Определение № 478 от 14.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3867/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Л. Б. против определение № 2463/04.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 2324/2020 г. от състав на АС – София. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е приел, че предявените от ищеца искове са частично недопустими и е потвърдил постановеното в този смисъл определение на първоинстанционен съд. Съдът е приел, че страните не спорят относно размера на наследствената част, която ищецът би получил от наследството на наследодателя си, в качеството си на законен наследник. Прието е, че ищецът е процесуално легитимиран и има правен интерес да води искове по чл. 26 ЗЗД и чл. 87, ал.3 ЗЗД само до размера на своето право на собственост, в случая до размера на наследствената си част, но не и извън това, предвид забраната по чл.26, ал.2 ГПК, и предявените искове досежно идеалните части на другите наследници са процесуално недопустими. Във връзка с решаващия извод на съда се сочи правен въпрос, налице ли е правен интерес при предявен иск за прогласяване на нищожност на основание чл.26, ал.1, пр. 2 и 3 ЗЗД от наследник, извън размера на наследствената му част, при положение, че договорът касае прехвърляне собствеността върху целия имот, а не върху идеални части. Когато самият ищец твърди и представя доказателства,че не е собственик на целия имот,предмет на договора,чиято нищожност се иска да бъде прогласена,а само на идеална част,предвид принципната процесуална забрана по чл.26 ал.2 ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име/освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция/,този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост,т.е.той може да предяви иска за прогласяване нищожността на договора само досежно идеалната част от процесния имот,която е негова собственост.Процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на останалата част от договора и признат от закона правен интерес от това имат единствено останалите съсобственици на имота.Поради това,когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор,този иск,като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл.26 ал.2 ГПК,е недопустим в частта му,с която нищожността се претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици,които не се предявили иска като обикновени другари в процеса на съсобственика си – ищец. Това разрешение на правния въпрос е дадено в цитираната от въззивния съд съдебна практика на ВКС и това е трайната практика на касационния съд, съобразена от въззивния. Наличието на трайна практика на ВКС по този поставен правен въпрос от една страна и съобразяването и от друга от въззивния съд води до липса на соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. По останалите правни въпроси, посочени в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване съдът не се е произнасял и същите не са относими към производството по преценка на допустимостта на обжалването, както и същите въпроси не са обосновали решаващите изводи на съда относно недопустимостта на исковете, поради което са неотносими към настоящото производство. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС