Определение № 50197 от 27.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2909/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Мебели Тиков“ЕООД, чрез пълномощника му адвокат Д.К., против решение №184 от 03.06.2022г., постановено по в.гр.д. №51/2022г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение №260369/13.08.2021г. по гр.д.№714/2020г. по описа на РС-гр.Казанлък, с което е осъден по иск на „Техмаш“ООД,ЕИК123051243, представлявано от управителя С. О. П.-А. „Мебели Тиков“ЕООД, ЕИК203082780, представлявано от управителя Д. И. Тиков да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в поставяне на 2 броя метални контейнера: контейнер 1 с размери 3. 10/5.20 метра, площ от 16.12 кв. м. и контейнер 2 с размери 2. 60/4.60 метра, площ от 11. 96 кв. м., изградени от метална конструкция, с външни ограждащи елементи от „сандвич“ панели, подова конструкция изградена от метална скара, положени върху естествен терен, както и изградените към тях метални навеси с размери съответно 500/365 см. към контейнер 1 и 310 см./100 см. към метален контейнер № 2, с които действия пречи на „Техмаш“ООД да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 35167.501.7060, както и върху сгради с идентификатори 35167.501.7060.7 и 35167.501.7060.11, както и да възстанови предишното положение на имота като премахне гореописаните 2 броя метални контейнери и метални навеси към тях. Ответникът по касация „Техмаш“ООД е депозирал отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение.Оспорва предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решението. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 109 от Закона за собствеността, с който се претендира осъждането на ответното дружество да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в поставянето на два броя метални контейнери с размери съответно 3,10 м. /5, 20 м, със застроена площ от 16, 12 кв. м., и 2/60м. /4, 60/м., със застроена площ от 11, 96 м., изградени от метална конструкция, с външни ограждащи елементи от „сандвич“ панели, подова конструкция изградена от метална скара, положени върху трамбован естествен терен, както и изградените към тях метални навеси с размери съответно от 3, 10 м. / 5, 00 м. към металния контейнер № 1, и 2, 60 м. /1, 00 м., към метален контейнер № 2, с които пречи на ищцовото дружество да упражнява правото си на собственост върху ПИ № 501. 7060, както и върху сгради с идентификатори № 35167.501.7060. 7 и 35167.501.7060. 11, както и да възстанови предишното положение на имота като премахне металните контейнери и навесите към тях. От фактическа страна е установено, че по силата на договор за покупко-продажба от 31.07.1997г. ЕТ“Иртис Писков – О. П.“ е закупил от „Таис – 91“АД сграда-чепкало с площ от 260 кв. м., с идентификатор № 35167.501.7060.7 и сграда-дюшеци с площ от 150 кв.м., с идентификатор № 35167.501.7060.8, построени в поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 по КККР на гр. Казанлък. С договор за покупко-продажба от 18.01.2001 г. О. И. П. е закупил от „Таис – 91“АД построените в поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 шест сгради с идентификатори № 35167.501.7060.1, № 35167.501.7060.2, № 35167.501.7060.3, № 35167.501.7060.4, № 35167.501.7060. 5 и № 35167.501.7060.6. С договор за прехвърляне на търговско предприятие от 02.06.2003 г. „Техмаш“ООД е придобило търговското предприятие на ЕТ „Иртис Писков – О. П.“. С договор за покупко-продажба от 04.11.2004 г. „Техмаш“ООД е закупило от О. И. П. построените в поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 шест сгради с идентификатори № 35167.501.7060. 1, № 35167.501.7060. 2, № 35167.501.7060. 3, № 35167.501.7060. 4, № 35167.501.7060. 5 и № 35167.501.7060. 6. С констативен нотариален акт от 23.11.2004г. „Техмаш“ООД е признато за собственик на сграда-чепкало с площ от 260 кв. м., с идентификатор № 35167.501.7060. 7 и сграда-дюшеци с площ от 150 кв. м., с идентификатор № 35167.501.7060. 8, построени в поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 по КККР на гр.Казанлък по силата на покупка. По делото е представено удостоверение за търпимост № 6/20.01.2020 г. на Община Казанлък, от което се установява, че сградите с идентификатори № 35167.501.7060. 1, № 35167.501.7060. 2, № 35167.501.7060. 3, № 35167.501.7060. 4, № 35167.501.7060. 5, № 35167.501.7060. 6, № 35167.501.7060. 7 и № 35167.501.7060. 8, намиращи се в поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 по КККР на гр.Казанлък, представляват търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. С влязло на 13.08.2019г. в сила съдебно решение „Техмаш“ООД е признат по отношение на „Таис – 91“АД и „Мебели Тиков“ЕООД за собственик на 410/6291 ид. части от поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 по КККР на гр. Казанлък. С констативен нотариален акт от 02.12.2019г. „Техмаш“ООД е признат за собственик на 1/2 ид. част от сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11, построена в поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 по КККР на гр.Казанлък. Безспорно е по делото, че с договор за покупко-продажба от 17.07.2018г. „Мебели Тиков“ЕООД е закупило от „Таис-91“АД поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 по КККР на гр. Казанлък. С договор за извънсъдебна спогодба от 12.09.2018г., обективиран във формата на нотариален акт, „Мебели Тиков“ЕООД и „Таис-91“АД са развалили договора за покупко-продажба от 17.07.2018 г. На 12.09.2018г. „Мебели Тиков“ЕООД, легитимирайки се като собственик на поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 по силата на договора за покупко-продажба от 17.07.2018г., е подало заявление до Община Казанлък за издаване на разрешение за поставяне на 2 броя метални контейнера в поземления имот.Заявлението е било уважено, като е било издадено разрешение за поставяне № 34/20.09.2018 г. на главния архитект на Община Казанлък.В материалите на административната преписка не се съдържа писмено съгласие за поставяне на контейнерите от „Таис – 91“АД или на „Техмаш“ООД. На 21.09.2018г. „Таис – 91“АД и „Мебели Тиков“ЕООД са сключили писмено споразумение, с което „Таис – 91“АД е дало съгласието си „Мебели Тиков“ЕООД да постави в поземления имот 2 броя метални съоръжения /конструкции/ съгласно разрешение за поставяне 34/ 20.09.2018г. на главния архитект на Община Казанлък. С договор за покупко-продажба от 06.12.2018г. ЕТ“Д. Тиков – М.“ е закупил от „Таис – 91“АД 5760.5/6291 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 по КККР на гр. Казанлък. На 03.12.2019 г. „Таис – 91“АД и ЕТ“Д. Т. – Миро“ са сключили писмено споразумение, с нотариална заверка на подписите, с което са се съгласили, че в предмета на договора за покупко-продажба от 06.12.2018г. се включва и построената в поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11. От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, което въззивният съд е кредитирал изцяло, се установява, че по инвестиционен проект, одобрен на 18.09.2018г. от Община Казанлък, са предвидени преместваеми съоръжения /2 бр. метални контейнери/, които е следвало да бъдат поставени върху естествен терен. Конструкцията им е изработена от метален скелет от квадратен профил, съединен чрез заваряване.При извършения оглед вещото лице е констатирало, че същите са намират в южната част на поземлен имот с идентификатор №35167.501.7060 в [населено място].Пред вратата на контейнер № 1 е направен навес с размери 500 см. /365 см., който е от ламарина и стъпва върху металния контейнер, метална колонка и греда. Контейнер № 2 е разположен на разстояние 6 м. от сграда с идентификатор № 35167.501.7060. 7 и на разстояние 6 м. от сграда с идентификатор № 35167.501.7060. 11, а контейнер № 1 е разположен на разстояние 3м. от контейнер № 2. Разрешение за поставяне № 34/20.09.2018г. било издадено въз основа на одобрен на 18.09.2018 г. инвестиционен проект, в който са били нанесени 2 броя контейнери, които се намират от юг на сграда с идентификатор № 35167.501.7060. 7 и от запад на сграда с идентификатор № 35167.501.7060. 11.На практика в южната част на поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 били поставени върху естествен терен преместваеми съоръжения - 2 броя метални контейнери, като за връзка с терена са били направени бетонови ивични основи.Според вещото лице поставените контейнери не съответстват на описаните технически характеристики в разрешение за поставяне № 34/20.09.2018 г., издадено от главния архитект на Община Казанлък.От север на контейнер № 1, пред вратата, бил направен навес, който е от ламарина и стъпва върху металния контейнер, метална колонка и греда.От север на контейнер № 2 пред вратата има стряха, която била продължение на покрива.В инвестиционния проект и разрешение за строеж № 34/20.09.2018 г., издадено от главния архитект на Община Казанлък, не са били предвидени навеси. Съгласно заключението сграда с идентификатор № 35167.501.7060.7 представлява едноетажна масивна сграда, функционално предназначение: промишлена сграда, която има един вход към трафопоста, два входа към производственото помещение и един вход към склада, като трите входа са от изток,а един е от юг. Разстоянието от навеса към контейнер № 1 до сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11 е 2.30 м. и оттам не може да премине товарен автомобил.Достъпът до сграда с идентификатор № 35167.501.7060. 11 е затруднен, както от изток, така и от запад.Вследствие на поставените допълнително към двата метални контейнера навеси достъпът до сграда с идентификатор №35167.501.7060.7 и сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11 бил затруднен, като преминаването на товарни автомобили било невъзможно. От свидетелските показания на свидетелите П.Б. и Ст.Н. е установено, че сграда-чепкало има 3 входа – от изток, север и юг, които са съществували и преди 2000г.В близост до сградата от преди около 2 години имало поставени две съоръжения и между тях не можело да се мине с автомобил. От показанията на свидетеля Г.К., който е изпълнителен директор на „Таис-91“АД, сграда с идентификатор №35167.501.7060.11 съществувала в поземления имот от 2003г. - 2005г. и била използвана за складиране на отпадъци от производството на дюшеци.Впоследствие е била продадена заедно със земята на едноличен търговец Тиков.Сграда – чепкало имала два входа.В имота Тиков бил поставил два гаража, за което дружеството е дало разрешение. От показанията на свидетеля Зл.А. е установено, че сграда –чепкало има три входа, като този от юг не се ползва, т. к. пред вратата имало посадено дърво –праскова.На юг от сграда-чепкало имало малка сграда, която била ползвана от свидетеля и други хора за гледане на животни.Между сграда-чепкало и малката сграда преди имало път, който бил обрасъл с високи храсти.Преди малко повече от две години в близост до тези сгради били поставени два контейнера-гаражи, между които и сграда-чепкало имало достатъчно разстояние за преминаването на автомобил. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото е безспорно установено, че ищецът „Техмаш“ООД е собственик на 410/6291 ид. части от поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060, с площ от 6 291 кв. м., находящ се в гр. Казанлък, както и на част построените в него сгради, сред които сграда-чепкало с площ от 260 кв.м., с идентификатор № 35167.501.7060. 7, както и на 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11.Съгласно указанията по приложението на закона, обективирани в ТР № 11/2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, макар и констативния нотариален акт да не се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, доказателствената тежест за оборване на легитимиращия му ефект, с който се признава право на собственост върху недвижим имот, задължаващ третите лица и съда да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота, е на оспорващата го страна. Съдът е приел, че посредством ангажираните по делото доказателства „Мебели Тиков“ЕООД не е успяло да опровергае легитимиращия ефект на издадения в полза на „Техмаш“ООД констативен нотариален акт, тъй като въззивното дружество не е ангажирало никакви годни доказателства, че това право е било притежавано от „Таис – 91“АД, като в тази връзка свидетелските показания на свидетеля К. не представляват годно доказателствено средство.Не е установено, че „Таис-91“АД валидно е прехвърлило правото на собственост върху тази сграда на ЕТ“Д. Т.-Миро“, като в тази връзка споразумението от 03.12.2018г. не е породило действие, доколкото не е извършено в изискуемата по чл. 18 от ЗЗД нотариална форма. Въззивният съд е счел, че от страна на „Мебели Тиков“ЕООД са извършени твърдените от ищеца неправомерни действия, изразяващи се в поставянето в поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060 на два метални контейнера, с които се пречи на „Техмаш“ООД да упражнява правото си на собственост върху имота и върху сграда-чепкало с площ от 260 кв. м., с идентификатор № 35167.501.7060. 7 и сграда с идентификатор № 35167.501.7060. 11.Поставянето на металните контейнери е извършено неправомерно, въпреки наличието на издадено разрешение за поставянето им, тъй като последното представлява незаконосъобразен индивидуален административен акт.Съгласно разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти, за които се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината.В случаите, когато преместваемите обекти се поставят върху чужди поземлени имоти, нормата на ал.5 от чл. 56 от ЗУТ предвижда разрешението за поставяне да се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.В конкретния казус „Мебели Тиков“ЕООД е поставило металните контейнери, които представляват преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, в чужд терен, тъй като с извънсъдебната спогодба за разваляне на договора за покупко-продажба от 17.07.2018г. правото на собственост върху съответните идеални части от поземления имот е преминало обратно у „Таис-91“АД.Развалянето на договора има обратна сила съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва, че както към момента на издаването на разрешението за поставяне, така и към момента на подаване на заявлението до Община Казанлък ответникът „Мебели Тиков“ЕООД не е бил собственик на поземления имот, респ. не е притежавал идеални части от него. Материалната незаконосъобразност на издаденото разрешение за поставяне № 34/20.09.2018 г. на главния архитект на Община Казанлък произтича от обстоятелството, че пред административния орган не са били представени изискуемите по закон документи - писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.Представеното като доказателство по делото споразумение от 21.09.2018г., обективиращо съгласието на „Таис – 91“АД за поставяне на металните контейнери от „Мебели Тиков“ЕООД в имота, не обуславя извод, че законовата процедура при издаване на разрешението за поставяне е била спазена, тъй като споразумението е било подписано на 21.09.2018г., а самото разрешение за поставяне е било издадено ден по-рано. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че разрешението за поставяне се ползва със стабилитет, тъй като не е отменено по надлежния ред, което обвързва съда да приеме, че металните контейнери са били поставени в имота на законно основание.По силата на чл. 17, ал. 2 изр. 2-ро от ГПК при решаването на правен спор гражданският съд е компетентен да се произнесе инцидентно по законосъобразността на административен акт в случаите, когато той се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Настоящият случай е именно такъв, тъй като в производството по издаването на разрешение за поставяне № 34/20.09.2018 г. на главния архитект на Община Казанлък „Техмаш“ООД не е било привлечен като заинтересована страна от административния орган по реда на чл.26 от Административно-процесуалния кодекс, поради което и не е имал възможността да участва в производството и да обжалва вече издадения административен акт. Поставянето на металните контейнери в имота представлява неоснователно действие, с което се пречи на упражняването на правото на собственост на „Техмаш“ООД върху терена и двете сгради, доколкото тези действия, са били извършени от въззивното дружество без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право върху този имот. Доказано е по делото и че неоснователните действия създават конкретни пречки за ползване от ищеца на сграда-чепкало и сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11, тъй като към металните контейнери са изградени в нарушение на инвестиционния проект метални навеси, които водят до промяна на параметрите им, а самото поставяне на контейнерите върху терена е на такива места, че се препятства нормалния достъп до сграда-чепкало през южния й вход, и до сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11, осъществяван посредством моторни превозни средства. За обосноваване на този правен извод въззивният съд е кредитирал заключението на вещото лице, а не събраните по почин на въззивното дружество свидетелски показания. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.Твърди се, че поставените материалноправни и процесуални въпроси са разрешени в противоречие с посочените в изложението решения на тричленни състави ВКС. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК: „Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира“. С оглед посочените по-горе правомощия на касационната инстанция настоящият състав намира, че поставените въпроси следва да бъдат уточнени и формулирани по следния начин: 1/Налице ли е задължително другарство и следва ли да бъдат конституирани като ответници всички лица, които притежават вещни права върху земята, ако е предявен негаторен иск, който е с предмет премахване на трайно прикрепени към земята растения, постройки и всичко, което по естествен начин или от действията на човека е трайно прикрепено към земята или постройката; 2/Как следва да се извърши преценка дали извършените от ответника по иск чл.109 от ЗС действия/бездействия/, препятстват упражняването от страна на ищеца на неговото право на собственост или ограничено вещно право; 3/Може ли с констативен нотариален акт, който не е издаден по обстоятелствена проверка или въз основа на представени от молителя документи да установи, че лицето, в полза на което е издаден, е негов собственик, съотв. да постави в тежест на насрещната страна опровергаването на направената от нотариуса констатация; 4/Длъжен ли е съдът, когато и двете страни по спора извеждат правото си на собственост въз основа нотариални актове/констативни или такива за правна сделка/, да им укаже, че разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право. Не е налице противоречие между изводите на въззивния съд и посоченото в изложението на касационните основания решение №14 от 22.06.2016г. по гр.д.№4205/2015г. на ВКС, ІІ г.о., според което „надлежни ответници в производството по предявен негаторен иск, с който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката /чл. 110, ал. 1 ЗС/, са всички лица, които притежават вещни права върху земята - собственикът и носителите на ограничени вещни права“.Между тези лица е налице необходимо задължително другарство и служебно задължение за съда да обезпечи тяхното участие в процеса.Това следва от обстоятелството, че евентуалното уважаване на претенцията ще внесе промяна в обхвата на вещното право поради премахване на обекти, които принадлежат на собственика/собствениците/ на терена.В тази хипотеза пасивно легитимирани по иска по чл.109 от ЗС са както лицата, които са извършили неоснователните действия, които пречат на ищеца да упражнява вещното си право в пълен обем, така и останалите съсобственици, които не са предприели действия за отстраняване на противоправното състояние в имота.В същия смисъл е и Решение № 122 от 28.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4324/2019 г., II г. о., ГК. В цитираните две решения с предявяването на иска по чл.109 от ЗС се претендира премахване на жилищна постройка, която по своето естество представлява недвижима вещ.В процесния случай нарушението на правото на собственост на ищеца са изразява в поставянето на преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ, който може да бъде поставен в чужд поземлен имот въз основа на разрешение, което се издава от главния архитект на общината въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.Действията по премахване на този обект не са от такова естество, че да засегнат правата на останалите съсобственици на дворното място, които не участват в процеса като главна страна. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по втория от поставените въпроси, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие със задължителните указания на ВКС, които са дадени в т.3 от ТР№4/2015г. на ОСГК.Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това негово действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените/чл. 50 ЗС/.Тази преценка е конкретна по всяко дело. Ищецът Техмаш“ООД е установил в условията на пълно доказване, че е собственик на 410/6291ид.ч. от имот с идентификатор № 35167.501.7060 по КККР на гр. Казанлък, сграда-чепкало с площ от 260 кв.м., с идентификатор № 35167.501.7060.7 и 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11. Както бе посочено по-горе двете задължителни условия за уважаване на негаторния иск са: неоснователността на действията на ответника и създаването на пречки за собственика, по-големи от обикновените, да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Извършеното от ответника действие се изразява в поставянето на преместваем обект в чужд имот, доколкото по делото е установено, че същият не притежава идеални части от дворното място. Процедурата по поставяне на преместваем обект в чужд имот е описана в разпоредбата на чл.56, ал.2 и ал.5 от ЗУТ - издава се разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината, като това се предшества от представяне на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.Когато имота е съсобствен съгласие следва да бъде дадено от всички съсобственици. Насрещната по делото страна не е участвала в производството по издаване на административния акт, поради което е легитимирана да оспорва неговата законосъобразност.На основание чл.17, ал.2, изр.2 от ГПК съдът разполага с правото да се произнесе по реда на косвения съдебен контрол по този обуславящ въпрос. В случая съгласие по реда на чл.56, ал.5 от ЗУТ не е било дадено, поради което следва да се приеме, че инициираната от ответника административна процедура по издаването на разрешение за поставяне № 34/20.09.2018 г. на главния архитект на Община Казанлък е била опорочена.Издаденото разрешение за поставяне е незаконосъобразно. Не може да се приеме, че даденото впоследствие съгласие от „Таис-91“АД, което към този момент е притежавало повече от половината от дворното място, върху което са поставени процесните контейнери, санира опорочената административна процедура.Следва да се приеме, че правилото на чл.56 от ЗУТ е специално по отношение на разпоредбата на чл.32 от ЗС, която предвижда, че използуването и управлението се осъществява с решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.Това действие стои вън от управителната власт на мнозинството, въпреки че не е свързано със съществена промяна в общата вещ – преустройство, застрояване на общия имот, промяна на стопанското предназначение и т.н. Законосъобразна е преценката на въззивния съд, че неоснователното действие на ответника пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху притежаваните от него постройки и прилежащото към тях дворно място.Същото се основава както на експертните заключения, така и на част от показанията на разпитаните по делото свидетели. Контейнерите са били поставени на такива места върху терена, че препятстват нормалния достъп до една от сградата през южния й вход, както и до сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11, осъществяван посредством моторни превозни средства. Третият и четвъртият от поставените въпроси са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване по тях. В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че ищецът е собственик на: 410/6291 ид. части от поземлен имот с идентификатор № 35167.501.7060, с площ от 6 291 кв.м.; сграда-чепкало с площ от 260 кв.м., с идентификатор № 35167.501.7060.7; 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил правото на собственост на ищеца само върху последната от описаните сгради. Въззивният съд е приел, че неоснователното действие на ответника засяга правото на собственост на ищеца не само върху тази сграда, но и по отношение на сграда с идентификатор № 35167.501.7060.7 и притежаваните идеалните части от дворното място.Това означава, че дори да се приеме за доказано възражението, че ищецът не е собственик на 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор № 35167.501.7060.11, то извършеното от ответника неоснователно действие засяга правото на собственост върху останалите два обекта. Последният от поставените въпроси би бил относим само в случая, в който между страните е налице спор за титулярството на правото на собственост/ограничено вещно право, като всяка една от тях извежда правото си на собственост въз основа на констативен или конститутивен нотариален акт.Не е такъв настоящия случая, в който е предявен иск за защита на нарушено право на собственост. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение. В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по настоящото производство разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Предвид горното, Върховният касационен съд