Определение № 1393 от 08.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2643/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Неал Транс“ ООД, [населено място], чрез адв.Р. К., срещу решение № 201/ 02.07.2024г. по възз.т.д.№ 11/2024г. на АС - Варна. С него е потвърдено решение № 27/27.11.2023г. по т.д.№ 12/2023г. на ОС - Разград в обжалваните части, с които е обявен за нищожен, на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави – нееквивалентност на насрещните престациии, сключеният между страните по делото договор за покупко-продажба от 06.11.2019г. на багер - товарач, с рег. № РР02716, и „Неал Транс“ ООД е осъдено, на осн. чл.34 ЗЗД, да върне вещта на ищеца „Стромакс 1“ ЕООД, [населено място].

В касационната жалба са релевирани оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност и необоснованост/ чл.281, т.3 ГПК/. Касаторът счита, че е разгледан недопустим иск, тъй като е налице противоречие между петитума и обстоятелствената част относно цената на багера, евентуално - относно цената са въведени противоречиви твърдения. От друга страна изтъква, че искът е неправилно уважен при направените от ищеца извънсъдебни и съдебни признания за цената на багера. Релевира оплакване, че не са обсъдени, съответно - неправилно интерпретирани, възраженията му във връзка със заключението на СЕ, не е обсъдено релевираното оплакване във връзка с допълване на доклада от първоинстанционния съд и е неправилно приложена разпоредбата на чл.34 ЗЗД само за едната страна. Искането е за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, е поддържано основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК по следния въпрос:

1. Действителността на сделката по иск за прогласяване на нищожност, поради накърняване на добрите нрави, дали се преценява само с оглед вписаните в договора престации, или волята на страните следва да се тълкува за изясняване на действителните им отношения?

По този въпрос касаторът се позовава на решение № 119/22.03.12011г. по гр.д.№ 485/2011г., I г.о.

Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ЗЗД е релевирано по въпросите:

2. Може ли съдът в края на процеса да измени окончателния си доклад и да го допълва с искове с нови основания, по които не е давал указания и да дава възможност да се сочат доказателства?

3. Допустимо ли е съдилищата да правят в мотивите различни изводи при еднотипни доказателства?

Въведено е основанието по т.1, предл.посл. на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса:

4. Приложим ли е институтът на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за нарушаване на принципа на еквивалентност по отношение на търговски сделки, сключени между специализирани търговци? По този въпрос касаторът се позовава на решение № 572/14.10.2008г. по т.д.№ 366/2008г., I т.о.

Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ЗЗД е релевирано и по въпроса:

5. При посочване на данъчна или застрахователна оценка или цена, в пъти по-малка от пазарната при нотариалното изповядване на сделките, а не на действителната, следва ли винаги да се обявяват за нищожни договорите?

С писмен отговор, вх.№ 20970/02.12.2024г., насрещната страна, ищецът „Стромакс 1“ ЕООД оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък и договор за правна защита.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

С решение № 27/27.11.2023г.по т.д.№12/2023г. на ОС - Разград са отхвърлени искът за установяване на симулация на цената /1000лв. без ДДС/, посочена в сключения между страните договор за покупко-продажба на багер от 06.11.2019г.с нотариална заверка на подписите; искът за установяване на действителната цена по договора /38 000лв. без ДДС, 45 600лв.с ДДС/, и искът за заплащане на остатъка от дължимата цена по договора/ 44 400лв. с ДДС/, ведно със законната лихва; уважен е евентуалният иск за установяване нищожността на договора за продажба между страните, поради противоречие с добрите нрави – нееквивалентност на насрещните престации и, на осн.чл.34 ЗЗД, ответникът е осъден да върне на ищеца вещта, предмет на договора.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба само от ответника -в частта, с която договорът е обявен за нищожен, и е осъден да върне вещта.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните от ответника части, въззивният съд е споделил извода, че основанието „противоречие с добрите нрави“/ чл.26, ал.1 предл.3 ЗЗД/, поради нееквивалентност на насрещните престации, е приложимо и за търговските сделки, на основание препращащата норма на чл.288 ТЗ. Посочил е, че изискването за спазване на добрите нрави в търговските отношения намира израз в санкционирането на всяко едно противоречие с тях, независимо дали е съществено или не. Изтъкнал е използването в ТЗ на термина „накърняване на добрите нрави“ / чл.303, ал.1 и ал.2 и чл.309а, ал.3 ТЗ/ и на термина „противоречие с добрите нрави“ - в чл.70, ал.1, т.4 ТЗ и чл.341 ТЗ. Съставът на апелативния съд се е позовал на мотивите на решение № 88/22.06.2010г. по т.д.№ 911/2009г., I т.о., в които се приема, че законодателят е придал правно значение на нарушаването на добрите нрави, приравнявайки го по последици с нарушение на закона; вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи и права и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Такива са: принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми /чл. 20 ЗЗД, чл. 289, чл. 302 и чл. 307 ТЗ и др./

По същество съставът на въззивния съд е приел, че с влязлото в сила, като необжалвано в тези части, първоинстанционно решение е формирана СПН относно цената по договора - 1200лв. с ДДС. Възприел е извода на първоинстанционния съд, че в случая е доказана нееквивалентност на насрещните престации, тъй като като уговорената цена е значително, 40 пъти, по-ниска от пазарната стойност, установена от заключението на вещото лице.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

При служебната проверка и на изложените от касатора доводи не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно и/или недопустимо. Противно на неоснователно поддържаното, не е налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума на уважения с решението в обжалваните части евентуален иск. Както е отбелязал въззивният съд, в ИМ са въведени изрично твърдения, че уговорената цена от 1000лв./ без ДДС/ е 37 пъти от действителната пазарна стойност, на които съответства петитумът за нищожност, поради противоречие с добрите нрави.

Не е налице приложното поле на релевираното основание за директен достъп до касационен контрол „очевидна неправилност“, на което се позовава касаторът. Изведено от съдебната практика на касационния съд, основанието „очевидна неправилност“ трябва да е установимо пряко от самите мотиви на акта. Очевидно неправилен е съдебният акт, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, приложена е несъществуваща или отменена норма или са грубо нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност, поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая доводите на касатора за обосноваване на приложното поле на очевидната неправилност са израз на несъгласието му с правилността на решението и са тъждествени с основанията за касационно обжалване, които са различни от основанията за неговото допускане.

Извън дължимата служебна проверка за валидност и допустимост, допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от касационния съд въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по въпрос № 1 произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос единствено се поддържа в касационната жалба, че не е обсъдено и анализирано твърдението, че „с определената цена на вещта се приключват предходни правоотношения по услуги, които не са документирани счетоводно от касатора и за доказването им са недопустими свидетелски показания“. Поставеният въпрос обаче не е процесуалноправен, свързан с правомощията на въззивния съд да обсъди всички доводи, възражения и оплаквания на страните. От друга страна, въззивният съд не е приемал, че преценка за действителността на атакуваната като нищожна сделка се дължи само с оглед вписаните в договора престации, съответно не е отрекъл необходимостта при тази преценка да се тълкува волята на страните за изясняване на действителните им отношения. Ето защо, отговорът на поставения въпрос не би променил крайните изводи, поради което не е обуславящ за крайния изход на спора.

Въпроси № 2, № 3 и № 5 са твърде общо и хипотетично формулирани. По тях не би могло да се даде общозначим отговор, извън конкретиката на всеки спор. Ето защо по тях също не е налице общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

Въпрос № 4 относно приложимостта по отношение на търговски сделки на основанието по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД – нищожност, поради нарушаване на принципа на еквивалентност, съответства на мотивите на въззивния съд. По него не е налице въведената допълнителна предпоставка за допускане на обжалване по т.1, предл.посл. на чл.280, ал.1 ГПК. В посоченото от касатора решение не е отречена приложимостта на основанието по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД към търговски сделки, тъй като искът за нищожност е разгледан; отхвърлянето на иска е с оглед конкретно установената по делото фактическа обстановка и не е даден общозначим отговор, че сделка между търговци при установено отклонение от продажната цена не е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.На ответника се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 1000лв.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.