Определение № 75 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 866/2011 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. В. срещу решение от 17.02.2011г по гр.дело № 5313/2009г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 24.02.2009г на Софийски РС е уважен иск срещу касаторката и на основание чл. 42 б.”б” вр чл. 25 от ЗН и е прогласена нищожност на саморъчно завещание. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с конкретни решения на Върховния касационен съд и основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по четири на брой процесуални въпроса: може ли съдът да приеме,че е спорно авторството на сравнителен материал, когато този сравнителен материал е представен от оспорващата завещанието страна; може ли съдът да основе изводите си на избрани доказателства ,без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги приема за недостоверни;има ли ищецът правен интерес да установява нищожност на завещание ,като форма на защита на право на собственост по наследяване ,което би защитил с иск по чл. 108 от ЗС ;тъждествени ли са като съдържание понятията документ и образец – част от сравнителен материал, следва ли сравнителните образци да представляват годно доказателство по смисъла на чл. 180 от ГПК. Изтъкнатата съдебна практика по прилагането на чл. 157 е чл. 157б от ГПК (отм) в обосновка на основание по първия, втория и четвъртия въпрос, е извън задължителната ,т.е по същество се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК,по втория въпрос се сочи и противоречие с ППВС №7/1965г на ОСГК ,а основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се обосновава с оскъдност и липса на практика по поставените въпроси. В отговор ответницата по жалбата Л. П. Р. оспорва да е налице основание за допускане до обжалване ,претендира разноски по реда на чл. 7 ал.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения. Подробни съображения са развити от адв. А. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Изведени са няколко процесуалноправни въпроса, свързани с предоставяне и посочване на сравнителен материал – образци от почерк на починало лице, за нуждите на съдебно- почеркова ексеприза, когато авторството на оспорено с иска саморъчно завещание е от решаващо значение. При възприето в конкретния случай от съда експертно заключение ,дадено при условни и спорни образци от почерк на починалия завещател, със същински предмет на изследване дали образците по сравнителния материал и оспорваното от към авторство саморъчно завещание са изпълнени от едно и също лице, първият от въпросите по изложението формулира тезата на защитата за приложимост на доказателствено правило, че щом оспорващата авторството страна сочи сравнителен материал от почерк (в случая изискан от трето лице по реда на чл. 153 от ГПК ,отм.)и съдът го включва в обема на заданието по чл. 157б от ГПК (отм), то страната обвързва себе си с твърдение за авторството в смисъл, че образците са от почерка на завещателя ,а съдът има задължение да приеме и безусловно да изхожда това твърдение. Няма подобно доказателствено правило, нито се прилага съдебна практика, в която Върховен касационен съд да е следвал изтъквания от защитата ред на разсъждение, при поставена на почерковата експертиза задача с предмет на изследване,съобразен с условността на образците от почерк и спорния им характер ,както е по настоящето дело с определение на въззивния съд от 14.01.2010г. Уточнението в задачата, внесето при допускане на нова тройна експертиза от въззивния съд по настоящето дело, е било предопределено от спорния характер на образците сравнителен материал от към авторство. Точно поставената задача е довела и до точни отговори от страна на вещите лица ,мотивирало е съда да приеме това заключение ,като сам да се заеме с преценката кой от спорните сравнителни образци може да се свърже с авторството на починалия Б. при конкретните обстоятелства. Видно от мотивите на приложеното решение № 786/2009 по гр.д.№6231/2007г на ВКС,случаят по това дело е бил друг. Втория въпрос по изложението, може ли съдът да основе изводите си на избрани доказателства ,без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги приема за недостоверни, няма връзка с решаващите съображения на въззивния съд и преформулира касационно оплакване, основано единствено на поддържаната като първи въпрос теза. Преценка на доказателствата не липсва в обжалваното решение, неотносимо в случая е цитирана тълкувателна и казуална практика на ВКС по въпроса за „обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност” Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 от ГПК. Необосновано е съпоставянето ,предвид на което се твърди липса на правен интерес от иска и се поставя третия по ред въпрос в изложението, има ли ищецът правен интерес да установява нищожност на завещание ,като форма на защита на право на собственост по наследяване ,което би защитил с иск по чл. 108 от ЗС. Защитата произволно счита, че искът по чл. 42б.”б” вр чл.25 ал.1 от ЗН ,който е за установяване на нищожност ,е иск за установяване правото на собственост ,тъй като е в негова „защита” .Само установителен иск за собственост би се оказал недопустимо предявен при отнето владение и наличие на друго защитно средство ,каквото е иска по чл. 108 от ЗС Поради това цитираната и приложена съдебна практика ,в която е разрешен този въпрос, няма връзка с предмета на спора и не държи сметка за основанието на иска в настоящия случай Неотносим и без връзка с изхода на спора се оказва и четвъртия по ред въпрос, тъждествени ли са като съдържание понятията документ и образец – част от сравнителен материал. В изложението се поддържа неприемлива обосновка на значението, което би имало за делото изтъкването на соченото различие в понятията: тъй като между сравнителен образец и документ има разлика, според защитата съдът не може да изтъква разликата между подписан и неподписан частен документ и ако го е направил, значи е игнорирал доказателства. При горната обосновка на въпроса, отговор в поддържаната насока ,т.е че в понятията не е налице тъждество по съдържание, няма да предопредели друг ,различен решаващ извод :за съда има разлика дали частния документ, когато обсъждания сравнителен материал представлява такъв документ, е подписан или не е подписан от лицето, за които се твърди или предполага да е негов автор. Въззивният съд се е позовал на правилото на чл. 180 от ГПК, за да обоснове защо не приема за установено част от спорния сравнителния материал да е авторски на лицето Б. Р. - липсвал е подпис или друго писмено означение, скрепващ текста с авторството на това лице. Даденото разрешение не е в противоречие с приетото в решение № 786/2009 по д.№66231/07 на ВКС, в същото липсва правен коментар по поставения въпрос. Ето защо, поради неотносимост на въпросите към решаващите съображения на съда, значими за изхода на делото, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о не приема довода за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК По второто, евентуално сочено основание, липсва и същинска обосновка. Искането на пълномощника на ответницата по жалбата, да бъде осъдена касаторката В. да заплати на защитата възнаграждение в минималния размер по наредбата ,е неоснователно. По делото е налице пълномощно от първа инстанция с договорено там възнаграждение между ищцата по делото и нейния адвокат, не е налице обстоятелство, което да изключи принципа на чл.78 ал.1 от ГПК, че на присъждане да подлежат извършените разноски. Воден от горното ВКС ІІІ г.о