Определение № 50177 от 03.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 350/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Фонд за гарантиране на влоговете в банките за изменение на определение № 50214 от 28. 03. 2023 г. по т. д. № 350/2022 г. на ВКС в частта за разноските, като присъдените на ответника по касация „Сейл комерс“ АД разноски за адвокатско възнаграждение – 2600 лв. бъдат намалени. В молбата се поддържа, че възнаграждението е прекомерно като несъответстващо на правната и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде намалено до минималната стойност по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно на 1 924, 22 лв. Ответникът по молбата „Сейл комерс“ АД е депозирал отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, в който изразява становище, че не е налице основание за изменение на постановения от ВКС акт в частта за разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното: Молбата е допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателна. С определение № 50214 от 28. 03. 2023 г. по т. д. № 350/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 661 от 4. 11. 2021 г. по в. т. д. № 2546/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение № 874 от 22. 06. 2020 г. по т. д. № 2569/2019 г. на Софийски градски съд, VI-23 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора Фонд за гарантиране на влоговете в банките срещу „Сейл комерс“ АД иск за връщане на сумата от 67 854, 19 лева, получена без основание гаранция по ЗГВБ /отм./ по депозитна сметка в евро с IBAN [банкова сметка] в „КТБ“ АД, ведно със законната лихва за забава от 29. 11. 2019 г. до окончателното плащане на сумата. С това определение касаторът е осъден да заплати на ответника по касация сумата от 2 600 лв. разноски. Настоящият състав на ВКС приема, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че адвокатската защита на ответника по касация е осъществена чрез изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание, тъй като касационното обжалване не е допуснато, както и въведените от касатора с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроса и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 88 от 4. 11. 2022 г. с оглед датата на договаряне на адвокатското възнаграждение и датата на депозиране на отговора на касационната жалба от пълномощника на ответника по касация адвокат В. /15. 02. и 17. 02. 2022 г./ възлиза на 2565, 62 лв. Съгласно чл. 9, ал. 3 от същата наредба за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3 / 4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. Изчислен по този ред, минималният размер на възнаграждението в случая следва да се определи на 1 924, 21 лв. По изложените съображения определението от 28. 03. 2023 г. следва да се измени, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се намалят до размер от 1 924, 21 лв. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение