Определение № 457 от 21.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 666/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Г. Д. Г. срещу решение №118/06.11.19г., постановено по в.гр.д. 384/19г. на Варненски апелативен съд. Въззивният съд е разрешил правен спор между ищцата Д. Р. К. и ответника Г. Г., произтичащ от твърденията на ищцата, че с ответника са били във фактическо съжителство от 2008г. до 2016г. и имат общо дете. През 2015г. тя дала на ответника свои лични 44000лв., като с парите били извършени подобрения в имот, индивидуална собственост на ответника. Тъй като през 2016г. страните по делото се разделили, ищцата е поискала ответникът да и плати сумата от 40000лв. поради неоснователно обогатяване. В срока за отговор ответникът не е оспорил вземането на ищцата, но е направил възражение за прихващане с вземането си за сумата от 24171,56лв, което възникнало от неоснователно (според него) преведени суми по банков път на сметката на ищцата, които преводи били осъществени от ответника през време на фактическото им съжителство от 2008г. до 2016г., в периодите, когато е работил в чужбина. Според въззивния съд възражението за прихващане било неоснователно, защото с преводите на суми от чужбина по банковата сметка на ищцата, ответникът изпълнявал нравствен дълг, тъй като плащал издръжка на семейството, поради което не можел да иска връщане на тези суми. Оттук съдът е приел, че искът е основателен за цялата претендирана сума, респективно в обжалваната част на първоинстанционното решение. Срещу въззивното решение, в частта, в която ответникът е осъден да плати сумата за горницата над 15828,44лв. до 40000лв., поради неоснователност на възражението му за прихващане, ответникът е подал процесната касационна жалба. Въвел е доводи, че възражението му за прихващане е основателно, тъй като извършените от него банкови преводи не били изпълнение на нравствен дълг. В изложението към жалбата иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК и чл. 280, ал.1, т.1 ГПК- поради очевидна неправилност, евентуално поради противоречие с практиката на ВКС, по въпроса дали издръжката на семейството от мъжа с лични средства е изпълнение на нравствен дълг. Предвид правния спор между страните и решаващите изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, защото не се установява противоречие с практиката на ВКС по тълкуването на нормите, уреждащи института на неоснователното обогатяване. Съгласно т.2 от ППВС 1/79г. не може да иска връщане на даденото онзи, който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. Когато престацията е извършена съзнателно и в съгласие с изискванията на морала, тя не е лишена от основание. Съзнателното изпълнение на нравствения дълг представлява в случая основание. В съответствие със задължителната практика, въззивния съд е приел, че изпращането на пари за издръжка на семейството, (независимо, че се касае за фактически семейни отношения) от мъжа на жената, е в съгласие с изискванията на морала, поради което представлява изпълнение на нравствен дълг. В случая неоснователно обогатяване би се реализирало примерно в хипотеза, когато изпратените от ответника пари са били използвани за придобиване на лични вещи за ищцата, или алтернативно в случай, че изпратените пари са останали по сметката на ищцата след раздялата на фактическите съпрузи, само че такива факти не са били наведени от ответника и те са останали извън предмета на доказване, поради което не са изследвани. Освен, че липсва допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, не е налице и „очевидна неправилност“, доколкото не се констатира от мотивите на въззивното решение нарушение на правилата на формалната и/или правна логика, а такова противоречие не се сочи и от касатора. При този изход на спора, на ищцата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 500лв., представляващи платен адвокатски хонорар. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО