Определение № 665 от 24.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1519/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н, [населено място] срещу решение № 1971/10.12.2012г., постановено по т.д.№ 1729/12г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 550/20.03.2012г. по т.д.№ 5510/11г. на Софийския градски съд в частта за определяне на началната дата на неплатежоспособност на [фирма] и за начална дата е определена датата 21.10.2011г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е определил началната дата на неплатежоспобността на датата, към която дружеството има изискуеми задължения по търговска сделка – договор за креидтна линия от 22.12.2008г. с [фирма], който кредит е обявен за предсрочно изискуем с писмо от 13.10.2011г. и към който момент търговецът не е в състояние да изпълни задълженията си, а показателите за ликвидност и финансова автономност са под установения минимум. Изложени са съображения, че към 31.12.2009г./датата, посочена от НАП/ тези коефицианти действително са били под установените нормативи, но липсват данни към този момент да са съществували изискуеми парични задължения на длъжника, които той да не е в състояние да погаси. При анализа и на представените доказателства за съществуването на публични задължения на длъжника, въз основа на които НАП се легитимира като кредитор, съставът на апелативния съд е констатирал, че задълженията са за периода 01.01.2011г. – 28.02.2011г., като ДРА е връчен на длъжника на 22.11.2011г. и съответно - влязъл в сила на 07.12.2011г. Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно определяне на началната дата на неплатежоспособност. Сочи решения на ВКС, постановени при действието на ГПК /отм./. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. По въпроса за определяне на началната дата на неплатежоспособност ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК в: Решение № 33/07.09.2010г. по т.д.№ 915/09г. на ІІ т.о., Решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/10г. на ІІ т.о., Решение № 90/20.07.2012г. по т.д.№ 1152/11г. на І т.о., Решение № 44/04.07.2012г. по т.д.№ 983/11 г. на І т.о. Даденото разрешение е, че началната дата на неплатежоспособност се определя не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на отделен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Прието е, че не е нужно да се изследва икономическото състояние на длъжника към всяка едно от спиранията на плащанията, а трябва да се установи кое от тях е израз на това трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си съгласно чл.608 ТЗ, тъй като спирането на плащанията е правно релевантно за несъстоятелността, само ако е последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. В този смисъл, въззивният съд е изследвал икономическото състояние на длъжника и е съпоставил изчислените показатели със спирането на плащанията, като е изложил подробна аргументация за съобразяване на критериите за определяне на началната дата на неплатежоспособност според практиката на ВКС. Конкретната преценка на фактите по делото е част от решаващата дейност на съда по същество и не подлежи на проверка в производството по селектиране на касационните жалби. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд