Определение № 1418 от 02.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 364/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Д. К. К. и Р. В. К., двамата чрез адвокат С. М. от АК-Бургас срещу решение № 169/14.10.2022 г. по в.гр.д.№ 200/2022 г. на Апелативен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 474/09.11.2021 г., допълнено с решение № 676/23.12.2021 г. и решение № 327/18.04.2022 г., по гр.д.№ 380/2021 г. на Окръжен съд Бургас и са уважени исковете на В. Ц. Ц. срещу Д. К. К. и Р. В. К., за разваляне на два договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с нот.акт № 16/14.07.2017 г. и нот.акт № 348/23.07.2019 г., а именно: апартамент в [населено място], кв.С., [улица], етаж 3, с площ 72,93 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, поради виновно неизпълнение от страна на ответниците и за предаване на владението му, като се отхвърля направеното с отговора на исковата молба евентуално искане за заплащане на подобрения в същия имот. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с твърдения, че съдът се е произнесъл недопустимо с решение № 327/18.04.2022 г. за допълване, на основание чл.250 ГПК, по иск за подобрения, който не е бил предявяван с отговора на исковата молба. В изложение към жалбата се поддържа, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпросите: „Налице ли е пълно неизпълнение към кредитора по договор за прехвърляне на право на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, и съставлява ли самостоятелно основание за развалянето му, ако той и третото лице бенефициер по договора не са упражнявали запазеното в тяхна полза „право на ползване на една стая от жилището при общо ползване на кухнята и тоалетната" по свое собствено желание?" „Налице ли е пълно неизпълнение на задължението към кредитора по договора за прехвърляне на право на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, съставлява ли основание за развалянето му, ако само третото ползващо се от договора лице /свидетел по делото/ твърди липса на изпълнение спрямо него, което противоречи на всички останали събрани по делото доказателства." „Задължен ли е въззивният съд: Да прецени поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, да обсъди доводите на страните за съдържанието на насрещните права и задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, да определи обемът на поетите задължения и периодът на задълженията, да обсъди кои са релевантните факти по иска за разваляне поради неизпълнение на договор за издръжка и гледане, да изложи мотиви при преценката на всички доказателства?" „Съставлява ли съществено процесуално нарушение при постановяване на съдебното решение, отказът на въззивния съд да назначи съдебномедицинска експертиза за установяване на факти, относими към доказване на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, въпреки тежестта на доказване, искане, направено от приобретателите по договора в първоинстанционното производство и поддържано във въззивната жалба?" „Допустимо ли е претенцията за подобрения да бъде предявена под формата на възражение в производство по разваляне на договор за издръжка и гледане по чл87, ал.3 от ЗЗД? Кога е налице произнасяне с допълнително решение по чл.250 от ГПК?" От В. Ц. Ц., чрез адвокат К. С. от АК-Бургас, е подаден писмен отговор, с който оспорват доводите в касационната жалба, като са изложени подробни съображения за липсата на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да уважи исковете за разваляне на договорите за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с нот.акт № 16/14.07.2017 г. и нот.акт № 348/23.07.2019 г., на основание чл.87, ал.3 ЗЗД и за предаване на владението му, въззивният съд е приел, че В. Ц. Ц. е прехвърлил на Д. К. К., по време на брака му с Р. В. К., собствения си апартамент в Бургас срещу задължение за издръжка и гледане на него и М. Т. К. „при болест и старческа немощ" „съобразно техните нужди". Съдът приема също, че с оглед възрастта и здравословното състояние на ищеца и третото ползващо се лице, по делото е установена нуждата им от гледане и издръжка, но липсват доказателства за точно изпълнение по начина, уговорен в договорите, тъй като ответникът живее и работи в чужбина, а съпругата му се грижи за двете им деца, подпомагана от майка си. Според мотивите на решението, налице е пълно неизпълнение на задължението за даване на грижи в натура, а само по себе си заплащането на сметките за ток е незначително изпълнение, с оглед обема на дължимата престация. След като полагането на грижи и издръжка не се изпълнява ежедневно и непрекъснато спрямо ищеца и третото лице е налице основание за разваляне на алеаторните договори поради виновното им неизпълнение, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора в изложението въпроси поради следните съображения: Първите два формулирани въпроса по същността си представляват оплаквания срещу преценката на решаващия съд по отношение на фактическите обстоятелства, установени въз основа на събраните по делото доказателства за уговореното в договора, но неупражнявано право на ползване от прехвърлителя, което той запазил за себе си и третото лице, както и доказателствата, във връзка с които съдът е достигнал до извод за пълно неизпълнение на сключените алеаторни договори, т.е. представляват доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, по които Върховния касационен съд може да се произнесе след допускане на решението до касация, а не в производството за селектиране на касационните жалби. В случая, касаторът е повдигнал фактически, а не правни въпроси, които не отговарят на изведения в чл.280, ал.1 ГПК селективен критерий, като общо основание за допускане на касационно обжалване, с оглед на което е безпредметно да се изследва релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените процесуалноправни въпроси също не дават основание за допускане на касационно обжалване, тъй като са разрешени в съответствие с практиката на ВКС - напр. решение № 298/28.04.2010 г. по гр.д. № 3973/2008 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 392/10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на ВКС, I г.о., в които се възприема еднозначно, че съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, като преценява всички доказателства по делото и доводите на двете страни по свое вътрешно убеждение, върху приетите за установени обстоятелства и в рамките на твърдените по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая, въззивният съд е взел отношение по всички правнорелевантни обстоятелства от значение за изхода на делото и въз основа на тях е достигнал до крайния извод, че ответниците не са полагали грижи и издръжка за прехвърля и третото лице в онзи обем, който е мотивирал ищеца да прехвърли собствения си жилищен имот. Според съда, установеното неизпълнение на задълженията не е незначително, с оглед интересите на кредитора, поради което е налице основание за разваляне на договорите по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД. Тези изводи са изцяло в съответствие с практиката на ВКС, формирана с решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г., IV г.о., решение № 163/07.10.2019 г. по гр.д.№ 229/2019 г., III г.о. решение № 327/25.02.2015 г. по гр.д.№ 1205/2014 г., IV г.о., решение № 863/22.12.2010 г. по гр.д.№ 1534/2009 г., IV г.о. и др., в които се приема, че точното изпълнение на задължението за издръжка и гледане е налице когато длъжникът осигурява ежедневно нуждата от издръжка, храна и дрехи на прехвърлителя, като полага грижи за неговото здраве, хигиена и домакинство в онзи обем, срещу който всъщност кредиторът се е съгласил да престира своето право на собственост, т.е. задължението за издръжка и гледане е неделимо по естеството си и всяко съществено неизпълнение от страна на длъжника, на когото е прехвърлено правото на собственост, ще породи право за кредитора да развали сключения алеаторен договор. Въззивният съд, в случая, обосновава решаващите мотиви в решението не само въз основа на данните за здравословното състояние на ищеца и третото лице, а от липсата на доказателства в подкрепа на твърденията, че договорите за прехвърляне имота срещу задължения за гледане и издръжка са изпълнявани точно. В този смисъл, изцяло несъстоятелни са съображенията на касаторите, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради съществено процесуално нарушение /отказ на съда да назначи съдебномедицинска експертиза за установяване на факти, които са били установени с други доказателствени средства/, а повдигнатия от касаторите въпрос в този смисъл не обосновава допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Уважаването на исковете за разваляне на договорите за издръжка и гледане и за предаване на владението му на ищеца, според въззивния съд, е основание за разглеждане на направеното евентуално искане в отговора на исковата молба за заплащане на подобрения в същия имот. При липсата на доказателства за извършването им, въззивният съд е потвърдил постановеното допълнително решение № 327/18.04.2022 г. на първоинстанционния съд, с което по реда на чл.250 ГПК се отхвърля иск за подобрения, предявен от Д. К. К. и Р. В. К.. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, намира че са налице предпоставките по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване и проверка на процесуалната допустимост на решение № 169/14.10.2022 г. по в.гр.д.№ 200/2022 г. на Апелативен съд Бургас в частта, в която се потвърждава допълнително решение № 327/18.04.2022 г. по делото и е отхвърлен предявен при условията на евентуалност иск на Д. К. К. и Р. В. К. за подобрения в имота, в размер на 19 034,60 лева. От В. Ц. Ц., чрез адвокат К. С. от АК-Бургас, са поискани разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 14.12.2022 г.. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение