Определение № 989 от 04.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3649/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Ц. срещу решение №44от 06.03.2013г по гр.дело № 1528/2012г. на Великотърновски окръжен съд, с което след отмяна на бракоразводното решение в частта му за ползването на семейното жилище само от касаторката, е разпределил същото да се ползва от двамата бивши съпрузи. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочват въпросите за необходимостта от установяване чия собственост, респ. съсобственост с трети лица е семейното жилище, от колко и какви помещения се състои то (първи въпрос) и за възможността за разпределението му на двамата съпрузи в случай ,че жилищните помещения могат да се обособят в отделни жилища без преустройства и промяна (втори въпрос ) като в същия въпрос, като и във формулирания трети въпрос, е изтъкната необходимостта от установяване дали отношенията са търпими и значението на това обстоятелство. Изтъква се противоречие с формирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК по въпроса за установяването на жилищната нужда (четвърни въпрос ) ,както и по процесуалния въпрос за задълженията на съда във връзка с доказателствата относно фактите и обема решаваща дейност(пети въпрос). Доводите на защитата за основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по първия и втория от поставените въпроси, е подкрепено с прилагането на реш.№116 от 2011г по гр.д466/2010г ІV г.о и реш. №64 от 08.03.2013г по гр.д 396/2012г ІVг.о на ВКС и реш. №554 от 15.07.2010г по гр.д №1774/2009г ІV г.о като практика на ВКС по чл. 290 вр. чл.291 ГПК Ответникът е депозирал отговор.Касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като въпросите не са по предмета на спора, касае до преценка по доказателствата и установяването на релевантните факти. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия, втория и петия от поставените въпроси, на основание чл. 280 ал1 т.1 от ГПК Решението на въззивния съд по същество е обусловено от разрешението на поставените в изложението първи и втори по ред въпроси, доразвити от защитата при формулирането на петия въпрос, както в материалноправен така и в процесуалноправен аспект. Въззивният съд, определяйки семейното жилище като „двуетажна къща”, е постановил същото да бъде ползвано от двамата съпрузи след развода, като всеки от тях ползва по един етаж, без в решението да са посочени помещения или части за общо ползване и при положение, че по делото не е установено и обсъждано колко на брой жилищни и сервизни помещения има сградата ,съответно етажите и дали съществува обособеност на отделни жилища. Подходът на въззивния съд при администрирането на спорния по делото въпрос за разпределението на семейното жилище и изследването на кръга обстоятелства по чл.56 СК, на които е основано решението ,е в противоречие с ППВС №12/1978г реш. №554 от 15.07.2010г по гр.д №1774/2009г ІV г.о ,реш.№116 от 2011г по гр.д466/2010г ІV г.о и реш. №64 от 08.03.2013г по гр.д396/2012г ІVг.о на ВКС, според която практика ,за да се произнесе съда по мерките относно ползването на семейното жилище ,съдът установява собствеността и помещенията, от които се състои то, за да установи и прецени на следващо място възможността за обособяване на самостоятелни реални части без общо ползване на помещения, а ако помещения ще се ползват общо, изрично ги посочва в решението си, както е длъжен изрично да посочи и помещенията, които бившите съпрузи ще ползват самостоятелно.От фактическата установеност на помещенията, вида и годността им - в случай че при разпределението ще има и общо ползване, зависи относимостта на въпроса дали отношенията между съпрузите са търпими, който правен въпрос в случая не е засяган при решаващата дейност на въззивния съд.Поради това Върховен касационен съд приема относимост на формулираните в изложение първи и втори въпрос, доразвити в процесуалния им аспект в петия въпрос, по които въпроси е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба следва да се допусне до разглеждане. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.