Определение № 756 от 14.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 4185/2013 г.

Производството е по чл.282, ал.2, т.1 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на Росица С. С., с вх. на ВКС № 10120/01.11.2013 год., подадена чрез адв.В.Ц., за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдителното въззивно решение на Старозагорския окръжен съд № 355 от 13. 08. 2013 год., по възз. т. д. № 1221/2013 год., с което е потвърдено решението на Старозагорски районен съд № 139 от 31.01.2013 год., по гр.д.№ 5517/2011 год. и е осъден молителя, в качеството си на ответник по предявения в субективно пасивно съединяване иск с правно основание чл. 534, ал.1 ТЗ да заплати на В. И. М. от [населено място] сумата 11 698.04 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 19.10.2011год. до окончателното и изплащане. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като съобрази изложените в молбата доводи и провери данните по делото намира, че молбата за спиране е процесуално допустима, а разгледана по същество- основателна. Касационната жалба с вх.№ 12239/ 09.10.2013 год., заверен препис от която е приложен към молбата за спиране, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, предвид датата на връчване на въззивния съдебен акт – 09.09.2013 год. и отговаря на императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, въведени с чл. 284, ал. 1, ал. 2, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ГПК. Предвид цената на предявения иск обжалваното осъдително въззивно решение на Старозагорския окръжен съд не попада и в обсега на изключените от касационен контрол съдебни актове по чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год.. Следователно при предоставеното от молителя надлежно обезпечение по см. на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, който факт е удостоверен с приложеното по делото заверено ксероксно копие от преводно нареждане на [фирма], с уникален рег.№ B. 00850051 / 31.10.2013 год. за сумата 11 698 лв. и служебна бележка от 13.11.2013 год. на специалист –счетоводител С.С. при ВКС, се налага правен извод, че в случая предпоставките на закона за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение са осъществени, поради което молбата на касатора следва да бъде уважена. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, на осн. чл. 282, ал.2, т.1 ГПК