Определение № 189 от 12.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 559/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 90 от 08.04.2011 год. по гр.д.№ 98/2011 год. на Старозагорския окръжен съд с което е потвърдено Решение № 624/11.12.2010 год. по гр.д.№ 1527/2010 год. на Казанлъшкия районен съд. С него първоинстанционният съд е приел за основателни предявените от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД, съответно до размера на 14400 лв. и 4325.25 лв. Присъдил е разноски в размер на 1868 лв. Като основания за допускане на касационно обжалване, [фирма] е посочил всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се позовава на противоречие с Решение № 987/2004 год. по гр.д.№ 157/2004 год. на ВКС-ТК при произнасяне по въпроса за доказателствената стойност на фактурата като частен свидетелстващ документ за установяване доставянето на стоката. Позовава се на противоречие на обжалваното решение и с Решение № 185/2009 год. по т.д.№ 2574/2008 год. на САС; Решение № 111/2005 год. по гр.д.№ 495/2004 год. на ВКС-ТК, І т.о. и Решение № 299/1992 год. по гр.д.№ 380/1992 год. на ВКС V г.о. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът свързва с тълкуването на чл.327 ТЗ и доказването на действията по приемането на стоката. Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното: Предмет на главния иск на [фирма] е плащането на остатъка от цената на доставен на едноличния търговец „Силажен пакет – включващ инокулант PR1188 – 2600 кг и полиетилен 11 броя” на стойност 31200 лв. с ДДС. За тази сума е издадена данъчна фактура № 484 от 22.08.2005 год., която е изпратена по пощата. По фактурата са извършени частични плащания – на 09.09.2005 год. за 5200 лв.; на 01.02.2006 год. за 1600 лв. и на 20.02.2008 год. за 10000 лв. Последователно подържаната теза на [фирма] е, че не е получил стоката, а плащанията по фактурата е извършил като авансови такива с оглед бъдещата и доставка. Поради обстоятелството, че фактурата е изпратена по пощата т.е. липсва подпис на получателя на стоката, съдът е основал извода си, че доставката е извършена на косвени доказателства, вкл. и на извършените погашения на задължението, които не са отразени като авансови такива. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, поради това, че съдебната практика на която касаторът се позовава не отговаря на критериите по т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК за задължителна такава. Не е налице и основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. В произнасянето на Старозагорския окръжен съд не се съдържа разбирането, че фактурата не е частен свидетелстващ документ или, че самото и съставяне (дори да е двустранно подписана) съставлява достатъчно доказателство за извършена доставка на стоката. Изводите м, както бе посочено по-горе, се основават на извършените плащания в период от около 3 години, през които приобретателят не се е позовал на липсата на доставка или плащайки да е квалифицирал погашението като авансово такова. Т.е. въпросът за фактурата, като доказателство, материализиращо доставката на стоката няма качеството на обуславящ произнасянето на СтЗОС. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Преди всичко, въпросът по тълкуването на чл.327 ТЗ е поставен общо, а с какви документи се удостоверява предаването/получаването на стоката е въпрос, не подлежащ на унификация. Във всеки конкретен случай с оглед естеството на стоката, клаузите на договора обстоятелствата при доставката, доказателствата могат да бъдат различни. С отговора по чл.287 ал.1 ГПК с който е изразил становище по жалбата и основанията за допускане на касационен контрол, [фирма] е поискал присъждането на разноски, съобразно представеното адв.пълномощно. Искането е основателно. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.