Определение № 847 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4448/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Т. К. и С. К. К. срещу решение №.1315/21 на ОС Бургас, 5с., в частта, с която е потвърдено реш.№.812/29.07.22 по г.д.№.148/20 на РС Малко Търново за отхвърляне на предявените от касаторите искове с правно основание чл.26 ЗЗД за обявяване на нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот във формата на нот. акт №.158, т.ІІ рег.№.467, д.№.351/2014 от 11.08.14 на Т. К. – съдия по вписванията при Малкотърновски районен съд – съгласно който Ж. К. продава на Г. М. дворно място в [населено място], общ. Малко Търново, обл.Бургаска, [улица].6, представляващо 560/650 ид.ч. от урегулиран поземлен имот VІІ-184 в кв.10 по плана на селото, целият от 650 кв.м. при граници УПИ ІІІ-186, УПИ У-185, от трите страни улици, ведно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65.кв.м., поради противоречие със закона, противоречие с добрите нрави, невъзможен предмет, и за признаване на касаторите за собственици на гореописания имот поради изтекла давност. Ответната страна Г. Н. М. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирани за това лица. Тя е процесуално допустима само в частта относно установителния иск за собственост на оригинерно основание – изтекла давност. В останалата част е недопустима на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК, доколкото исковете с правно основание чл.26 ЗЗД са с цена на иска под 5000лв. /определена съобразно чл.69 ал.1 т.4 вр. с т.2 ГПК в размер на данъчната оценка – 4306,30лв./ и не се касае за визираното в чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК изключение /същите нямат обуславящо значение по отношение на иска за собственост/. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: Произнасяйки се по установителния иск за собственост, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което районният съд е отхвърлил иск за признаване на ищците за собственици на гореописания имот. Същевременно при разглеждането на делото първата инстанция е била сезирана с молба за изменение на този иск предвид актуалното състояние на имота. Със същата е заявено, че се иска признаване на ищците за собственици на основание давностно владение на дворно място в [населено място], общ.Малко Търново, обл. Бургаска, [улица].6, представляващо 560/650 ид.ч. от урегулиран поземлен имот VІІ-184 в кв.10 по плана на селото, целия от 650 кв. при граници УПИ ІІІ-186, УПИ У-185, от трите страни улици, ведно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 224 кв.м., от които първи жилищен етаж със застроена площ 98,25кв.м., втори жилищен етаж – със застроена площ 123,10кв.м., както и построената едноетажна допълваща сграда - лятна кухня - със застроена площ 36,50кв.м. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по така предявената молба за изменение и съответно не я е съобразил при постановяване на решението си. Предвид изложеното и доколкото касаторите се позовават на основанието по чл.280 ал.2 пр.1 ГПК – недопустимост на въззивното решение в частта по установителния иск за собственост – с твърдения, че на практика липсва произнасяне по предявения иск, настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване за проверка допустимостта на атакуваното решение. На касаторите трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 86,13лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,