Определение № 3232 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4719/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. П. срещу въззивно решение № 687/20.06.2024 г. по гр.д. № 1009/2023 г. на Окръжен съд- Варна, с което решение № 260439/28.11.2022 г. по гр.д. №11924/2020 на Районен съд- Варна е: 1/ ОБЕЗСИЛЕНО в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Н. П. против М. С. И. иск за прогласяване нищожността на извършеното на 19.04.2018 г. от Н. Т. П. в полза на М. С. И. упълномощаване, обективирано в пълномощно на лист 25 от делото /рег.№ 4000/19.04.2018 г. на заверка на подписа, положен от упълномощителя, и рег. № 4001, т.2, акт 2/19.04.2018 г.– нотариална заверка на съдържанието на документа/, с което на М. С. И. е предоставено правото от името на упълномощителя Н. Т. П. да продаде собствената му нива с идентификатор №..... в местност „С.“ в землището на [населено място], общ. А., с площ от 4 064 кв.м., поради липса на съгласие, както и в частта, с която е прогласена унищожаемостта на гореописаното упълномощаване поради това, че упълномощителят Н. Т. П. към 19.04.2018 г. не е могъл да разбира значението и свойството на извършеното и да ръководи постъпките си, И ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПРЕКРАТЕНО - по предявените от В. Н. П. против М. С. И. искове с правно основание член 26 ал.2 изр.1 пр.2 вр. с чл.44 ЗЗД за приемане за установено, че извършеното на 19.04.2018 г. от Н. П. /починал на 24.11.2019 г./ в полза на М. С. И. упълномощаване /с което я е упълномощил от негово име и за негова сметка да извърши всички необходими фактически и правни действия пред всички организации и учреждения, включително и пред нотариус, като го представлява при извършване на разпоредителни действия, а именно покупко-продажба, включително като договаря сама със себе си, включително и с лица, които също представлява по пълномощие и по закон при прехвърляне на притежаваните от упълномощителя имоти, находящи се в [населено място]/, поради липса на валидно изразено съгласие от страна на упълномощителя; в условията на евентуалност иск с правно основание чл.27 вр. с чл.31 ал.1 вр. с чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка, доколкото при сключването й упълномощителят не е могъл да разбира или ръководи действията си; в евентуалност иск с правно основание чл.27 вр. чл.29 ал.1 вр. с чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаването поради това, че упълномощителят умишлено е бил въведен в заблуждение да го извърши от ответницата М. С. И., на основание член 299 ал.2 ГПК; 2/ОБЕЗСИЛЕНО - в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Н. П. против А. Д. Б. искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт с вх.№.... от 08.05.2018 г., акт ..., том 27, н.д. № 5725 за имот с идентификатор №..... в местност „С.“ в землището на [населено място], общ.А., с площ от 4 064 кв.м., сключен между М. С. И. като продавач и А. Д. Б. като купувач поради липса на съгласие от страна на собственика на имота Н. Т. П. и поради липса на основание; в частта, с която е прогласена унищожаемостта на горепосочения договор поради това, че Н. Т. П. към 19.04.2018 г. не е могъл за разбира значението и свойството на извършеното и да ръководи постъпките си; в частта, с която М. С. И. и А. Д. Б. са осъдени да заплатят солидарно на В. Н. П. 317 лв. разноски пред първата инстанция, и ДЕЛОТО Е ВЪРНАТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на Районен съд- Варна. В касационната жалба се навеждат твърдения за неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че: 1/ в частта по исковете относно упълномощителната сделката производството е недопустимо на основание чл.299 ал.2 ГПК предвид наличие на абсолютна процесуална пречка съобразно чл.299 ал.1 ГПК - доколкото тези искове са напълно идентични с предявените и разгледани по гр.д. № 6488/2020 г. Районен съд- Варна, влязлото в сила решение № 262/9.07.2021 г. по гр.д. №6488/2020 г. на ВРС /потвърдено с решение №1205/13.10.2022 г. по гр.д. № 1473/2022 г. на ВОС, касационната жалба срещу което е оставена без разглеждане с определение № 3059/17.10.2023 г. по гр.д. №1165/2023 г. на ВКС, ІV ГО, потвърдено с определение № 3984/08.12.2023 г. по ч.гр.д. № 5106/2023 г. на ВКС, ІІІ ГО/ обвързва страните по настоящото дело и спорът не може да бъде пререшаван; 2/ в частта относно договора за покупко-продажба исковете са били неправилно квалифицирани, в резултат на това не е била съобразена поредността на предявяването им и поради това делото трябва да се върне за произнасяне по предявените искове. При проверката относно допустимостта на производството съдът констатира, че по отношение на членовете на състава не са налице основания за отвод по чл.22 ал.1 т.6 ГПК в каквато връзка касаторът прави изрично искане за отвод /стр. 1 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване- стр.50 от к.гр.д.№ 4719/2024 г./ основано на твърдения, че съставът по настоящото дело е постановил определение № 2040/24.04.2024 г. по гр. д. № 2907/2023 г. по описа на ВКС. С цитираното определение съд се е произнесъл в производство по чл.288 ГПК, като не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 371/24.03.2023 г. по в.гр.д. № 41/2023 г. на Окръжен съд – Варна. С посоченото въззивно решение са отхвърлени предявени от В. Н. П. искове, в т.ч.: срещу ответницата М. С. И. и трето лице, за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт №... от 06.02.2019 г., сключен между бащата на ищеца Н. Т. П. и М. С. И.: поради противоречие със закона, поради липса на съгласие и поради липса на предписаната от закона форма; в условията за евентуалност за унищожаване на същия договор поради това, че към момента на сключване на договора прехвърлителят не е могъл да разбира и ръководи действията си, както и поради измама; в условията на евентуалност за разваляне на същия договор, поради неизплащане на дължимата цена. Посоченото от касатора дело е с предмет различен от предмета на настоящото дело, като членовете на настоящия състав не са формирали становище по същество между същите страни, по фактите и обстоятелствата предмет на настоящото производство, респ. не са налице основанията по чл.22 ал.1 т.5 и т.6 ГПК. Предвид изложеното искането за отвод следва да се остави без уважение. Касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Ищецът В. П. е предявил множество искови претенции по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, по чл. 27, във вр. с чл.31, ал.1 ЗЗД, по чл.29 ЗЗД за нищожност, респ. унищожаемост на упълномощителната сделка от 19.04.2018 г. и за нищожност, респ. унищожаемост на договора за покупко-продажба обективиран в нотариален акт с вх.№.... от 08.05.2018 г., акт ..., том 27, н.д. № 5725. При условията на евентуалност е предявил и иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора от 08.05.2018 г. Член 280, ал.3, т.1 предл. 1 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела. Преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба. Цената на исковете за нищожност, унищожаемост или разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава – пазарната цена на правото, т.е. размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно чл. 44 ЗЗД по отношение на едностранната сделка следва да се приложат правилата, касаещи договорите. Следователно при определяне цената на исковете за нищожност/унищожаемост на упълномощителната сделка следва да се прилагат правилата, предвидени за определяне на цената на исковете за нищожност/унищожаемост на договори - чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, по аргумент от разясненията, дадени в ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Когато предмет на упълномощителната сделка е определен недвижим имот на упълномощителя, цената на иска за нищожност/унищожаемост на сделката е равна на данъчната оценка на този имот към момента на завеждане на делото, а ако такава няма- на пазарната цена на вещното право - чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК. В случая, видно от представеното пред първоинстнционния съд удостоверение за данъчна оценка с изх. № [ЕГН] от 31.07.2020 г. на [община], според което данъчната оценка на процесния поземлен имот с площ от 4 064 кв.м. в местност „С.“ в землището на [населено място], предмет на договора за покупко-продажба от 08.05.2019 г. е 597,40 лв. Това обстоятелство не е било спорно между страните. По делото няма данни така определената цена на всеки един от обективно съединените искове пред първоинстанционния съд да е била променяна в хода на съдебното производство. След като цената на предявените искове е под 5000 лв., достъпът до касация по тези искови претенции е изключен поради предвиденото ограничение и постановеното от въззивния съд решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Погрешното посочване от въззивния съд, че решението му подлежи на касационно обжалване не създава права за страните. С оглед изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството пред ВКС да се прекрати. Разноски за настоящото производство не се присъждат, като същите ще следва да се определят при повторното разглеждане на спора, с оглед неговия изход. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение