Определение № 5090 от 07.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1375/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Х. Д., чрез процесуален представител адв. Г. Г., против въззивно решение № 1179 от 20.10.2023 г. по в. гр. д. № 1105/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 508 от 17.02.2023 г., постановено по гр. д. № 4905/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което И. Х. Д. и Х. Н. Т. са осъдени да заплатят солидарно на „Билла България“ ЕООД сумите, както следва: 1. сумата 26 626,28 лв. – главница, представляваща липсата от оборота на магазин от търговската верига BILLA, находящ се в [населено място], [улица], за периода 01.04.2020 г. - 03.04.2020 г., на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.07.2021 г. до окончателното заплащане на задължението и 2. сумата 3579,75 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 26 626,28 лв., изчислена за периода от 03.04.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 29.07.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С решението са присъдени разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „Билла България“ ЕООД, подаден чрез процесуален представител адв. Г. Д.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Страните не спорят и е установено от писмените доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство, че страните са били в трудовоправни отношения, като ответниците са изпълнявали трудовата си функция във филиал 532. Видно от трудов договор № 28720 от 29.09.2017 г., сключен между „Билла България“ ЕООД, като работодател и И. Д. като служител, последната е заемала длъжността „аранжор - касиер" в ищцовото дружество, а съгласно допълнително споразумение № 8268 от 28.09.2018 г. към горепосочения трудов договор е заемала длъжността „отговорник каси“. Трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 796 от 22.04.2020 г. на управителите на „Билла България“ ЕООД по взаимно съгласие на страните, считано от 22.04.2020 г. В длъжностна характеристика от 16.03.2019 г. за длъжността „отговорник каси“, подписана от И. Д. на 16.03.2019 г., е посочено, че служителката: носи отговорност за стопанисване на касовата наличност и за предаване на постъпленията (т. 4); спазва инструкциите за работа с поверения сейф; отчита сумите от сейфа (включително плащанията с карта или ваучери) незабавно след приключване на работата на касата; отчита сумите от сейфовете на всички касиери; носи отговорност за правилното отчитане и наличност на пари в края на работния ден, както и да попълва надлежно всички отчети. Въззивният съд е приел, че заеманите и от двете ответници длъжности са на материално отговорно лице – отчетник на парични средства. Посочил е, че обстоятелството, че на ответниците са възложени отчетнически функции се установява и от Инструкция за инкасова дейност на „Билла България“ ЕООД, касаеща установените от работодателя вътрешни изисквания към дейностите по съхранение, отчитане и предаване на пари. Видно от констативен протокол от 12.04.2020 г., съставен от комисия, сформирана от работодателя за проверка на сейф от № 1 до № 6 на отделните касиери във филиал 532 и на главната каса във филиала, извършена на 03.04.2020 г. В резултат от проверката, комисията констатира следното: от дневния оборот от 01.04.2020 г. липсват 13 367,33 лева; от дневния оборот от 02.04.2020 г. липсват 15 968,85 лева; от Главна каса липсват 1200 лева; от дневния оборот от 03.04.2020 г. липсват общо 9403,24 лева от шестте сейфа на отделните касиери. Протоколът носи подписа на ответницата И. Д.. Констатациите се потвърждават от заключението на вещото лице по ССЕ, което не е оспорено от страните, съгласно което след съпоставка на данните от инкасо протоколите за предаване на пари с графика на посещение на филиала и с датата на заверка на банковата сметка на работодателя на 19.11.2019 г., 21.11.2019 г., 26.11.2019 г., 30.11.2019 г., 09.03.2020 г., 10.03.2020 г., 11.03.2020 г., 12.03.2020 г., 14.03.2020 г. и 21.03.2020 г. е налице забавяне от страна на служителите на „Билла България“ ООД за предаване на реализираните парични обороти. Сумата, която е следвало да бъде налична в шестте сейфа и главната каса е възлизала на 47 826,43 лева, но реално наличната сума в шестте сейфа и главната каса е общо 7903,25 лева, т. е. налице е липса от 39 923,18 лева; налице е забава в предаването на кешовите обороти към инкасо и съответно внасянето им по график в разплащателната сметка на ищцовото дружество; на 03.04.2020 г., в края на работния ден, при извършена проверка, е установена липса от средствата на оборота на търговски обект - филиал 532 от верига БИЛЛА, чийто размер възлиза на 39 923,18 лв. В доказателствена тежест на ответниците е било да оборят установената презумпция с оглед характера на търсената отчетническа отговорно за липса по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, но същите не са доказали по несъмнен начин възраженията си срещу иска: а именно, че липсата се дължи на престъпление, както и, че работодателят не е създал адекватни условия за съхранение на касовите наличности, поради което исковете правилно са били уважени от първоинстанционния съд. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. „Констатираните - неяснота и противоречивост на иска обуславят логичния и очевиден въпрос: Допустими ли са такива в един съдебен акт?“; 2. „Когато за конкретния случай е образувано ДП за кражба, може ли да се приеме, че липсата е с неустановен произход?“; 3. „При наличие на противоречиви доказателства, допустимо ли е да се кредитира само една част от тях, без да са налице мотиви за това?“; 4. „Допустимо ли е част от доказателствената съвкупност да се игнорира изцяло, без същата да бъде обсъдена и приета или обосновано отхвърлена?“ и 5. „Допустимо ли е да се възприема изцяло и безкритично фактическа обстановка, оспорена от едната страна при наведени обратни твърдения от същата, неоспорени от другата страна?“. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото и, че е налице противоречие с практиката на ВКС. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Решението не е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Въпросите са твърде общо теоретично и хипотетично поставени. Същите не могат да се свържат с конкретно прано разрешение на въззивния съд. Въззивният съд е мотивирал решението си, съобразно правилата на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Изложил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Произнесъл се по защитните доводи и възражения на страните по делото с оглед правомощията му по чл. 269 ГПК в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263 ГПК. Извършил е самостоятелен, и цялостен анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства за релевантните по спора факти като обосновано е посочил кои от тях възприема за установени и кои за неосъществили се. Обстоятелството, че има образувано досъдебно производството, доколкото и адвоката на И. Д., изрично заявява към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, че последното не е преминало в съдебна фаза, само по себе си не води до недопустимост на предявения иск. Само по себе си образуваното досъдебно производство не доказва липсата да се дължи на кражба и следователно е ирелевантно към правилността на акта на въззивния съд. В касационната жалба и изложението към нея са наведени множество пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност, но същите могат да бъдат предмет на проверката, която извършва съставът на Върховния касационен съд в производството по чл. 288 ГПК. Касаторът не е посочил съдебни актове, представляващи практика, в които да е прието нещо различно от посоченото от въззивния съд. Въпросите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно цитираното тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението. Следователно по въпросите не се разкриват сочените общо и допълнителни основания за допускане на касационно основание. В обобщение на изложеното, касационно обжалване на решението не следва да бъде допуснато. При този изход на спора на „Билла България“ ЕООД следва да се присъдят направените разноски за касационното производство – адвокатско възнаграждение в размер на 4200 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение