждани в съдебната практиката при спорове за разваляне на алеаторни договори за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение, при която облигация предпоставките за разваляне на договора са различни от тези за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД. Въззивният съд е съобразил установеното в практиката на ВКС разбиране, че при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка при изпадане на последния в трайна нужда, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон,в по-лошо положение от това на дарителя /решение № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК/. Въззивното решение е съобразено с тълкувателната практика и релевантните факти. Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период / статистически/, съотнесено към специфичните нужди на дарителя ,след преценка кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани - повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н. Съдът съобразява и обстоятелството дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност /решение № 103 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 161/2009 г., III г. о.; решение № 145 от 01.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 786/2017 г., III г. о./.Този подход е следвал въззивният съд ,като е съобразил заключението на съдебно счетоводната експертиза,приета по делото. Поначало извънсъдебното признание на страните на неизгодни за тях факти съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед на всички обстоятелства по делото.Доказаното в процеса извънсъдебно признание на факт има същата стойност както и направеното пред съда признание на факт,съгласно приетото в решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 513/2010 г. на ІV г.о. Изявеното от надарения в отговор на поисканата издръжка обаче не е съдържало признание за неизгоден за ответника факт, необходим за да се породи правото да се иска отмяна на дарението по съдебен ред. Твърдението на първоначалния ответик преди и след завеждане на иска е, че няма възможност да дава поисканата издръжка. Затова няма и признание на насрещно право, направено от ответника - ясно и недвусмислено. В полза на ответника по жалбата М. Р. Г. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, установени в размер на 1 500 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 13.09.2024 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.